1 Коринтяни
3 Братя, не можах да ви говоря като на духовни хора, а като на такива, които мислят по човешки и са като бебета, които не разбират много християнските учения. 2 Храних ви с мляко, а не с твърда храна, защото още не бяхте готови. Всъщност и сега не сте готови, 3 понеже още мислите по човешки. Щом си завиждате и се карате, това не показва ли, че мислите по човешки и постъпвате като хората в света? 4 Щом един казва „Аз съм ученик на Павел“, а друг „Аз съм ученик на Аполос“, тогава не сте ли като другите хора?
5 Всъщност кой е Аполос? И кой е Павел? Просто служители, които ви помогнаха да станете вярващи и правят това, което Господарят им е възложил. 6 Аз садях, Аполос поливаше, но растежът беше благодарение на Бога. 7 Така че не е важен този, който сади, или този, който полива, а Бог, защото растежът е от него. 8 Този, който сади, и този, който полива, работят заедно, но всеки ще бъде възнаграден според това, което е свършил. 9 Понеже ние сме сътрудници на Бога, а вие сте Божия нива, сграда, която Бог строи.
10 Благодарение на Божията незаслужена доброта аз положих основата като опитен строител*, но сега някой друг строи върху нея. Всеки обаче трябва да внимава как строи върху основата. 11 Защото никой не може да положи друга основа освен тази, която вече е положена, и тя е Исус Христос. 12 Някой може да строи върху основата със злато, сребро и скъпоценни камъни, а друг — с дърво, сено и слама. 13 Но ще дойде време*, когато чрез огън ще се види каква е работата на всеки. Огънят ще покаже кой как е строил. 14 Ако построеното върху основата остане, човекът ще получи награда. 15 Ако изгори, той ще понесе загуба. Макар че ще се е спасил, ще е като човек, който едва се е измъкнал от огън.
16 Не знаете ли, че вие сте храм на Бога и Божият дух е във вас? 17 Ако някой унищожи Божия храм, Бог ще унищожи него, защото Божият храм е свят и този храм сте вие.
18 Не се заблуждавайте: ако някой от вас се мисли за мъдър в този свят*, трябва да стане глупав, за да е истински мъдър. 19 Защото мъдростта на този свят е глупост за Бога. Точно както е записано: „Той кара мъдрите да се хванат в собствения си капан“. 20 И също: „Йехова* знае, че разсъжденията на мъдрите са безполезни“. 21 Затова нека никой да не се хвали с хора, защото всичко е ваше: 22 Павел, Аполос, Кифа*, светът, животът, смъртта, това, което е сега, това, което ще дойде — всичко е ваше. 23 А вие принадлежите на Христос; Христос пък принадлежи на Бога.