Йов
29 И Йов още продължи беседата си, като казваше:
2 О, да бях както в предишните месеци, както вдните, когато Бог ме пазеше,
3 когато светилтникът Му светеше на главата ми, и със светлината Му ходех в тъмнината;
4 както бях в дните на зрелостта си, когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 когато Всемогъщият беше още с мене, и децата ми бяха около мене;
6 когато миех стъпките си с масло, и скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 Когато през града излизах на портата, и приготвях седалището си на пазара,
8 младите, като ме гледаха, се криеха, и старците ставаха и стояха прави;
9 първенците се въздържаха от говорене, и туряха ръка на устата си;
10 гласът на началниците замлъкваше, и езикът им залепваше за небцето им;
11 ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, и око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 защото освобождавах сиромаха, който викаше, и сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; и аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Обличах правдата, и тя ми беше одежда; моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Аз бях очи на слепия, и нозе на хромия.
16 Бях баща на сиромасите; изследвах делото на непознатия мене.
17 Трошах челюстите на несправедливия, и изтеглях лова из зъбите му.
18 Тогва думах: Ще умра в гнездото си; и дните ми ще се умножат както пясъка.
19 Коренът ми е прострян към водите; и росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Славата ми зеленее още в мене; и лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 Човеците чакаха да ме слушат, и мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Подир моите думи те не притуряха нищо; словото ми капеше върху тях;
23 за мене очакваха като за дъжд, и устата им зееха като за пролетен дъжд.
24 Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; и те не можаха да потъмнят светлостта на лицето ми.
25 Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, и живеех като цар всред войската, като онзи, който утешава наскърбените.