Деянията на апостолите
4 Докато Петър и Йоан говореха на хората, дойдоха свещениците, началникът на храмовата стража и садукеите. 2 Те бяха ядосани, че апостолите учат хората и говорят открито за възкресението на Исус от мъртвите. 3 Затова ги хванаха и ги поставиха под стража до следващия ден, защото вече беше вечер. 4 Но много от хората, които ги бяха чули, повярваха и броят на повярвалите мъже достигна около 5000 души.
5 На следващия ден в Йерусалим се събраха юдейските водачи, старейшините и книжниците, 6 както и главният свещеник Анна, Каяфа, Йоан, Александър и всичките роднини на главния свещеник. 7 Те изправиха Петър и Йоан по средата и започнаха да ги разпитват: „Кой ви даде право да направите това?“. 8 Тогава Петър се изпълни със свети дух и каза:
„Водачи на народа и старейшини, 9 ако днес ни разпитвате за доброто дело, което извършихме за този куц човек, и искате да знаете кой го излекува, 10 тогава всички вие и целият израилски народ знайте, че той беше излекуван в името на Исус Христос Назарянина, когото приковахте на стълб, но когото Бог възкреси. 11 Той е „камъкът, който вие, строителите, отхвърлихте, но който стана главният крайъгълен камък*“. 12 Няма друг спасител освен него, защото на земята няма друго име сред хората, чрез което можем да се спасим“.
13 Като видяха смелостта на Петър и Йоан и осъзнаха, че са необразовани* и обикновени хора, те се изумиха. Така разбраха, че са били с Исус. 14 Те гледаха излекувания човек, който стоеше до тях, и не можеха да кажат нищо. 15 Затова им заповядаха да излязат от залата на Синедриона и започнаха да обсъждат: 16 „Какво да правим с тези хора? Те наистина извършиха забележително чудо, за което знаят всички жители на Йерусалим, и ние не можем да го отречем. 17 Така че, за да не продължи да се разпространява сред хората, нека да ги заплашим да не говорят повече на никого за това име“.
18 След това ги повикаха и им наредиха да спрат да говорят и да учат хората за името на Исус. 19 Но Петър и Йоан им отговориха: „Сами преценете дали за Бога е правилно да слушаме вас, а не него. 20 Ние обаче не можем да спрем да говорим за това, което сме видели и чули“. 21 Тогава те пак ги заплашиха и после ги освободиха, защото не намериха за какво да ги накажат. Освен това се страхуваха от хората, понеже всички прославяха Бога заради случилото се. 22 А човекът, който беше излекуван чудодейно, беше над 40-годишен.
23 След като ги освободиха, Петър и Йоан отидоха при другите ученици и им разказаха какво им бяха казали главните свещеници и старейшините. 24 Като чуха това, всички заедно се помолиха на Бога:
„Върховни Господарю, ти си създал небето, земята, морето и всичко в тях 25 и чрез светия дух вдъхнови прародителя ни Давид, който беше твой служител, да каже: „Защо народите се ядосват и хората мислят за безполезни неща? 26 Земните царе заеха позиция и управниците се обединиха срещу Йехова* и помазаника* му“. 27 И наистина в този град Ирод и Понтий Пилат се обединиха с израилтяни и с хора от другите народи срещу святия ти служител Исус, когото помаза. 28 Те се обединиха, за да направят това, което ти предсказа. Тези неща станаха, защото ти имаш силата и такава беше волята ти. 29 Затова, Йехова*, обърни внимание на заплахите им и помогни на служителите си да продължат да проповядват смело посланието ти. 30 Продължавай да лекуваш болните със силата си и да правиш знамения и чудеса чрез името на святия си служител Исус“.
31 След горещата им молитва къщата, където се бяха събрали, се разтресе; всички се изпълниха със светия дух и започнаха смело да проповядват Божието послание.
32 Учениците бяха обединени* и никой не казваше, че притежанията му са само негови — всичко им беше общо. 33 Апостолите свидетелстваха с голям успех за възкресението на Господаря Исус и Бог проявяваше щедро незаслужена доброта към всички. 34 Никой от тях не беше в нужда, защото всички, които имаха ниви или къщи, ги продаваха, донасяха парите 35 и ги даваха на апостолите, а те ги разпределяха на всеки според нуждите му. 36 Така и Йосиф, един левит, роден в Кипър, наречен от апостолите Варнава (което означава „син на утехата“), 37 продаде своето парче земя и донесе парите на апостолите.