2 Коринтяни

1 Писмо от Павел, апостол на Христос Исус по Божията воля, и от нашия брат Тимотей до Божия сбор* в Коринт и всички святи Божии служители в Ахая:

2 Нека Бог, нашият Баща, и Господарят Исус Христос да проявят незаслужена доброта към вас и да ви дадат мир!

3 Нека да бъде прославен Бог, Бащата на нашия Господар Исус Христос, Бащата на състраданието и Богът на всяка утеха. 4 Той ни утешава* във всички трудности, за да може с утехата, която ни дава, и ние да утешаваме другите каквито и трудности да имат. 5 Ние страдаме много за Христос, но получаваме и голяма утеха благодарение на Христос. 6 Ако имаме трудности, това е, за да получите вие утеха и спасение. И ако сме утешавани, това е, за да се утешите вие. Така ще можете да издържите същите страдания, които и ние издържаме. 7 Напълно сме сигурни във вас*, защото знаем, че щом страдате като нас, ще бъдете и утешени като нас.

8 Братя, искаме да знаете какви трудности имахме в Азия*. Положението ни беше толкова тежко, че не можехме да издържим сами и дори не бяхме сигурни за живота си. 9 Мислехме, че ще умрем, и това стана, за да не разчитаме на себе си, а на Бога, който възкресява мъртвите. 10 Той ни спаси от тази смъртна опасност и сме уверени, че ще продължава да ни спасява. 11 Вие също можете да ни помогнете, като се молите горещо за нас. Защото, ако много хора се молят за нас, Бог може да ни помогне и тогава много хора ще му благодарят за това.

12 С чиста съвест можем да се похвалим, че сред хората в света и особено сред вас постъпките ни бяха святи и искрени, както ни учи Бог. Не постъпвахме според мъдростта на този свят, а според Божията незаслужена доброта. 13 Пишем ви само неща, които са лесни за четене и разбиране*, и се надявам да ги разбирате напълно*. 14 Вие донякъде разбирате, че можете да се хвалите с нас, както ние ще можем да се хвалим с вас в деня на нашия Господар Исус.

15 Тъй като бях уверен в това, смятах да дойда първо при вас, за да се зарадвате още веднъж*. 16 Исках да ви посетя на път за Македония*, както и на връщане от Македония, а после да ме изпратите за Юдея. 17 Несериозно ли се отнесох към това решение? По човешки* ли планирам нещата, като веднъж казвам „да“, а после „не“? 18 Както може да се разчита на Бога, така може да се разчита и на нашите думи. Ние не казваме първо „да“, а после „не“. 19 Също и Божият Син, Исус Христос, за когото аз, Силуан* и Тимотей ви проповядвахме, не казва първо „да“, а после „не“, но неговото „да“ винаги е „да“. 20 Колкото и много да са Божиите обещания, те се изпълниха* чрез него. Затова и чрез него казваме „амин“, когато се молим, и така прославяме Бога. 21 А този, който потвърждава, че вие и ние принадлежим на Христос, и който ни помаза, е Бог. 22 Той е сложил печата си върху нас и този печат е светият дух в сърцата ни, който е гаранция* за това, което ще дойде.

23 Бог ми е свидетел, че още не съм дошъл в Коринт, защото ви щадя. 24 Не казвам, че сме господари на вярата ви, а просто служим с вас, за да имате радост. Вие сами оставате твърди благодарение на вярата си.