Писмото до римляните
7 Говоря на вас, братя, които познавате законите: не знаете ли, че Законът има власт над човека само докато той е жив? 2 Например омъжената жена е обвързана по закон с мъжа си, докато е жив. Но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона му. 3 Ако се омъжи за друг, докато мъжът ѝ е жив, тя изневерява. Но ако мъжът ѝ умре, тя е свободна от закона му и не изневерява, ако се омъжи за друг.
4 Така и вие, братя мои, се освободихте от* Закона благодарение на Христовата жертва*, за да принадлежите на друг — на този, който възкръсна. И сега можем да вършим дела, които Бог харесва. 5 Когато живеехме според желанията на тялото си, Законът показа ясно, че тези лоши желания ни карат да вършим грях*. А грехът води до смърт. 6 Но сега сме свободни от Закона и той вече няма власт над нас*. Така че можем да служим* на Бога по нов начин, водени от духа, а не по стария начин, водени от писан закон.
7 Тогава какво да кажем? Законът грях ли е? В никакъв случай! Ако не беше Законът, нямаше да знам какво е грях. Например нямаше да знам, че е погрешно да пожелавам чуждото, ако Законът не беше казал: „Не пожелавай чуждото“. 8 Но заради тази заповед грехът намери възможност да събуди в мен всякакви егоистични желания. Преди Закона грехът беше мъртъв. 9 Всъщност преди Закона аз бях жив. Но когато дойде заповедта и грехът оживя, умрях. 10 И разбрах, че заповедта, която трябваше да води до живот, всъщност води до смърт. 11 Заради заповедта грехът намери възможност да ме подмами и да ме убие. 12 Но Законът сам по себе си е свят и заповедта е свята, справедлива и добра.
13 Означава ли това, че нещо добро ме уби? В никакъв случай! Грехът го направи. Законът е добър, но той показа ясно, че грехът ме уби. Така заповедта разкри колко ужасен всъщност е грехът. 14 Знаем, че Законът е от Бога*, а аз съм човек от плът и кръв, продаден в робство на греха. 15 Не знам какво правя: не правя това, което искам, а това, което мразя. 16 Но дори да правя това, което не искам, признавам, че Законът е добър. 17 Така че не аз върша тези лоши неща, а грехът, който е в мен. 18 Знам, че в мен, тоест в грешното ми тяло, не живее нищо добро. Имам желание да правя добро, но не мога. 19 Не правя доброто, което искам, а правя злото, което не искам. 20 Ако обаче правя това, което не искам, не го правя аз, а грехът, който е в мен.
21 В себе си виждам такъв закон: когато искам да постъпвам правилно, имам склонността да върша зло. 22 Дълбоко в себе си наистина обичам Божия закон, 23 но в тялото си виждам друг закон, който се бори със закона на ума ми. Този закон е грехът в тялото ми и той ме прави свой пленник. 24 Горкият аз! Кой ще ме спаси от тялото, което ме води до такава смърт? 25 Благодаря на Бога, защото той ще ме спаси чрез нашия Господар Исус Христос! Така че с ума си робувам на Божия закон, а с тялото си — на закона на греха.