Да ходим с Бога — първите стъпки

„Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ — ЯКОВ 4:8.

1, 2. Защо ти би казал, че да служиш на Йехова е голяма привилегия?

МЪЖЪТ бил страдал години в затвора. След това бил повикан да се яви пред владетеля на страната. Събитията се развили бързо. Внезапно затворникът се озовал на служба на най–могъщия монарх по онова време на земята. Някогашният затворник бил издигнат на много отговорна и изключително почетна позиция. Йосиф — човекът, чиито нозе били оковани във вериги, — сега ходел редом с един цар! — Битие 41:14, 39–43; Псалм 105:17, 18.

² Днес хората имат възможността да участвуват в службата на една личност, далеч по–велика от египетския фараон. Върховният владетел на вселената кани всички нас да му служим. Каква вдъхваща страх привилегия е да правиш това и да развиваш близки взаимоотношения с Йехова, Всемогъщия Бог! В Писанията с него се свързват превъзходна сила и величие, но също и спокойствие, красота и наслада. (Езекиил 1:26–28; Откровение 4:1–3) Любовта прониква всичките му действия. (1 Йоан 4:8) Той никога не лъже. (Числа 23:19) И Йехова никога не разочарова онези, които са лоялни към него. (Псалм 18:25) Като се съобразяваме с неговите праведни изисквания, можем да се радваме на щастлив, смислен живот днес, с перспектива за вечен живот. (Йоан 17:3) Нито един човешки владетел не може да предложи нещо, което поне малко да се сравнява с тези благословии и привилегии.

3. Как Ной ‘ходел с истинския Бог’?

³ Преди много време патриархът Ной бил решен да живее в хармония с божията воля и цел. За него Библията казва: „Ной беше праведен човек. Той се прояви като безгрешен сред съвременниците си. Ной ходеше с истинския Бог.“ (Битие 6:9, NW) Разбира се, Ной не ходел буквално с Йехова, тъй като никой човек „не е видял Бога“. (Йоан 1:18) Но Ной ходел с Бога, като правел това, което Бог му бил казал да прави. Тъй като Ной посветил живота си на това да върши волята на Йехова, той се радвал на сърдечни, близки взаимоотношения с Всемогъщия Бог. Подобно на Ной, днес милиони ‘ходят с Бога’, като живеят в хармония със съветите и наставленията на Йехова. Как човек започва да ходи по този път?

Необходимо е точно познание

4. Как Йехова наставлява своя народ?

⁴ За да ходим с Йехова, първо трябва да го опознаем. Пророк Исаия предсказал: „И трябва да стане в последните дни това, че планината на дома на Йехова ще бъде твърдо установена над върховете на планините и несъмнено ще бъде издигната над хълмовете; и към нея всички народи трябва да се стекат. И много хора непременно ще тръгнат и ще кажат: ‘Елате, хора, и нека да се изкачим към планината на Йехова, към дома на Бога на Яков; и той ще ни научи на своите пътища, и ние ще ходим в пътеките му.’ Защото от Сион ще излезе закон, и словото на Йехова — от Йерусалим.“ (Исаия 2:2, 3, NW) Да, можем да бъдем уверени, че Йехова ще наставлява всички, които се стремят да ходят в неговите пътища. Йехова е осигурил своето Слово, Библията, и ни помага да го разбираме. Един от начините, по които той прави това, е чрез ‘верния и разумен слуга’. (Матей 24:45–47) Йехова използува ‘верния слуга’, за да осигури духовни наставления посредством основаните на Библията публикации, християнските събрания и уредбата за безплатни домашни библейски изучавания. Бог помага също на хората да разберат неговото Слово посредством светия си дух. — 1 Коринтяни 2:10–16.

5. Защо библейската истина е толкова скъпоценна?

⁵ Макар че не плащаме с пари за библейската истина, тя е скъпоценна. Като изучаваме божието Слово, научаваме за самия Бог — неговото име, неговата личност, неговата цел и начина, по който той постъпва с хората. Научаваме също и освобождаващите отговори на основните житейски въпроси: Защо сме тук? Защо Бог позволява страданията? Какво ще донесе бъдещето? Защо остаряваме и умираме? Има ли живот след смъртта? Освен това научаваме каква е божията воля за нас, тоест, как трябва да ходим, за да му угодим напълно? Научаваме, че изискванията му са разумни и по прекрасен начин са полезни, ако живеем според тях. Без божиите наставления никога не бихме могли да разберем тези неща.

6. Какво поведение можем да следваме благодарение на точното библейско познание?

⁶ Библейската истина е мощна и ни подтиква да правим промени в живота си. (Евреи 4:12) Преди да поемем познание за Писанията, можехме да ходим само „според вървежа на тоя свят“. (Ефесяни 2:2) Но точното познание на божието Слово набелязва пред нас различен път, за да можем ‘да ходим достойно за Йехова, така че да сме му напълно угодни’. (Колосяни 1:10, NW) Каква радост е да направим първите си стъпки, ходейки с Йехова, най–великолепната личност в цялата вселена! — Лука 11:28.

