Писмото до римляните
11 Тогава питам: Бог отхвърли ли народа си? В никакъв случай! И аз съм израилтянин, потомък на Авраам, от племето на Вениамин. 2 Бог не отхвърли народа си, който първо избра. Не знаете ли какво казва Писанието за Илия, когато се оплакваше на Бога от израилтяните? 3 „Йехова*, убиха пророците ти и разрушиха олтарите ти. Само аз останах, а сега и мен искат да убият.“ 4 Но какво му отговори Бог? „Все още имам 7000 души, които не се поклониха на Ваал.“ 5 Така и днес има малка група израилтяни, които Бог е избрал заради незаслужената си доброта. 6 Но щом ги е избрал заради незаслужената си доброта, значи не ги е избрал заради делата им. Иначе незаслужената му доброта няма да е незаслужена.
7 Тогава какво да кажем? Израилтяните не получиха това, което искаха. Само избраните го получиха. Останалите отказаха да слушат. 8 Точно както е записано: „Бог ги остави да заспят дълбоко*, така че очите им не виждат и ушите им не чуват до ден днешен“. 9 Давид също казва: „Нека празненствата им* станат примка и капан за тях, препятствие и наказание. 10 Нека очите им да се замъглят, за да не виждат, и нека гърбът им винаги да е превит под тежък товар“.
11 Затова питам: когато юдеите се спънаха, паднаха ли така, че да не могат да станат? В никакъв случай! Но заради погрешната им стъпка хората от народите могат да се спасят и това кара юдеите да ревнуват. 12 Ако погрешната им стъпка е благословия за света и намаляването им е благословия за хората от другите народи, колко повече благословии ще има, когато се събере пълният им брой*!
13 А сега се обръщам към вас, които сте от другите народи. Тъй като съм апостол на народите, много ценя* службата си за Бога 14 и се надявам някак си да накарам сънародниците ми да ревнуват, за да спася някои от тях. 15 Когато Бог ги отхвърли, светът получи възможност да се помири с него. Тогава какво ще означава за тях, ако ги приеме отново? За тях ще е все едно са се върнали от смъртта и са получили живот. 16 Ако частта от тестото, която се принася като първи плодове, е свята, значи цялото тесто е свято. Ако коренът на дървото е свят, тогава и клоните са святи.
17 Но някои от клоните на маслината бяха отрязани, а вие, макар че сте от дива маслина, бяхте присадени между останалите клони и също започнахте да се храните със сока от корена. 18 Но не си мислете, че сте по-добри от отрязаните клони. Ако се мислите за по-добри, помнете, че не вие поддържате корена, а коренът поддържа вас. 19 Някои от вас ще кажат: „Другите клони бяха отрязани, за да бъда присаден аз“. 20 Вярно е! Бяха отрязани, защото нямаха вяра, а вие оставате заради вярата си. Затова не бъдете високомерни, а внимавайте! 21 Защото, ако Бог не пощади естествените клони, няма да пощади и вас. 22 Виждате, че Бог е и добър, и строг. Строг е към тези, които отпаднаха, понеже нямаха вяра, а към вас е добър, докато оставате достойни за добротата му. Иначе и вие ще бъдете отсечени. 23 А ако юдеите започнат да вярват, ще бъдат присадени обратно, защото Бог може да ги присади. 24 Вие бяхте отрязани от дива маслина и бяхте присадени на градинска маслина, макар че обикновено не се прави така. Тогава колко по-лесно ще е естествените клони да бъдат присадени обратно на собствената си маслина!
25 Братя, искам да знаете тази свещена тайна, за да не се мислите за по-умни от останалите: някои израилтяни отказаха да слушат и това ще е така, докато не се събере пълният брой на хората от другите народи. 26 И така ще се спаси целият Израил. Точно както е записано: „Спасителят ще дойде от Сион и ще помогне на потомците на Яков да спрат да вършат зло. 27 И когато им простя греховете, ще сключа договор с тях“. 28 Наистина те са врагове на Бога, защото отхвърлиха добрата новина, и това ви донесе полза. Но той избра някои от тях и ги обича заради прадедите им. 29 Бог не съжалява, когато подарява нещо, нито съжалява, когато избира някого. 30 Преди вие не бяхте послушни на Бога, но сега той е милостив към вас заради непослушанието на юдеите. 31 И след като е милостив към вас заради тяхното непослушание, значи може да е милостив и към тях. 32 Бог остави всички да бъдат роби на непослушанието, за да прояви милост към всички.
33 О, колко голяма е щедростта* на Бога! Колко дълбоки са мъдростта и познанието му! Не можем да разберем напълно решенията му и да си обясним всичко, което прави. 34 Понеже е записано: „Кой е разбрал как мисли Йехова* и кой може да му даде съвет?“. 35 Или „кой е дал нещо на Бога, че да трябва Бог да му се отплаща“? 36 Всичко е от него, чрез него и за него. Нека да бъде възхваляван вечно! Амин.