Деянията на апостолите
17 Минаха през Амфипол и Аполония и стигнаха до Солун, където имаше юдейска синагога. 2 Както обикновено, Павел влезе в синагогата и три поредни съботи разсъждаваше върху Писанието с хората там. 3 Обясняваше, че Христос е трябвало да страда и да възкръсне, и използваше Писанието, за да го докаже. Той казваше: „Този Исус, за когото ви проповядвам — той е Христос“. 4 В резултат на това някои от тях повярваха и се присъединиха към Павел и Сила. Така направиха и много от гърците, които се покланяха на Бога, както и доста от уважаваните жени.
5 Но юдеите започнаха да завиждат. Те взеха със себе си някои лоши хора, които се мотаеха на пазара, събраха тълпа и вдигнаха бунт в града. После нахлуха в къщата на Ясон и искаха да изведат Павел и Сила пред тълпата. 6 Понеже не ги намериха, завлякоха Ясон и някои братя пред градските управители и викаха: „Мъжете, които създадоха проблеми навсякъде, дойдоха и тук 7 и Ясон ги е приел в дома си. Всички те се бунтуват срещу законите на императора* и казват, че има друг цар, Исус“. 8 Като чуха това, хората и градските управители се притесниха. 9 Те взеха от Ясон и останалите пари като гаранция и след това ги пуснаха.
10 Веднага щом се стъмни, братята изпратиха Павел и Сила в Берия. Като пристигнаха, те отидоха в юдейската синагога. 11 Юдеите в Берия бяха по-възприемчиви от юдеите в Солун, защото приеха посланието с голям ентусиазъм и всеки ден старателно изследваха Писанието, за да видят дали тези неща са верни. 12 Много от тях повярваха, а също и доста от уважаваните гъркини и някои гърци. 13 Но когато юдеите в Солун научиха, че Павел известява Божието послание и в Берия, отидоха там да настройват хората и да създават проблеми. 14 Тогава братята бързо изпратиха Павел до морето, а Сила и Тимотей останаха там. 15 Тези, които придружаваха Павел, го заведоха чак до Атина. След това Павел им каза да предадат на Сила и Тимотей, че трябва да отидат при него колкото се може по-бързо, и те си тръгнаха.
16 Докато ги чакаше в Атина, Павел се възмущаваше, че градът е пълен с идоли. 17 Той говореше в синагогата с юдеите и другите хора, които се покланяха на Бога, а също и с хората, които срещаше на пазара всеки ден. 18 Но някои философи от епикурейците и стоиците започнаха да спорят с него. Едни казваха: „Какви ги приказва този?“, а други: „Явно проповядва за някакви чужди богове“. Те казваха това, защото той проповядваше добрата новина за Исус и за възкресението. 19 Затова го заведоха на Ареопага* и го попитаха: „Какво е това ново учение, за което говориш? 20 Казваш ни странни неща и искаме да знаем какво означават те“. 21 Всъщност всички атиняни и чужденците, които живееха там*, в свободното си време не правеха нищо друго, освен да разказват или слушат нещо ново. 22 Тогава Павел застана в средата на Ареопага и каза:
„Атиняни, виждам, че сте по-набожни* от другите. 23 Като обикалях и разглеждах внимателно всичко, което почитате, намерих един олтар, на който пишеше „На непознатия бог“. Така че ви говоря за този бог, на когото се покланяте, без да го познавате. 24 Богът, който направи света и всичко в него, не живее в храмове, построени от хора, защото е Господар на небето и земята. 25 Той няма нужда хората да му прислужват, сякаш нещо му липсва; защото самият той дава на всички и дъх, и живот, и всичко. 26 Той създаде от един човек всички народи, за да живеят по цялата земя; реши кога да станат определени неща и постави граници, в които да живеят хората. 27 Защото Бог иска хората да го търсят, да посегнат към него и да го намерят, макар че той не е далече от всеки от нас. 28 Благодарение на него живеем, движим се и съществуваме. Така са казали и някои от поетите ви: „Всички сме негови деца“.
29 Тогава щом сме Божии деца, не трябва да си мислим, че Бог прилича на нещо от злато, сребро или камък, което е измислено и направено от човек. 30 Вярно, в миналото той търпеше това незнание, но сега казва на всички хора навсякъде да се разкаят. 31 Защото е определил ден, когато ще съди справедливо света чрез един човек, когото е назначил, и е дал гаранция за това на всички хора, като го е възкресил от мъртвите“.
32 Щом чуха за възкресение на мъртвите, някои започнаха да се присмиват, а други казваха: „Друг път пак ще те слушаме за това“. 33 Тогава Павел си тръгна. 34 Някои хора тръгнаха с него и станаха вярващи. Сред тях бяха съдията от Ареопага Дионисий, една жена на име Дамара и други.