Две важни стъпки — отдаване и покръстване

7. Каква истина за човешкото управление става явна, като изучаваме божието Слово?

⁷ Когато израснем в своето разбиране на Библията, започваме да изследваме човешките дела и своя собствен живот в духовната светлина на божието Слово. Така става ясна една важна истина. Тя била изразена преди много време от пророк Йеремия, който писал: „Зная добре, о Йехова, че пътят на човека, роден на земята, не му принадлежи; не принадлежи на човека, който ходи, дори да насочва стъпките си.“ (Йеремия 10:23, NW) Хората — всички ние — имат нужда от божието ръководство.

8. (а) Какво подтиква хората да се отдават на Бога? (б) Какво представлява християнското отдаване?

⁸ Разбирането на този изключително важен факт ни подбужда да търсим наставления от Йехова. А любовта към Бога ни подбужда да му отдадем живота си. Да се отдадеш на Бога означава да се обърнеш към него в молитва и тържествено да обещаеш, че ще използуваш живота си, за да му служиш и да ходиш вярно в неговия път. Правейки това, ние следваме примера на Исус, който се представил пред Йехова с твърда решимост да извърши божията воля. — Евреи 10:7.

9. Защо отделните хора отдават живота си на Йехова?

⁹ Йехова Бог никога не оказва натиск или не принуждава никого да му се отдаде. (Сравни 2 Коринтяни 9:7.) Освен това Бог не очаква някой да му отдаде живота си поради някакви нетрайни емоции. Преди да бъде покръстен, човек трябва вече да е ученик, а това изисква сериозни усилия за приемане на познание. (Матей 28:19, 20) Павел молел тези, които вече били покръстени, да ‘представят телата си като жертва жива, свята, приемлива за Бога, свята служба с техните мисловни способности’. (Римляни 12:1, NW) Именно чрез подобна проява на своите мисловни способности ние се отдаваме на Йехова Бог. След като разберем какво означава това и старателно обмислим въпроса, ние доброволно и радостно отдаваме живота си на Йехова Бог. — Псалм 110:3.

10. Как отдаването е свързано с покръстването?

¹⁰ След като се обърнем насаме към Бога в молитва, за да изразим своята решеност да ходим в пътищата му, ние предприемаме следващата стъпка. Ние известяваме публично своето отдаване, като се покръстваме във вода. Това е публично изявление, че сме дали обет да вършим божията воля. В началото на своята земна служба Исус бил покръстен от Йоан, като така ни дал пример. (Матей 3:13–17) По–късно Исус възложил на своите последователи да правят ученици и да ги покръстват. Следователно отдаването и покръстването са необходими стъпки за всеки, който иска да ходи с Йехова.

11, 12. (а) Как покръстването може да се сравни със сватба? (б) Какъв паралел може да бъде направен между нашите отношения с Йехова и отношенията, които съществуват между съпруга и съпругата?

¹¹ Да станеш отдаден покръстен ученик на Исус Христос донякъде е подобно на това да се ожениш. В много страни денят на сватбата се предхожда от няколко стъпки. Един мъж и една жена се срещат, опознават се и се обикват. След това идва годежът. Сватбата изявява пред всички това, което е било решено насаме — двамата да сключат брачен съюз и да заживеят като съпруг и съпруга. Сватбата публично отбелязва началото на тези специални взаимоотношения. Датата отбелязва началото на брака. Подобно на това покръстването бележи началото на един живот, посветен на ходене като човек, който е отдаден на Йехова.

¹² Да разгледаме друг паралел. След деня на сватбата любовта на съпруга и съпругата трябва да се задълбочи и да съзрее. За да създават все по–голяма близост помежду си, и двамата брачни партньори трябва неегоистично да се стремят да поддържат и укрепват своите семейни взаимоотношения. Макар че ние не сключваме брак с Бога, след своето покръстване трябва да се трудим, за да поддържаме близки взаимоотношения с Йехова. Той наблюдава и цени нашите усилия да вършим неговата воля и се приближава повече до нас. „Приближавайте се при Бога — пише ученикът Яков, — и ще се приближава и Той при вас.“ — Яков 4:8.

Да ходим в стъпките на Исус

13. Чий пример трябва да следваме относно ходенето с Бога?

¹³ За да ходим с Йехова, ние трябва да следваме примера, оставен от Исус Христос. Апостол Петър писал: „На това сте призовани; понеже и Христос пострада за вас, и ви остави пример да последвате по Неговите стъпки.“ (1 Петър 2:21) Тъй като Исус бил съвършен, а ние сме несъвършени, не можем безгрешно да следваме примера, който той ни е оставил. Но въпреки това Йехова очаква да правим всичко, което е по силите ни. Нека разгледаме пет аспекта от Исусовия живот и служба, на които отдадените християни трябва да се стремят да подражават.

14. Какво означава да познаваш божието Слово?

