Писмото до римляните
8 Затова тези, които са в единство с Христос Исус, не са осъдени. 2 Законът на светия дух, който дава живот на тези, които са в единство с Христос Исус, ви е освободил от закона на греха и смъртта. 3 Това, което Законът не можеше да направи, понеже хората са слаби и грешни, Бог го направи, като изпрати Сина си в човешко тяло*, за да премахне греха. Така той осъди греха в хората, 4 за да можем да изпълняваме праведните изисквания на Закона, като се водим от духа, а не от грешното си тяло. 5 Тези, които се водят от грешното си тяло, мислят за грешни неща, а тези, които се водят от духа — за духовни неща. 6 Когато мислим постоянно за грешни неща, това води до смърт, а когато мислим постоянно за духовни неща, това води до живот и мир. 7 Мисленето за грешни неща ни прави врагове на Бога, понеже грешното тяло не иска да се подчинява на Божия закон, а и не може. 8 Следователно тези, които угаждат на грешното си тяло, не могат да имат одобрението на Бога.
9 Ако обаче Божият дух наистина живее във вас, вие не угаждате на грешното си тяло, а следвате ръководството на духа. Ако някой няма духа на Христос*, тогава и не принадлежи на Христос. 10 А ако сте в единство с Христос, независимо че тялото ви умира заради греха, духът ви дава живот, защото Бог ви смята за праведни. 11 Божият дух възкреси Исус. Ако този дух живее във вас, Бог, който възкреси Исус Христос, ще съживи и умиращите ви тела чрез духа си, който е във вас.
12 Така че, братя, не сме длъжни да се подчиняваме на грешното си тяло. 13 Ако му се подчинявате, ще умрете. Но ако с помощта на духа прекратите напълно* грешните дела, ще живеете. 14 Понеже тези, които са водени от Божия дух, са Божии деца. 15 Не получихме дух, който ни поробва и ни кара отново да живеем в страх, а получихме дух, който ни осиновява като деца на Бога и ни подбужда да викаме: „Авва*! Татко!“. 16 Божият дух напълно ни убеждава*, че сме деца на Бога. 17 А щом сме негови деца, значи сме и наследници: ще получим наследство от Бога и ще го получим заедно с Христос. Но за да бъдем прославени с него, първо трябва да страдаме като него.
18 Смятам, че сегашните ни страдания са нищо в сравнение със славата ни, която ще бъде разкрита в бъдеще. 19 Всички създания* с нетърпение очакват разкриването на Божиите деца. 20 Създанията бяха осъдени на безсмислен живот, но не по свое желание, а защото Бог позволи това да стане. Той обаче даде и надеждата, 21 че ще бъдат освободени от робството на греха и смъртта* и ще получат славната свобода на Божиите деца. 22 Знаем, че досега всички създания въздишат и страдат. 23 Но и ние, които имаме първата част от наградата, тоест светия дух, също въздишаме, докато чакаме с нетърпение Бог да ни осинови и да ни освободи от телата ни благодарение на откупа. 24 Когато бяхме спасени от греха, получихме тази надежда. Но изпълнената надежда вече не е надежда. Когато човек получи това, за което се е надявал, нужно ли е да продължава да се надява? 25 Но ако още не сме получили това, за което се надяваме, продължаваме да го чакаме с издръжливост.
26 Освен това светият дух може да ни помогне, когато сме слаби. Може би разбираме, че трябва да се молим, но не знаем за какво. В такива моменти, когато не можем да изразим с думи това, което чувстваме, светият дух се застъпва за нас. 27 Бог изследва сърцата ни и знае какво има предвид духът, защото духът се застъпва за святите служители на Бога в съгласие с волята му.
28 Знаем, че всичко, което прави Бог, допринася за доброто на тези, които го обичат и които той е призовал според намерението си. 29 Той ги избра още от началото и реши предварително*, че ще станат точно като неговия Син. Така Синът му е първородният сред много братя. 30 А тези, които избра, после ги призова. Тези, които призова, ги сметна за праведни. И накрая тези, които сметна за праведни, ги прослави.
31 Тогава какво да кажем за това? Ако Бог е с нас, кой ще е против нас? 32 Той не пощади дори собствения си Син, а го пожертва за всички нас. Тогава няма ли да ни подари и всичко останало? 33 Кой може да обвини Божиите избраници? Никой, защото Бог казва, че те са праведни. 34 Кой може да ги осъди? Никой, защото Христос Исус умря, възкръсна и сега е от дясната страна на Бога и се застъпва за нас.
35 Може ли нещо да ни раздели от любовта на Христос? Проблемите, страданията, преследването, гладът, бедността*, опасностите или насилието ще ни разделят ли от любовта му? 36 Писанието казва: „Заради теб постоянно се сблъскваме със смъртта. Гледат на нас като на овце за клане“. 37 Но с помощта на този, който ни обича, сме победители във всичко това. 38 Защото съм убеден, че нито смъртта, нито животът, нито ангелите, нито властите, нито сегашните събития, нито бъдещите събития*, нито силите, 39 нито височината, нито дълбочината, нито каквото и да е друго творение няма да успеят да ни разделят от Божията любов, която беше проявена чрез нашия Господар Христос Исус.