Сихем — градът в долината

ДЪЛБОКО в сърцето на земята, която Бог избрал за своя народ, сгушен между планината Гевал и планината Гаризин, се намира град Сихем. Именно тук, преди близо четири хиляди години, Йехова обещал на Авраам: „На твоето потомство ще дам тая земя.“ — Битие 12:6, 7.

В хармония с това обещание внукът на Авраам, Яков, бил на стан в Сихем и построил един олтар, който нарекъл „Бог е Богът на Израил“. Вероятно Яков изкопал кладенец в този район, за да осигури вода за семейството си и за стадата си, един кладенец, който векове по–късно щял да бъде известен като ‘Якововия кладенец’. — Битие 33:18–20 (NW), бел. под линия; Йоан 4:5, 6, 12.

Но не всички членове на Якововото семейство проявили пламенност спрямо истинското поклонение. Дина, неговата дъщеря, си търсела приятелки сред ханаанските момичета от Сихем. Дина, която тогава била все още млада, оставила сигурността на семейните си шатри и започнала да посещава съседния град, като си намирала приятелки там.

Как младите мъже в града гледали на тази млада девица, която редовно посещавала техния град — вероятно без придружител? Синът на един първенец на племето ‘като я видял, взел я, лежал с нея и я изнасилил’. Защо Дина се изложила на опасност, като общувала с неморалните ханаанци? Дали защото имала нужда от приятелки на нейната възраст? Дали тя била толкова упорита и независима като някои от своите братя? Прочети повествованието в Битие и се опитай да разбереш страданието и срама, които Яков и Лия трябва да са изпитали заради трагичните последствия от посещенията на дъщеря им в Сихем. — Битие 34:1–31; 49:5–7; виж също „Стражева кула“ (англ.), 15 юни 1985 г., стр. 31.

Около 300 години по–късно последствията от пренебрегването на теократичните напътствия се появили отново. В Сихем Исус Навиев организирал едно от най–незабравимите събрания в израилската история. Представи си следната сцена в долината. Над един милион души — мъже, жени и деца, — принадлежащи към шест племена от Израил, стоят пред планината Гаризин. От другата страна на долината почти толкова хора от другите шест племена стоят пред планината Гевал.a И там долу, заедно с ковчега на договора и между двете множества от израилтяни, стоят свещениците и Исус Навиев. Колко вълнуващо! — Исус Навиев 8:30–33.

Издигащи се над това огромно множество, двете планини представляват един ярък контраст между красотата и безплодието. Високите склонове на Гаризин изглеждат зелени и плодородни, докато склоновете на Гевал са главно сиви и голи. Можеш ли да усетиш вълнението, докато израилтяните чакат момента, когато Исус Навиев ще заговори? Всеки звук отеква в този естествен театър.

В продължение на тези четири до шест часа, които Исус Навиев отделя за четенето на ‘книгата на закона на Моисей’, хората от народа също участвуват. (Исус Навиев 8:34, 35) Вероятно израилтяните, които се намират пред Гаризин, казват „Амин!“ след всяка от благословиите, докато „Амин!“ от устата на онези, които се намират пред Гевал, подчертава всяко проклятие. Може би безплодната планина Гевал напомня на хората за бедствените последствия от непослушанието.

„Проклет, който се присмива на баща си или на майка си“ — предупреждава Исус Навиев. Едновременно над един милион гласа отговарят: „Амин!“ Исус Навиев изчаква този оглушителен отговор да утихне, преди да продължи: „Проклет, който премести междите на ближния си.“ Още веднъж шестте племена, придружавани от много чужденци, извикват: „Амин!“ (Второзаконие 27:16, 17) Ако ти беше там, дали някога би забравил това събрание, състояло се между планините? Нима необходимостта от послушание нямаше да бъде незаличимо запечатана в твоя ум?

Малко преди да умре, около 20 години по–късно, Исус Навиев отново събрал заедно хората в Сихем, за да укрепи тяхната решителност. Той поставил пред тях избора, който всеки един трябва да направи. „Изберете днес кому искате да служите — казал той. — Но аз и моят дом ще служим Господу [на Йехова — NW].“ (Исус Навиев 24:1, 15) Явно тези подбуждащи вярата събрания в Сихем оказвали силно въздействие. В продължение на много години след смъртта на Исус Навиев израилтяните подражавали на неговия верен пример. — Исус Навиев 24:31.

Около 15 века по–късно, когато Исус си почивал под сянката на планината Гаризин, се състоял един стоплящ сърцето разговор. Уморен от дълго пътуване, Исус седял до Якововия кладенец, когато се приближила една самарянка със стомна за вода. Жената била много изненадана, когато Исус я помолил да му даде да пие, тъй като юдеите не разговаряли със самаряни, а още по–малко щели да пият от техните съдове. (Йоан 4:5–9) Следващите думи на Исус я изненадали още повече.

„Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее довека; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот.“ (Йоан 4:13, 14) Представи си какъв интерес проявила жената към това обещание, тъй като ваденето на вода от този дълбок кладенец било тежка работа. Исус продължил с обяснението, че въпреки историческото си значение, нито Йерусалим, нито планината Гаризин били религиозни места, необходими за достъпа до Бога. От значение били нагласата на сърцето и поведението, а не мястото. „Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина — казал той, — защото такива иска Отец да бъдат поклонниците Му.“ (Йоан 4:23) Колко утешителни трябва да са били тези думи! Още веднъж тази долина станала мястото, където хората били подканяни да служат на Йехова.

Днес град Наблус се намира близо до развалините на древен Сихем. Планината Гаризин и планината Гевал все още се издигат над долината като мълчаливи свидетели на събитията от миналото. Якововият кладенец в подножието на тези планини може все още да бъде посетен. Когато размишляваме за събитията, които са станали там, си спомняме за важността на това да подкрепяме истинското поклонение, точно както Исус Навиев и Исус са ни учили да го правим. — Сравни Исаия 2:2, 3.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 31]

Pictorial Archive (Near Eastern History) Est.