Дали имаш „послушно сърце“?

КОГАТО станал цар на древния Израил, Соломон се чувствувал неподготвен. Затова той се помолил на Бога за мъдрост и познание. (2 Летописи 1:10, NW) Освен това Соломон се молил: „Трябва да дадеш на служителя си послушно сърце, за да съди народа ти.“ (3 Царе 3:9, NW) Ако имал „послушно сърце“, Соломон щял да следва божиите закони и принципи и щял да изпитва благословията на Йехова.

Послушното сърце не е товар, а източник на радост. Апостол Йоан писал: „Ето това означава любовта към Бога — да пазим неговите заповеди; но заповедите му не са бреме.“ (1 Йоан 5:3, NW) Няма съмнение, че трябва да бъдем послушни на Бога. Та нали Йехова е нашият велик Създател. На него принадлежи земята и всичко в нея, дори всичкото сребро и злато. Така че в действителност ние не можем да дадем на Бога нищо материално, въпреки че той ни позволява да използуваме своите парични средства, за да изразяваме любовта си към него. (1 Летописи 29:14) Йехова очаква да го обичаме и смирено да ходим с него, като вършим волята му. — Михей 6:8.

Когато Исус Христос бил попитан коя е най–голямата заповед в Закона, той казал: „‘Трябва да обичаш Йехова, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа и с целия си ум.’ Това е най–голямата и първа заповед.“ (Матей 22:36–38, NW) Един начин да изразим тази любов е да бъдем послушни на Бога. Следователно всеки един от нас трябва да се моли за това Йехова да му даде послушно сърце.

Те имали послушни сърца

Библията изобилствува с примери на хора, които са имали послушни сърца. Например, Йехова казал на Ной да построи един огромен ковчег, за да запази живота. Това била изключително голяма задача, която отнела около 40 или 50 години. Дори и с помощта на всички съвременни мощни машини и друго оборудване, които са на разположение сега, построяването на такъв съд, който да може да се носи по повърхността на водата, би било едно инженерно постижение. Освен това Ной трябвало да предупреди хората, които без съмнение му се подигравали и присмивали. Но той бил послушен до най–малката подробност. Библията казва: „[Точно] така стори.“ (Битие 6:9, 22; 2 Петър 2:5) Ной проявил своята любов към Йехова посредством вярно послушание в продължение на много години. Какъв хубав пример за всички нас!

Да обърнем внимание и на примера на патриарха Авраам. Бог му казал да се премести от преуспяващия халдейски град Ур в една непозната земя. Авраам се подчинил, без да задава въпроси. (Евреи 11:8) През останалата част от живота си той и семейството му живели в шатри. След като прекарал много години като чужденец в тази земя, той и послушната му съпруга, Сара, били благословени от Йехова със син на име Исаак. Колко ли трябва да е обичал този свой син на старостта си стогодишният Авраам! След няколко години Йехова поискал от Авраам да принесе Исаак като жертва за всеизгаряне. (Битие 22:1, 2) Дори самата мисъл да направи такова нещо сигурно е причинила мъка на Авраам. Въпреки всичко той се подчинил, защото обичал Йехова и вярвал, че обещаното семе щяло да дойде чрез Исаак, дори ако трябвало Бог да го възкреси от мъртвите. (Евреи 11:17–19) Но тъкмо Авраам да убие сина си, и Йехова го спрял и казал: „Сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже не пожали за Мене и сина си, единствения си син.“ (Битие 22:12) Поради своето послушание боящият се от Бога Авраам станал известен като „приятел на Йехова“. — Яков 2:23, NW.

Исус Христос е нашият най–добър пример на послушание. По време на своето предчовешко съществуване той се радвал на това да служи послушно на своя Баща в небето. (Притчи 8:22–31) Като човек Исус се подчинявал на Йехова във всичко, като винаги се радвал да върши неговата воля. (Псалм 40:8; Евреи 10:9) Така че Исус с право могъл да каже: „Не правя нищо по своя инициатива; но точно както Бащата ме поучаваше, тези неща говоря. И този, който ме изпрати, е с мен; той не ме изостави сам, защото аз винаги правя нещата, които са му угодни.“ (Йоан 8:28, 29, NW) Накрая, за да защити върховенството на Йехова и да откупи послушното човечество, Исус охотно дал живота си, като понесъл най–унизителната и болезнена смърт. Наистина, ‘като се намерил в човешки вид, той смирил себе си и станал послушен до смърт, да, смърт на мъченически стълб’. (Филипяни 2:8, NW) Какъв пример относно проявата на послушно сърце!

Да си послушен отчасти не е достатъчно

Не всички, които твърдели, че са послушни на Бога, в действителност му се подчинявали. Да разгледаме случая с царя на древния Израил, Саул. Бог му наредил да убие злите амаличани. (1 Царе 15:1–3) Въпреки че ги унищожил като народ, Саул пощадил техния цар и запазил част от техните овце и добитък. Самуил попитал: „Защо . . . не послуша ти Господния глас?“ В отговор Саул казал: „Послушах Господния глас . . . Людете [от Израил] взеха от користите овци и говеда, по–добрите . . . , за да пожертвуват на Господа.“ Подчертавайки необходимостта от пълно послушание, Самуил отговорил: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането Господния глас? Ето, послушанието е по–приемливо от жертвата, и покорността — от тлъстината на овни. Защото непокорността е като греха на чародейството, и упорството като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар.“ (1 Царе 15:17–23) Колко много изгубил Саул, защото нямал послушно сърце!

