1 Коринтяни
12 Що се отнася до даровете на духа,+ братя, не искам да бъдете невежи. 2 Знаете, че когато бяхте хора от народите*,+ по различни начини бяхте водени при безгласните+ идоли.+ 3 Затова искам да знаете, че когато говори чрез Божия дух, никой няма да каже: „Проклет да е Исус!“+ И никой не може да каже „Исус е Господар!“, ако няма помощта на светия дух.+
4 Има различни дарове,+ но духът е един и същ,+ 5 има различни видове служба,+ но Господарят е един и същ,+ 6 има най–различни действия,+ но Богът,+ който извършва всяко действие във всекиго, е един и същ.+ 7 Духът обаче се проявява във всеки един, като това носи полза.+ 8 Така чрез духа на един се дават думи на мъдрост,+ на друг — думи на познание+ според същия дух, 9 на друг — вяра+ чрез същия дух, на друг — дар да лекува+ чрез същия дух, 10 на друг — да върши могъщи дела,+ на друг — да пророкува,+ на друг — да разбира+ вдъхновените изказвания,+ на друг — да говори различни езици,+ а на друг — да превежда+ езици. 11 Но всички тези действия са извършвани от един и същи дух,+ който разпределя+ даровете на всекиго поотделно според своето желание.+
12 Защото както тялото е едно, но има много части и макар и много, всички тези части образуват едно тяло,+ така е и с Христос.+ 13 Наистина, всички бяхме покръстени+ с един дух, за да бъдем едно тяло — било юдеи или гърци*, било роби или свободни хора, — и на всички ни беше дадено да пием+ от един дух.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.+ 15 Ако кракът каже „Тъй като не съм ръка, не съм част на тялото“, това не означава, че не е част на тялото.+ 16 И ако ухото каже „Тъй като не съм око, не съм част на тялото“, това не означава, че не е част на тялото.+ 17 Ако цялото тяло беше око, къде щеше да бъде слухът? Ако цялото беше слух, къде щеше да бъде обонянието? 18 Бог обаче е поставил в тялото всяка една част, както е сметнал за добре.+
19 Ако всички части бяха еднакви,+ къде щеше да бъде тялото? 20 Сега обаче има много части,+ но едно тяло. 21 Окото не може да каже на ръката: „Не си ми нужна.“ Нито главата може да каже на краката: „Не сте ми нужни.“ 22 По–скоро е обратното — частите на тялото, които изглеждат по–слаби,+ всъщност са необходими, 23 и частите на тялото, които смятаме за по–малко почтени, тях даряваме с повече почит.+ Така нашите непристойни части придобиват по–голямо благоприличие, 24 а нашите благоприлични части нямат нужда от това. Но Бог е съставил тялото, като е дал повече почит на онази част, на която нещо е липсвало, 25 така че да няма разделение в тялото, но неговите части да се грижат еднакво една за друга.+ 26 И ако страда една част, всички други части страдат+ заедно с нея, и ако бъде прославена+ една част, всички други части се радват заедно с нея.+
27 А вие сте тялото на Христос и всеки един от вас е част от него.+ 28 И Бог е поставил различните части в сбора+ така: първо апостолите,+ след това пророците,+ после учителите,+ после идват могъщите дела,+ дарът на лекуването,+ оказването на помощ,+ способността за ръководене,+ различните езици.+ 29 Нима всички са апостоли? Нима всички са пророци? Нима всички са учители? Нима всички вършат могъщи дела? 30 Нима всички притежават дара да лекуват? Нима всички говорят езици?+ Нима всички превеждат?+ 31 Пламенно се стремете към по–големите дарове.+ И все пак ви показвам един превъзходен път.+