Лука
15 Всички данъчни служители и грешници се събираха около Исус да го слушат. 2 А фарисеите и книжниците недоволстваха: „Този човек приема грешниците и яде с тях“. 3 Тогава той им даде следния пример*: 4 „Да речем, че някой от вас има 100 овце и една от тях се изгуби. Няма ли да остави 99-те на пасището* и да тръгне да търси изгубената, докато не я намери? 5 А когато я намери, ще я вдигне на раменете си и ще се радва. 6 Като се върне вкъщи, ще повика приятелите и съседите си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих овцата, която ми се беше изгубила“. 7 Казвам ви, че по същия начин на небето ще има повече радост за един грешник, който се разкайва, отколкото за 99 праведници, които няма нужда да се разкайват.
8 Или да речем, че някоя жена има десет сребърни монети* и изгуби една от тях. Няма ли да запали лампа и да започне да мете внимателно къщата си, докато не я намери? 9 И когато я намери, ще повика приятелките и съседките си и ще им каже: „Радвайте се с мен, защото намерих монетата*, която бях изгубила“. 10 Казвам ви, че по същия начин се радват и Божиите ангели, когато един грешник се разкае“.
11 После каза: „Един човек имаше двама синове. 12 По-малкият каза на баща си: „Татко, дай ми каквото ми се полага от наследството“. И бащата раздели имуществото си между тях. 13 След няколко дни по-малкият син си събра нещата и замина за далечна страна. Там живя разпуснато* и пропиля наследството си. 14 Като изхарчи всичко, в онази страна настъпи голям глад и той изпадна в нужда. 15 Тогава отиде и се хвана на работа при един от местните жители и той го изпрати в земите си да пасе свине. 16 Беше толкова гладен, че му се искаше да се нахрани с рожковите, които ядяха свинете, но никой не му даваше нищо.
17 Когато се опомни, той си каза: „Наемните работници на баща ми имат изобилие от храна, а аз тук умирам от глад! 18 Ще се върна при баща си и ще му кажа: „Татко, съгреших против Бога* и против теб. 19 Вече не заслужавам да се наричам твой син. Вземи ме като наемен работник“. 20 И той се върна при баща си. Още докато беше далече, баща му го видя и му дожаля; затича се, прегърна го* и го целуна нежно. 21 А синът му каза: „Татко, съгреших против Бога* и против теб. Вече не заслужавам да се наричам твой син“. 22 Но бащата нареди на робите: „Бързо! Донесете най-хубавата дреха и го облечете с нея, сложете пръстен на ръката му и го обуйте със сандали! 23 Доведете и угоеното теле, заколете го и нека да ядем и да празнуваме, 24 защото синът ми беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери“. И те започнаха да се веселят.
25 А по-големият син беше на нивата. Като се прибираше и наближи къщата, чу музика и танци. 26 Затова повика един от слугите и го попита какво става. 27 Той му отговори: „Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото той се върна при него жив и здрав“. 28 Но големият син се ядоса и не искаше да влезе вътре. Тогава баща му излезе навън и започна да го моли да влезе. 29 Той каза на баща си: „Толкова години ти робувам и нито веднъж не престъпих заповедите ти, а ти не ми даде дори едно яре, за да се повеселя с приятелите си. 30 Но веднага щом си дойде синът ти, който пропиля имуществото ти с проститутките, ти закла угоеното теле за него“. 31 Бащата му каза: „Сине, ти винаги си бил с мен и всичко, което имам, е твое. 32 Но как да не се радваме и да не празнуваме, като брат ти беше мъртъв и оживя, беше изгубен и се намери!“.