Деянията на апостолите

27 Тъй като беше решено да отплаваме за Италия, предадоха Павел и някои други затворници на един офицер на име Юлий, който беше от императорския* отряд. 2 Качихме се на един кораб от Адрамит, който щеше да мине през различни пристанища по крайбрежието на Азия*, и отплавахме. С нас беше и македонецът Аристарх от Солун. 3 На следващия ден спряхме в Сидон. Юлий прояви човечност към Павел и му позволи да отиде при приятелите си, за да се погрижат за него.

4 Като отплавахме оттам, се движехме на завет покрай Кипър, защото вятърът беше насрещен. 5 След това продължихме в открито море покрай Киликия и Памфилия и влязохме в пристанището на Мира в Ликия. 6 Там офицерът намери кораб от Александрия, който пътуваше за Италия, и ни качи на него. 7 Плавахме бавно доста дни и стигнахме трудно до Книд. Тъй като вятърът ни пречеше, минахме Салмоне и продължихме на завет покрай Крит. 8 Движехме се трудно покрай брега и стигнахме до едно място, наречено Добри пристанища, което беше близо до град Ласея.

9 Бяхме се забавили много и вече беше опасно да се плава, тъй като беше минал дори постът за Деня на изкуплението*. Затова Павел предложи: 10 „Приятели, виждам, че не е разумно да продължаваме. Рискуваме да загубим не само кораба и товара, но и живота си“. 11 Но офицерът послуша капитана и собственика на кораба, а не Павел. 12 Понеже пристанището не беше подходящо за зимуване, повечето препоръчаха да отплават оттам, за да видят дали могат някак си да стигнат до Феникс и там да прекарат зимата. Това е критско пристанище, което гледа на североизток и на югоизток.

13 Когато задуха лек южен вятър, моряците си помислиха, че ще успеят да стигнат до Феникс; вдигнаха котва и започнаха да плават покрай брега на Крит. 14 Но скоро след това задуха бурен вятър, наречен евракилон*. 15 Той беше толкова силен, че корабът не можеше да плава срещу него, затова се оставихме да ни носи. 16 После минахме на завет покрай малкия остров Клавда, но въпреки това едва успяхме да овладеем лодката, която корабът теглеше. 17 Моряците я издърпаха на палубата и опасаха кораба с дебели въжета, за да не се разцепи. Тъй като се страхуваха да не заседнат в пясъците на Сиртис*, спуснаха платната* и се оставиха да бъдат носени от вятъра. 18 На следващия ден започнаха да изхвърлят товара, защото бурята ни подхвърляше силно. 19 А на третия ден изхвърлиха корабните принадлежности.

20 Дни наред не се появяваха нито слънцето, нито звездите и силната буря продължаваше да бушува. Накрая започнахме да губим всяка надежда, че ще се спасим. 21 Хората отдавна не бяха яли нищо. Тогава Павел застана пред тях и каза: „Приятели, ако ме бяхте послушали да не тръгваме от Крит, нямаше да понесем тези щети и загуби. 22 Въпреки това сега ви моля да не се безпокоите, защото никой няма да умре, само корабът ще се разбие. 23 Снощи Богът, на когото се покланям и служа, изпрати при мен ангел. 24 Той ми каза: „Не се страхувай, Павле! Трябва да се явиш пред императора*. Бог ще спаси и теб, и всички, които пътуват с теб“. 25 Затова не се безпокойте! Вярвам, че Бог ще направи това, което ми каза ангелът. 26 Но ще трябва да бъдем изхвърлени на брега на някой остров“.

27 На 14-ата нощ, откакто бурята ни подхвърляше в Адриатическо море*, в полунощ, моряците усетиха, че приближаваме някаква суша. 28 Измериха дълбочината и установиха, че е 36 метра*. Продължиха малко по-нататък, пак я измериха и установиха, че е 27 метра*. 29 Те се страхуваха, че може да се ударим в скалите. Затова пуснаха четири котви от задната част на кораба и притеснено зачакаха да се съмне. 30 В един момент моряците се опитаха да избягат от кораба. Те започнаха да спускат лодката в морето под претекст, че искат да пуснат котви от носа. 31 Но Павел каза на офицера и на войниците: „Ако тези мъже не останат на кораба, няма да се спасите“. 32 Тогава войниците отрязаха въжетата на лодката и я оставиха да падне.

33 На разсъмване Павел подкани всички да хапнат. Той им каза: „Вече 14 дни чакате в напрежение и не сте яли нищо. 34 Затова, моля ви, хапнете нещо. За ваше добро е. Даже и косъм няма да падне от главите ви“. 35 Като каза това, той взе хляб, благодари на Бога пред тях, разчупи го и започна да яде. 36 Всички се успокоиха и също започнаха да ядат. 37 На кораба бяхме общо 276 души. 38 Когато се нахраниха, те изхвърлиха житото в морето, за да олекотят кораба.

39 Като се съмна, моряците видяха земя, но не можаха да я познаят. Забелязаха един залив с плаж и решиха да се опитат да закарат кораба там. 40 Затова отрязаха котвите и ги оставиха да паднат в морето; в същото време развързаха въжетата на кормилните гребла, вдигнаха предното платно по посока на вятъра и се насочиха към брега. 41 Удариха се в голям пясъчен нанос и оставиха кораба да заседне. Носът се заби и остана неподвижен, но вълните удряха задната част на кораба и тя започна да се чупи. 42 Тогава войниците решиха да убият затворниците, за да не може никой да доплува до брега и да избяга. 43 Но офицерът искаше да спаси Павел и им попречи да го направят. Той нареди на тези, които могат да плуват, да скочат във водата и да стигнат първи до брега, 44 а на останалите да ги последват на дъски или парчета от кораба. Така всички успяха да стигнат до сушата.