1 Коринтяни

14 Старайте се да проявявате любов, но и се стремете към способностите, които дава духът, особено към пророкуването. 2 Който говори на друг език, не говори на хората, а на Бога. Макар че говори свещени тайни със сила от духа, никой не го разбира. 3 Но който пророкува, укрепва, насърчава и утешава другите с думите си. 4 Който говори на друг език, укрепва себе си, а който пророкува, укрепва сбора*. 5 Бих искал всички да говорите езици, но предпочитам да пророкувате. Който пророкува, е по-полезен от този, който говори езици. Защото, ако този, който говори езици, не превежда, сборът няма да бъде укрепен. 6 Братя, каква полза ще имате, ако дойда и ви говоря на езици, които не разбирате? За да имате полза, трябва да ви предам и послание, което съм получил от Бога, познание, пророчество или учение.

7 Същото е и с неживите неща, които издават звук, като флейтата или арфата. Ако тоновете не се различават, как ще се разбере каква е мелодията? 8 И ако тръбата издава неясен сигнал, кой ще се приготви за битка? 9 По същия начин, ако не използвате думи, които са лесни за разбиране, как другите ще знаят какво казвате? Тогава ще говорите на вятъра. 10 В света има много езици и всеки от тях може да бъде разбран. 11 Ако не разбирам какво се говори, ще бъда като чужденец за този, който говори, и той ще бъде като чужденец за мен. 12 Същото е и с вас: щом се стремите към способностите, които дава духът, полагайте усилия да имате много от тях, за да укрепвате сбора.

13 Затова който говори на друг език, нека да се моли да може да превежда. 14 Понеже, ако се моля на друг език, се моля благодарение на способността, която ми е дал духът, но не разбирам какво казвам. 15 Тогава какво да правя? Ще се моля със способността, която ми е дал духът, но и ще се моля с думи, които разбирам. Ще пея песни на Бога със способността, която ми е дал духът, но и ще му пея песни, които разбирам. 16 Ако възхваляваш Бога и му благодариш в молитва със способността, която ти е дал духът, как незапознатият човек ще каже „амин“? Той не разбира какво казваш. 17 Може да се молиш хубаво, но другите нямат полза. 18 Благодарен съм на Бога, че говоря на повече езици от всички вас. 19 И все пак, когато се съберем, предпочитам да кажа пет думи, които се разбират, за да науча другите на нещо, отколкото 10 000 думи на друг език.

20 Братя, не бъдете като деца в мисленето си, а бъдете като деца във връзка със злото и мислете като зрели хора. 21 В Закона пише: „Ще използвам хора, които говорят други езици, и чужденци, за да говоря на този народ, но и тогава няма да ме слушат“ — казва Йехова*“. 22 Така че говоренето на езици не е доказателство за вярващите, а за невярващите, докато пророкуването е за вярващите, а не за невярващите. 23 Когато се съберете заедно и всички започнете да говорите на езици, но дойдат незапознати или невярващи хора, няма ли да кажат, че сте луди? 24 Но ако пророкувате и дойде някой невярващ или незапознат човек, това, което чуе, ще го поправи и ще го накара да се анализира. 25 Той ще разбере какво е скрито в сърцето му, ще падне на колене, ще се поклони на Бога и ще каже: „Наистина Бог е с вас!“.

26 Тогава какво трябва да правите, братя? Когато се съберете, един пее псалми, друг поучава, друг предава послание, което е получил от Бога, друг говори езици, а друг превежда. Правете всичко, за да се насърчавате взаимно. 27 Ако някои говорят на друг език, нека да не са повече от двама или трима. Те трябва да се редуват и някой трябва да превежда. 28 Но ако няма кой да превежда, нека да мълчат на събранието и да говорят само на себе си и на Бога. 29 Ако има пророци, нека да говорят двама или трима, а останалите да мислят какво означава казаното. 30 Ако друг от присъстващите получи послание от Бога, нека този, който говори, да замълчи. 31 Така ще пророкувате един по един, за да могат всички да научат нещо и да се насърчат. 32 Пророците трябва да проявяват самоконтрол, когато използват способността, която им е дал духът. 33 Защото Бог не е Бог на безредието, а на мира.

Както е във всички сборове на святите Божии служители, 34 жените трябва да мълчат на събранията; не им е позволено да говорят. Те трябва да са послушни, както казва и Законът. 35 Ако не разбират нещо, нека да питат мъжете си вкъщи, защото не е уважително жена да говори на събрание.

36 От вас ли произлезе Божието послание? Само вие ли го получихте?

37 Ако някой мисли, че е пророк или че е получил способност от духа, трябва да приеме, че нещата, които ви пиша, са заповед от Господаря. 38 Но ако не приеме това, тогава Бог няма да приеме* него. 39 Затова, братя, стремете се към пророкуването, но не забранявайте говоренето на езици. 40 Нека всичко да става с приличие и ред.