1 Коринтяни

9 Не съм ли свободен да правя каквото искам? Не съм ли апостол? Не видях ли нашия Господар Исус? Вие не сте ли резултат от службата ми за Господаря? 2 Дори за другите да не съм апостол, за вас определено съм. Вие сте доказателство, че съм апостол на Господаря.

3 На тези, които ме критикуват, казвам в своя защита: 4 Нямаме ли право да ядем и да пием каквото ни дават? 5 Нямаме ли право да се оженим за християнка и да я водим със себе си подобно на останалите апостоли, братята на Господаря и Кифа*? 6 Само аз и Варнава ли трябва да работим, за да се издържаме? 7 Кой войник сам си покрива разноските? Кой сади лозе и не яде от плодовете му? Кой отглежда овце и не пие от млякото им?

8 Само от човешка гледна точка ли ви говоря? Законът не казва ли същото? 9 В него Моисей е написал: „Недей да пречиш на бика да яде*, докато вършее!“. За биковете ли мисли Бог? 10 Или по-скоро казва това за нас? Да, то е записано за нас. Човекът, който оре, и човекът, който вършее, могат да очакват да получат част от реколтата.

11 Ако сме споделили с вас духовни неща, прекалено ли ще е да получим от вас материална подкрепа? 12 Ако други имат право да очакват това от вас, колко повече ние имаме? Въпреки това не се възползвахме от това право, а издържаме всичко, за да не пречим по никакъв начин на добрата новина за Христос. 13 Знаете, че тези, които работят в храма, получават храна оттам, и тези, които служат при олтара, получават част от това, което е принесено на него. 14 По същия начин Господарят заповяда тези, които говорят на другите за добрата новина, да живеят от добрата новина.

15 Но аз не се възползвах от нито едно от тези права. И не ви пиша това, за да ви накарам да ми дадете нещо. По-скоро бих умрял, отколкото да позволя някой да ми отнеме правото да се хваля! 16 Ако проповядвам добрата новина, това не е причина да се хваля, защото съм длъжен да я проповядвам. Горко ми, ако не го правя! 17 Ако го правя доброволно, ще получа награда, но и да го правя по задължение, все пак трябва да го правя, защото за това съм назначен. 18 Тогава каква е наградата ми? Да проповядвам добрата новина безплатно. Така не злоупотребявам с правата, които имам като проповедник на добрата новина.

19 Макар че съм свободен човек, сам станах роб на всички, за да спечеля колкото се може повече хора. 20 За юдеите станах като юдей, за да ги спечеля; за тези, които са под Закона, станах като човек под Закона (макар че не съм под Закона), за да ги спечеля. 21 За тези, които не следват Закона, станах като човек, който не следва Закона (въпреки че следвам Божия закон и закона на Христос), за да ги спечеля. 22 За слабите станах слаб, за да ги спечеля. Станах всичко за всякакви хора и направих всичко възможно да спася поне някои. 23 Всъщност правя всичко, за да споделям добрата новина с другите.

24 Нали знаете, че в едно състезание всички бегачи бягат, но само един получава наградата? Затова бягайте така, че да я получите. 25 Участниците в състезанието проявяват самоконтрол във всичко. Разбира се, те го правят, за да получат нетрайна награда*, но ние го правим за награда, която ще е вечна. 26 Затова не бягам безцелно и внимавам усилията ми да не отиват на вятъра*, 27 а контролирам* тялото си и го правя свой роб, за да не стане така, че да загубя одобрението на Бога*, въпреки че проповядвам на другите.