2 Коринтяни
11 Дори да ви изглеждам неразумен, ми се иска да сте търпеливи към мен. Всъщност вие вече сте търпеливи към мен! 2 Загрижен съм за вас, както Бог е загрижен за вас*, защото ви обещах за жена на един мъж, на Христос, и искам да ви дам на него като чисто девствено момиче. 3 Но се страхувам някой да не изопачи мисленето ви, както змията хитро измами Ева, и да не изгубите искреността и чистотата, които дължите на Христос. 4 Защото вие търпите без проблем, когато някой дойде и ви проповядва за друг Исус, не за този, за когото ние ви проповядвахме; или когато повлияе на духа ви с друг дух; или когато ви говори за друга добра новина, не за тази, която приехте. 5 Смятам, че с нищо не съм по-долу от вашите велики апостоли. 6 Дори да не мога да говоря добре, имам познание. Показахме ви това по всички възможни начини.
7 С радост ви казах добрата новина от Бога, без да искам заплащане. Смирих се, за да може вие да се издигнете. Грях ли беше това? 8 Приех материална помощ от другите сборове* и така сякаш ги ограбих, за да мога да служа на вас. 9 Когато бях при вас и изпаднах в нужда, не бях в тежест на никого, защото братята, които дойдоха от Македония*, се погрижиха да имам всичко необходимо. Стараех се по никакъв начин да не съм ви в тежест и ще продължавам да го правя. 10 Докато съм последовател на Исус, няма да спра да се хваля с това в цяла Ахая. 11 Защо не взех нищо от вас? Защото не ви обичам ли? Бог знае, че ви обичам.
12 Ще продължа да правя това, което правя, така че тези, които се хвалят и твърдят, че са апостоли като нас, да нямат основание да се хвалят. 13 Понеже тези мъже са фалшиви апостоли; те мамят хората и се правят на апостоли на Христос. 14 И нищо чудно! Самият Сатана се прави на ангел на светлината. 15 Тогава не е изненадващо и че служителите му се правят, че вършат това, което е правилно. Но накрая ще получат каквото заслужават за постъпките си.
16 Пак казвам: не ме мислете за неразумен. Но дори да ме мислите за такъв, бъдете търпеливи към мен, за да мога и аз да се похваля малко. 17 Не ви говоря както Господарят би говорил, а като неразумен човек, който самоуверено се хвали. 18 Щом много хора се хвалят с нещата, с които се хвалят хората от този свят*, и аз ще се хваля. 19 Толкова сте „разумни“, че с радост търпите неразумните. 20 Всъщност търпите всеки, който ви заробва, възползва се от вас, ограбва ви, мисли се за по-добър от вас и ви удря шамари.
21 Срам ме е, че се хваля, но го правя, защото ни смятате за слаби.
Но ако другите не ги е срам да се хвалят, тогава и мен не ме е срам, дори да изглеждам неразумен. 22 Евреи ли са? Аз също. Израилтяни ли са? Аз също. Потомци на Авраам ли са? Аз също. 23 Служители на Христос ли са? Отговарям като луд човек: аз още повече съм такъв! Повече съм се трудил, повече съм бил в затвора, много пъти съм бил бит и много пъти съм бил на косъм от смъртта. 24 Пет пъти юдеите ми удариха по 39 удара, 25 три пъти ме биха с пръчки, веднъж ме пребиха с камъни, три пъти преживях корабокрушение, едно денонощие прекарах в открито море; 26 често бях на път, бях в опасност от реки, от престъпници, от собствения ми народ, от другите народи, в опасност в градовете, в пустинята, в морето и сред фалшиви братя. 27 Работих с пот на челото, много нощи не спах, бях гладен и жаден, често нямах храна, мръзнех и нямах дрехи.
28 И освен тези неща всеки ден се притеснявам за всички сборове. 29 Когато някой е слаб, и аз съм слаб. Когато някой си загуби вярата*, се ядосвам.
30 Ако трябва да се хваля, ще се хваля с това, в което съм слаб. 31 Бог, Бащата на Господаря Исус, Този, който трябва да бъде възхваляван завинаги, знае, че не лъжа. 32 В Дамаск управителят, който беше подчинен на цар Арета, постави стражи на портите на града, за да ме арестува. 33 Но братята ме спуснаха с кош през един прозорец в градската стена и се спасих.