Деянията на апостолите

26 Агрипа каза на Павел: „Можеш да говориш в своя защита“. Тогава Павел протегна ръка и започна да говори:

2 „Царю Агрипа, за мен е чест да се защитавам днес пред теб за всичко, в което ме обвиняват юдеите, 3 най-вече защото си добре запознат с обичаите и споровете на юдеите. Затова те моля да ме изслушаш търпеливо.

4 Всички юдеи, които ме познават отпреди, знаят какъв живот водех от малък сред народа си и в Йерусалим. 5 Ако искат, могат да свидетелстват, че бях от сектата на фарисеите, най-строгата секта в религията ни. 6 Сега обаче ме съдят заради надеждата ми, че Бог ще изпълни обещанието, което даде на прадедите ни; 7 12-те ни племена също се надяват да видят изпълнението на това обещание, като усърдно служат на Бога ден и нощ. Заради тази надежда ме обвиняват юдеите, царю.

8 Защо ви се струва невероятно Бог да възкресява мъртвите? 9 Аз също бях убеден, че с всички сили трябва да се боря срещу Исус Назарянина. 10 Точно това правех в Йерусалим. Хвърлях в затвора много от учениците*, защото имах власт от главните свещеници, и гласувах против тях, когато трябваше да бъдат екзекутирани. 11 Ходех по синагогите и ги наказвах, за да ги накарам да се отрекат от вярата си. Толкова им се ядосвах, че ги преследвах дори в други градове.

12 Веднъж пътувах до Дамаск, защото главните свещеници ми бяха дали власт да направя същото и там. 13 По обяд над мен и тези, които пътуваха с мен, заблестя светлина от небето, която беше по-ярка от слънцето. 14 Всички паднахме на земята и аз чух глас, който ми каза на еврейски: „Савле, Савле, защо ме преследваш? Като се бориш срещу мен*, ще се нараниш“. 15 Аз попитах: „Кой си ти, господине?“. Той отговори: „Аз съм Исус, когото преследваш. 16 Сега стани, защото ти се явих, за да те избера за служител и свидетел. Ще говориш както за това, което си видял за мен, така и за това, което ще ти разкрия. 17 Ще те спасявам от този народ и от другите народи, при които те изпращам 18 да им отвориш очите, за да се обърнат от тъмнината към светлината и от властта на Сатана към властта на Бога. Така чрез вярата си в мен ще получат прошка на греховете и наградата, която Бог дава на тези, които е осветил“.

19 Затова, царю Агрипа, се подчиних на небесното видение. 20 Проповядвах първо в Дамаск, после в Йерусалим, в цяла Юдея, а също и на другите народи. Казвах на всички, че трябва да се разкаят, да се обърнат към Бога и да покажат, че се разкайват, с делата си. 21 Затова юдеите ме хванаха в храма и се опитаха да ме убият. 22 Но с Божията помощ до днес продължавам да проповядвам както на обикновени, така и на видни хора; казвам само това, което пророците и Моисей казаха, че ще стане: 23 че Христос ще страда, че ще е първият възкресен от мъртвите и че ще проповядва и ще донесе светлина на юдеите и на другите народи“.

24 Докато Павел се защитаваше, Фест извика: „Ти си луд, Павле! Полудял си от толкова учене!“. 25 Но Павел каза: „Не съм луд, уважаеми Фесте. Това, което казвам, е вярно и разумно. 26 Мога да говоря свободно пред царя, защото той е добре запознат с тези неща. Сигурен съм, че e наясно с тях, защото нищо не е ставало скришно. 27 Царю Агрипа, ти вярваш ли на пророците? Знам, че вярваш“. 28 Агрипа каза на Павел: „Още малко и ще ме убедиш да стана християнин“. 29 Павел отговори: „Моля се на Бога рано или късно не само ти, но и всички, които ме слушат днес, да станат като мен, само без тези окови“.

30 Тогава царят стана. Управителят, Верникия и хората, които седяха с тях, също станаха. 31 Докато излизаха, те си говореха: „Този човек не е направил нищо, което да заслужава смърт или затвор“. 32 Тогава Агрипа каза на Фест: „Ако не беше поискал да отиде при императора*, можеше да бъде освободен“.