Псалми

62 За първия певец, по Едутуна. Давидов псалм.

Душата ми тихо уповава само на Бога, от Когото е избавлението ми.

2 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма много да се поклатя.

3 Докога, всички вие, ще нападате на човека, за да го съборите като наведена стена и разклатен плет?

4 Съветват се само да го тласкат от висотата му; обичат лъжата; с устата си благославят, а в сърцето си кълнат.

5 Но ти, о, душо моя, тихо уповавай само на Бога, защото от Него очаквам помощ.

6 Само Той е канара моя и избавление мое, и прибежище мое; няма да се поклатя.

7 У Бога е избавлението ми и славата ми; моята силна канара и прибежището ми е в Бога.

8 Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище.

9 Наистина нископоставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа; турени на везни те се издигат нагоре; те всички са по–леки от суетата.

10 Не уповавайте на насилие, и не се надявайте суетно на грабителство; богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.

11 Едно нещо каза Бог, да! две неща чух — че силата принадлежи на Бога,

12 и че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; защото Ти даваш на всекиго според делото му.