Смело проповядвай добрата новина
1 Като Свидетели на Йехова ние имаме много причини да бъдем смели и открити в проповядването на посланието за Царството. Първо, ние представяме Йехова. Второ, важността на самото послание изисква да говорим с убеденост. Увереността, че той е с нас и ще ни влее сила, трябва да ни накара неустрашимо да изявяваме истината. (Йер. 1:17, 19) В добавка на това примерът на другите, които постоянствуват в извършването на божията воля въпреки трудности и препятствия, може да ни даде кураж.
2 Оценяването на важността на добрата новина трябва да ни насърчи да я известяваме със свобода на изказа. Тези истини на Царството не са от човешки източник, но са „чрез божествено откровение“. (Гал. 1:11, 12) Царството е пробният камък, посредством който цялото човечество ще бъде съдено. Затова Исус показва, че нашето смело проповядване на добрата новина е по–важно дори от сегашния ни живот. — Мар. 8:34, 35.
3 Уповавай на Йехова: Противопоставянето на посланието само задълбочава нашата решителност да проповядваме смело. (1 Сол. 2:2) Точното познание на Йехова и вярата в неговото Слово произвеждат сила, разсейваща страха от онези, които може да опитат да ни пречат. (1 Пет. 3:13, 14) Не сме ли също насърчени от Исусовото обещание, че той ще бъде с нас до завършека на системата на нещата? (Мат. 28:20) Като проповядваме смело, ние можем с увереност да кажем като псалмиста: „Господ [Йехова — NW] е откъм мене; няма да се убоя; що може да ми стори човек?“ — Пс. 118:6.
4 Внимателното разглеждане на разказите за верните мъже може да породи у нас смело постоянство в божията служба. Петър и останалите апостоли били известни със своята откритост в проповядването. (Деян. 4:13; 5:29) Веднага след като Павел бил обърнат във вярата, той започнал да проповядва „дързостно“ и не спрял да прави това. (Деян. 13:46; 14:3) Ние можем също да добием сила от „такъв голям облак“ от предхристиянски свидетели, както и от съвременните примери на нашите братя в такива места като Малави, Турция, Корея и части на Източна Европа. Разказът за техните вяра и смелост в проповядването ни насърчава да напредваме смело. — Евр. 12:1.
5 Ние имаме солидни основания да говорим смело, като предлагаме литература през месец октомври. Макар че някои домакини могат да проявят интерес към посланието, вероятно е да попаднем на други, изпълнени с безразличие и апатия. Как ще реагираме? Дали нагласата на онези, които срещаме, ще ни накара да спрем да проповядваме с убеденост и смелост? Ще позволим ли неблагоприятните условия в обществото да намалят нашата пламенност? Ако ценим стойността на посланието, което носим, и ако виждаме колко е необходима на човечеството сигурната перспектива за оцеляване, ние няма да се спираме.
6 Молитвата е другото средство, чрез което ние развиваме смело постоянство в службата. Павел забелязал, че „молитвата в Духа по всяко време“ ще има за резултат „способност да се говори. . . със свобода на изказа. . . , със смелост“. (Еф. 6:18–20, NW) В беда Йехова бързо откликнал на молитвения призив на псалмиста, като ‘го ободрил със сила в душата му’. (Пс. 138:3) Нека нашите обединени молитви един за друг ни помагат да проявяваме „още повече смелост да говорим неустрашимо божието Слово“. — Флп. 1:14, NW.