Деянията на апостолите
28 Когато стигнахме брега, научихме, че островът се казва Малта. 2 Местните хора* бяха изключително добри към нас. Те ни приеха сърдечно и запалиха огън, защото валеше дъжд и беше студено. 3 Павел събра съчки и ги сложи в огъня, но заради горещината една отровна змия излезе, уви се около ръката му и го ухапа. 4 Когато местните хора видяха как змията виси от ръката му, започнаха да си говорят: „Този човек със сигурност е убиец! Спаси се от морето, но Справедливостта* не му позволи да живее“. 5 Той обаче изтърси змията в огъня и изобщо не пострада. 6 А те очакваха, че ще се подуе или внезапно ще умре. След като почакаха доста време и видяха, че не му става нищо, си промениха мнението и започнаха да казват, че е бог.
7 Недалече се намираха земите на управителя на острова, който се казваше Поплий. Той ни прие сърдечно и му бяхме на гости три дни. 8 По това време бащата на Поплий беше на легло, защото имаше треска и дизентерия. Павел влезе при него, помоли се, положи ръце върху него и го излекува. 9 След този случай и другите болни хора от острова дойдоха при него и той ги излекува. 10 От благодарност те ни дадоха много подаръци и когато тръгвахме на път, ни осигуриха всичко необходимо.
11 След три месеца отплавахме с един кораб, който беше презимувал на острова. Той беше от Александрия и на носа си имаше знака на „Синовете на Зевс“*. 12 Спряхме в Сиракуза и останахме там три дни. 13 После продължихме и стигнахме в Ригия. На следващия ден излезе южен вятър и на по-следващия стигнахме в Потиоли. 14 Там намерихме братя, които ни помолиха да останем при тях седем дни. След това продължихме към Рим. 15 Когато братята там чуха, че идваме, дойдоха чак до Апиевия пазар и Трите кръчми, за да ни посрещнат. Като ги видя, Павел благодари на Бога и се насърчи. 16 Когато накрая стигнахме в Рим, разрешиха на Павел да живее отделно с войника, който го пазеше.
17 След три дни Павел повика влиятелните юдеи. Когато се събраха, той им каза: „Братя, не съм направил нищо срещу народа ни или обичаите на прадедите ни. Въпреки това ме арестуваха в Йерусалим и ме предадоха на римляните. 18 Те ме разпитаха и искаха да ме освободят, защото нямаха основания да ме убият. 19 Юдеите обаче не бяха съгласни. Затова бях принуден да поискам императорът* да разгледа случая ми, но не за да се оплаквам от народа си. 20 Именно затова поисках да ви видя и да говоря с вас. Защото съм вързан с тези вериги заради надеждата на Израил“. 21 Те му казаха: „Не сме получавали писма за теб от Юдея и никой от братята ни, които дойдоха оттам, не ни е казвал нещо лошо за теб. 22 Но все пак смятаме, че е редно да те изслушаме, защото знаем, че навсякъде се говори против тази секта“.
23 Затова определиха ден да се срещнат отново с него и тогава в дома му дойдоха още повече хора. Целия ден той им говореше за Божието Царство и им обясняваше всичко* за него; използваше Закона на Моисей и книгите на пророците, за да ги убеди да повярват в Исус. 24 Някои повярваха на това, което им каза, а други не. 25 Тъй като бяха на различно мнение, те започнаха да се разотиват. А Павел им каза:
„Добре е казал светият дух на прадедите ви чрез пророк Исая: 26 „Отиди при този народ и кажи: „Ще слушате, но няма да разбирате и ще гледате, но няма да виждате. 27 Защото сърцата на тези хора са станали невъзприемчиви. С ушите си чуват, но не реагират; затварят очите и ушите си, за да не виждат и да не чуват, да не би да разберат, да се върнат при мен и аз да ги излекувам“. 28 Така че знайте, че новината за спасението от Бога се известява на другите народи и те със сигурност ще я чуят и приемат“. 29 ——*
30 Павел остана цели две години в къщата, която беше наел, и сърдечно приемаше всички, които идваха при него. 31 Той смело им проповядваше за Божието Царство и ги учеше за Господаря Исус Христос, без нищо да му пречи.