1 Солунци

2 Добре знаете, братя, че посещението ни при вас не беше напразно. 2 Както чухте, преди това във Филипи се отнесоха жестоко към нас и ни унижиха, но с помощта на Бога събрахме смелост да ви предадем Божията добра новина въпреки силното противопоставяне*. 3 Това, към което ви подканяме, не се основава на погрешни идеи и не го правим със задни мисли или за да ви заблудим. 4 Но тъй като Бог ни сметна за достойни да ни повери добрата новина, говорим така, че да се харесаме не на хората, а на Бога, който изследва сърцата ни.

5 Както знаете, никога не сме използвали ласкателства, нито от алчност сме се престрували на такива, каквито не сме. Бог ни е свидетел! 6 И не сме търсили слава от хората — нито от вас, нито от другите, макар че като апостоли на Христос можехме да ви натоварим с големи разходи. 7 Напротив, бяхме мили към вас като кърмеща майка, която нежно се грижи за децата си. 8 Толкова силно ви обикнахме, че бяхме готови не само да споделим с вас Божията добра новина, но и да дадем всичко от себе си* за вас. Станахте ни много скъпи.

9 Братя, със сигурност помните големите ни усилия и неуморната ни работа. Когато ви проповядвахме Божията добра новина, работехме ден и нощ, за да не ви бъдем в тежест. 10 И вие, и Бог сте ни свидетели колко лоялно, правилно и безупречно постъпвахме с вас, вярващите. 11 Добре знаете, че се отнасяхме към вас както баща към децата си: насърчавахме, утешавахме и съветвахме всеки един от вас, 12 за да живеете достойно за Бога, който ви призовава да влезете в Царството му и да получите слава.

13 Затова и непрекъснато благодарим на Бога, че когато чухте Божието послание от нас, не го приехте като послание от хората, а като послание от Бога, каквото е наистина. И то действа във вас, вярващите. 14 Братя, вие станахте като Божиите сборове* в Юдея, които са в единство с Христос Исус, понеже понесохте същите страдания от сънародниците си, каквито понасят те от юдеите. 15 Юдеите дори убиха Господаря Исус и пророците, а нас ни преследваха. Те вършат неща, които Бог не одобрява, и вредят на всички, 16 понеже ни пречат да проповядваме на хората от другите народи, за да могат да се спасят. Така те постоянно трупат нови грехове, но скоро Божият гняв ще се излее върху тях.

17 Братя, не мина много време, откакто ни разделиха от вас, но вие останахте в сърцата ни. Толкова много ни липсвахте, че направихме всичко възможно да ви видим лично. 18 Затова искахме да дойдем при вас — аз, Павел, се опитах да ви посетя не веднъж, а два пъти — но Сатана ни попречи. 19 Коя е нашата надежда, радост или награда*, с която ще се гордеем пред нашия Господар Исус по време на присъствието му? Не сте ли вие? 20 Да, вие сте нашата гордост и радост.