Дори мъдрият цар Соломон, който се молел за послушно сърце, не останал послушен на Йехова. Противоположно на божията воля, той си взел за жени чужденки, които го накарали да съгреши против Бога. (Неемия 13:23, 26) Соломон изгубил божието благоволение, защото не продължил да има послушно сърце. Какво предупреждение е това за нас!

Това не означава, че Йехова изисква съвършенство от своите човешки служители. Той „помни, че ние сме пръст“. (Псалм 103:14) Всички ние несъмнено правим грешки понякога, но Бог може да разбере дали наистина имаме искрено желание да му угодим. (2 Летописи 16:9) Ако съгрешим поради човешкото несъвършенство, но се разкайваме, можем да помолим за прошка въз основа на изкупителната жертва на Христос, като бъдем уверени, че Йехова „ще прощава щедро“. (Исаия 55:7; 1 Йоан 2:1, 2) Освен това може да бъде необходима и помощта на любещите християнски старейшини, така че да можем да се възстановим в духовно отношение и да имаме здрава вяра и послушно сърце. — Тит 2:2, NW; Яков 5:13–15.

Доколко е пълно твоето послушание?

Като служители на Йехова повечето от нас без съмнение смятат, че имат послушно сърце. Може да си мислим: Нима не участвувам в работата по проповядване на Царството? Нима не заемам твърда позиция, когато възникнат такива важни въпроси като неутралитета например? А нима не посещавам редовно християнските събрания, както подканил апостол Павел? (Матей 24:14; 28:19, 20; Йоан 17:16; Евреи 10:24, 25) Истина е, че като цяло народът на Йехова проявява искрено послушание в такива важни отношения.

А какво да кажем за своето поведение в ежедневните работи, може би в привидно по–малки неща? Исус казал: „Верният в най–малкото и в многото е верен, а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10) Следователно всеки от нас ще направи добре да се запита: Дали имам послушно сърце, що се отнася до по–дребни неща или проблеми, за които другите дори не знаят?

Псалмистът показал, че дори и в дома си, където другите не го виждат, ‘ходел с неразделено сърце’. (Псалм 101:2, NW) Когато си в къщи, може да включиш телевизора и да започнеш да гледаш един филм. Точно в този момент послушанието ти може да бъде поставено на изпитание. Филмът може да придобие неморално съдържание. Дали ще продължиш да гледаш, като си мислиш, че просто в днешно време се показват такива филми? Или твоето послушно сърце ще те подтикне да спазиш библейската заповед „блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас“? (Ефесяни 5:3–5) Дали ще спреш телевизора, дори ако историята е интересна? И дали ще смениш канала, ако в предаването се появят сцени на насилие? „Йехова лично изследва както праведния човек, така и злия — пял псалмистът, — и душата Му със сигурност мрази всеки, който обича насилие.“ — Псалм 11:5, NW.

Послушното сърце донася благословии

Разбира се, има много области в живота, по отношение на които можем успешно да изследваме себе си, за да видим дали наистина сме послушни на Бога от сърце. Любовта ни към Йехова трябва да ни подтиква да му бъдем угодни и да правим това, което той ни казва в своето Слово, Библията. Послушното сърце ще ни помогне да поддържаме добри взаимоотношения с Йехова. Наистина, ако сме напълно послушни, ‘думите на устата ни и размишленията на сърцето ни ще бъдат угодни пред Господа [Йехова — NW]’. — Псалм 19:14.

Тъй като ни обича, Йехова ни учи на послушание за наше добро. А ние извличаме голяма полза, като всеотдайно обръщаме внимание на божественото поучение. (Исаия 48:17, 18) Затова, нека с радост приемаме помощта, която нашият небесен Баща ни осигурява посредством своето Слово, своя дух и своята организация. Ние биваме поучавани така добре, сякаш чуваме някакъв глас зад себе си да казва: „Това е пътят. Ходете по него.“ (Исаия 30:21, NW) Тъй като Йехова ни учи чрез Библията, християнските публикации и събранията на сбора, нека да внимаваме, да прилагаме това, което научаваме, и да бъдем „послушни във всичко“. — 2 Коринтяни 2:9.

Послушното сърце ще доведе до много радост и много благословии. То ще ни донесе вътрешен мир, понеже знаем, че сме угодни на Йехова Бог и че радваме сърцето му. (Притчи 27:11) Послушното сърце ще бъде защита за нас, когато се изкушаваме да извършим нещо погрешно. Тогава несъмнено трябва да сме послушни на своя небесен Баща и трябва да се молим: ‘Дай на служителя си послушно сърце.’

[Информация за източника на снимката на страница 29]

От изданието Self-Pronouncing Edition of the Holy Bible, съдържащо ‘Превода на крал Яков’ и ‘Ревизирания превод’