Второзаконие
2 Наставленията ми ще ръмят като дъжд,+
думите ми ще капят като роса,+
като ситен дъждец върху тревата+
и като обилни дъждове върху зелените растения.+
4 Той е Скала, делата му са съвършени,+
защото всичките му пътища са справедливи.+
Той е Бог на верността,+ в когото няма несправедливост.+
Той е праведен и честен.+
5 Те обаче постъпваха пагубно,+
не са негови деца, вината е тяхна.+
Те са неправедно и извратено поколение!+
6 Защо постъпвате така с Йехова,+
о, глупав и безразсъден народе?+
Нима той не е твоят Баща, който те създаде,+
който те направи и укрепи?+
7 Спомни си за древните времена,+
помисли за изминалите години и поколения,
попитай баща си и той ще ти разкаже за това,+
попитай възрастните мъже и те ще ти кажат всичко.+
8 Когато Всевишният Бог даде наследство на народите,+
когато раздели синовете на Адам един от друг,+
той определи границите на народите+
предвид броя на синовете на Израил.+
10 Той го намери в пустинна земя,+
в безлюдна пустиня, в която се чува само вой.+
Обгърна го с грижи,+ започна да го защитава,+
да го пази като зеницата на окото си.+
11 Както орелът разбутва порасналите пиленца в гнездото,
за да ги научи да летят, после кръжи над тях,+
разтваря широко криле, подхваща малките отдолу
и ги носи върху крилете си,+
12 така Йехова сам водеше Яков+
и с него нямаше чужд бог.+
13 Той го издигаше върху земните възвишения,+
та Яков да яде плодовете на нивата,+
хранеше го с мед, изливащ се от канара,+
и с маслиново масло, изцедено от кремъчна скала,+
14 с масло от стадата с крави и с мляко от стадата с овце и кози,+
с най–отбраните овни*,
с овни, отгледани във Васан, и с козли,+
с най–хубавото жито.+
И той пиеше вино, кръв от грозде.+
15 Но когато Йесурун*+ надебеля, започна да рита+ —
о, Йесуруне, ти надебеля, затлъстя и се ояде,+ —
той изостави Бога, който го създаде,+
и отхвърли Скалата+ на своето спасение.
17 Принасяха жертви на демоните, а не на Бога,+
на богове, които преди им бяха непознати,+
на нови богове, които се появиха неотдавна+
и които прадедите ви не познаваха.
18 Ти забрави Скалата, която те роди,+
престана да си спомняш за Бога, който ти даде живот, изпитвайки родилни болки.+
19 Когато видя това, Йехова ги отхвърли,+
защото синовете му и дъщерите му го оскърбяваха и огорчаваха.
20 Затова той каза: ‘Ще скрия лицето си от тях+
и ще видя каква участ ще ги сполети.
Защото те са извратено поколение,+
синове, които не проявяват вярност.+
21 Чрез нещо, което не е бог, ме накараха да ревнувам,+
оскърбиха ме с нищожните си идоли,+
и аз на свой ред ще ги накарам да ревнуват чрез нещо, което не е народ,+
ще ги оскърбя чрез лишен от разбиране народ.+
22 Защото гневът ми пламна като огън+
и ще гори чак до гроба*, до най–дълбокото място.+
Той ще погълне земята и всичко, което тя е родила,+
и ще подпали основите на планините.+
24 Те ще бъдат изтощени от глад,+ ще бъдат погълнати от изгаряща треска+
и от безмилостно унищожение.+
Ще изпратя срещу тях зверове с остри зъби+
и пълзящи в праха отровни влечуги.+
27 но не исках да чуя насмешките на враговете,+
не исках противниците им да разберат всичко погрешно+
и да кажат „Това не беше дело на Йехова,+
а нашите ръце бяха по–силни“.+
29 Ех, защо не бяха мъдри!+ Тогава щяха да се замислят за това,+
щяха да помислят какъв край ги чака.+
Единствено ако Скалата им ги продаде на враговете им,+
ако Йехова ги остави в ръцете на неприятелите им.
Гроздето им е пълно с отрова,
гроздовете им горчат.+
35 Отмъщението е мое, аз ще дам възмездие.+
Когато дойде времето за това, те няма да стоят здраво на краката си,+
наближава денят на тяхното бедствие+
и идва бързо онова, което е приготвено за тях.’+
36 Защото Йехова ще съди народа си+
и ще изпита съжаление към своите служители,+
когато види, че са останали без подкрепа,
останали са само безпомощните и безполезните.
37 И той ще каже: ‘Къде са боговете им,+
скалата, при която потърсиха убежище,+
38 боговете, които ядоха тлъстината на жертвите им+
и пиха виното на приносите им за изливане?+
Нека станат и нека ви помогнат,+
нека бъдат скривалище за вас!+
39 Разберете сега, че само аз съм Бог+
и няма други богове освен мене.+
Аз отнемам живот и аз давам живот.+
Аз нанесох тежка рана+ и аз ще я излекувам,+
и никой не може да изтръгне нищо от ръката ми.+
40 Защото вдигам ръката си към небесата и се заклевам:+
„Това е толкова сигурно, колкото е сигурно, че аз живея вечно.“+
41 Когато наостря блестящия си меч+
и ръката ми започне да съди,+
ще отмъстя на противниците си+
и ще дам възмездие на всекиго, който ме мрази.+
42 Ще напоя стрелите си с кръв,+
ще нахраня меча си с плът,+
с кръвта на убитите и на пленниците,
с главите на вражеските предводители.’+
43 Народи, ликувайте заедно с неговия народ,*+
защото той ще отмъсти за кръвта на служителите си,+
ще нанесе възмездие върху противниците си+
и ще извърши изкупление за земята на своя народ.“
44 И Моисей изрече на всеослушание пред народа всичките думи на тази песен+ и с него беше и Осия*, синът на Нави.+ 45 След като каза това пред всички израилтяни, Моисей 46 продължи да им говори с думите: „Вземете присърце всичко, каквото ви казвам като предупреждение днес,+ за да наредите на синовете си старателно да изпълняват всичките думи на този закон.+ 47 Защото за вас това не са празни приказки,+ от тях зависи животът ви+ и благодарение на тях ще можете да живеете дълго в земята, която ще завладеете, като преминете река Йордан.“+
48 През същия този ден Йехова каза още на Моисей: 49 „Изкачи се на тази планина в Аварим,+ на планината Нево,+ която е в моавската земя, срещу Йерихон, и виж ханаанската земя, която давам като собственост на синовете на Израил.+ 50 След това ще умреш на планината, на която ще се изкачиш, и ще отидеш при прадедите си,+ точно както и брат ти Аарон умря на планината Хор+ и отиде при прадедите си, 51 защото вие двамата не изпълнихте задължението си спрямо мене+ сред синовете на Израил при водите на Мерива,+ край Кадис, в пустинята Цин, и не ме осветихте сред синовете на Израил.+ 52 Затова ще видиш земята отдалече, но няма да влезеш в нея, в земята, която давам на синовете на Израил.“+