Еклисиаст
12 Помни своя Велик създател+ в дните на младостта си,+ преди да дойдат бедствените дни+ и да настъпят годините, за които ще кажеш „Те не ми носят наслада“,+ 2 преди да помръкнат слънцето, светлината, луната и звездите,+ преди да се върнат дъждовните облаци, 3 в деня, когато пазачите на дома+ затреперят и силните мъже се превият,+ когато онези, които мелят*,+ престанат да работят, понеже са намалели, и гледащите* през прозорците+ не виждат ясно, 4 когато вратите към улицата се затворят+ и шумът на мелницата заглъхне,+ когато човек става при гласа на птиците и всички дъщери на песента затихнат,+ 5 когато човек започне да се плаши от високото и да се страхува на пътя, когато бадемът цъфне+ и скакалецът се влачи, когато каперсите се пръснат, защото човек отива в дома, в който ще остане дълго,+ и по улицата ходят оплаквачи.+ 6 Помни го, преди сребърната верижка да се скъса и златната чаша да се строши,+ преди стомната на извора да се разбие и колелото на кладенеца* да се счупи. 7 Тогава пръстта се връща в земята,+ където е била, а духът*+ се връща при истинския Бог,+ който го е дал.+
8 „Суета на суетите! — казва онзи, който събира народа.+ — Всичко е суета!“+
9 А онзи, който събира народа, не само беше мъдър,+ но и постоянно даваше познание на народа+ и размишляваше и изследваше внимателно нещата,+ за да състави много притчи.+ 10 Онзи, който събира народа, се стараеше да намери приятни думи+ и да напише точните думи на истината.+
11 Думите на мъдрите са като остени+ и онези, които се занимават със събиране на пословици, са като забити гвоздеи.+ Такива думи идват от един пастир.+ 12 А освен всичко това, сине мой, бъди предпазлив: правенето на много книги няма край и многото четене е уморително за плътта.+
13 След всичко казано заключението е следното: бой се от Бога+ и спазвай заповедите му,+ понеже това е цялото задължение на човека. 14 Защото истинският Бог ще доведе на съд всяко дело и всяко скрито нещо и ще реши дали то е добро, или зло.+