¹⁴ Исус познавал божието Слово точно и изоснови. По време на своята служба Исус често цитирал от Еврейските писания. (Лука 4:4, 8) Разбира се, порочните религиозни водачи от онова време също цитирали Писанията. (Матей 22:23, 24) Разликата била, че Исус разбирал какво имат предвид Писанията и ги прилагал в живота си. Той познавал не само буквата на Закона, но също и духа му. Като следваме примера на Христос, ние също трябва да се стремим да разбираме божието Слово, да разбираме смисъла, тоест, духа му. Като правим това, можем да станем одобрени от Бога работници, които умеят да ‘излагат право словото на истината’. — 2 Тимотей 2:15.

15. Как Исус дал пример относно говоренето за Бога?

¹⁵ Христос Исус говорел с другите за своя небесен Баща. Исус не пазел за себе си познанието от божието Слово. Дори и враговете му го наричали „Учителю“, защото където и да отидел, той говорел на другите за Йехова и за неговите цели. (Матей 12:38) Исус проповядвал публично в района на храма, в синагогите, в градовете и по селата. (Марко 1:39; Лука 8:1; Йоан 18:20) Той поучавал със състрадание и доброта, като проявявал любов към онези, на които помагал. (Матей 4:23) Онези, които следват Исусовия пример, също намират много места и начини да учат другите за Йехова Бог и неговите прекрасни цели.

16. Колко близки били взаимоотношенията на Исус със събратята поклонници на Йехова?

¹⁶ Исус усещал близка връзка с другите, които се покланяли на Йехова. Когато веднъж говорел пред множествата, майка му и братята му, които не вярвали в него, дошли да му говорят. Библейското повествование казва: „И някой си Му рече: Ето, майка Ти и братята Ти стоят вън и искат да Ти говорят. А той в отговор рече на този, който Му каза това: Коя е майка Ми? И кои са братята Ми? И като простря ръка към учениците Си, рече: Ето майка Ми и братята Ми! Защото който върши волята на Отца Ми, Който е на небесата, той Ми е брат и сестра, и майка.“ (Матей 12:47–50) Това не означава, че Исус отхвърлил семейството си, защото следващи събития показват, че не бил направил това. (Йоан 19:25–27) Но повествованието подчертава любовта, която Исус изпитвал към събратята си по вяра. Подобно на това и днес тези, които ходят с Бога, търсят съобщничеството на други служители на Йехова и постепенно започват да изпитват силна любов към тях. — 1 Петър 4:8.

17. Какво изпитвал Исус спрямо вършенето на волята на своя небесен Баща, и как трябва да ни въздействува това?

¹⁷ Като вършил божията воля, Исус проявил любовта си към своя небесен Баща. Исус се подчинявал на Йехова за всичко. Той казал: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ (Йоан 4:34) Христос казал още: ‘Аз винаги правя нещата, които са угодни на Бога.’ (Йоан 8:29) Исус обичал своя небесен Баща толкова много, че ‘смирил себе си и станал послушен чак до смърт, да, смърт на мъченически стълб’. (Филипяни 2:8, NW) На свой ред Йехова благословил Исус, като го въздигнал до позиция на власт и почит, която била веднага след самия Йехова. (Филипяни 2:9–11) Като Исус ние проявяваме своята любов към Бога, като пазим заповедите му и вършим неговата воля. — 1 Йоан 5:3.

18. Как Исус дал пример относно молитвата?

¹⁸ Исус бил човек на молитвата. Той се молел по време на своето покръстване. (Лука 3:21) Преди да избере дванадесетте си апостола, той посветил цялата нощ на молитва. (Лука 6:12, 13) Исус учел своите ученици как да се молят. (Лука 11:1–4) В нощта на смъртта си той се молел за своите ученици и заедно с тях. (Йоан 17:1–26) Молитвата била важна част от живота на Исус, както трябва да бъде и в нашия живот, тъй като ние сме негови последователи. Каква чест е да разговаряш с Върховния господар в молитва! Освен това Йехова отговаря на молитвите, защото Йоан писал: „Увереността, която имаме спрямо Него, е това, че ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша; и ако знаем, че ни слуша, за каквото и да Му попросим, знаем, че получаваме това, което сме просили от Него.“ — 1 Йоан 5:14, 15.

19. (а) На кои качества на Исус трябва да подражаваме? (б) Как ние извличаме полза от изучаването на живота и службата на Исус?

¹⁹ Толкова много неща могат да се научат, като изследваме отблизо живота и службата на Исус Христос! Размишлявай върху качествата, които той проявявал: любов, състрадание, доброта, сила, равновесие, благоразумие, смирение, смелост и себеотрицание. Колкото повече научаваме за Исус, толкова по–голямо е нашето желание да бъдем негови верни последователи. Познанието за Исус ни приближава повече до Йехова. Та нали Исус бил съвършено отражение на своя небесен Баща. Той бил толкова близък с Йехова, че могъл да каже: „Който е видял Мене, видял е Отца.“ — Йоан 14:9.

Уповавай на Бога да те подкрепя

20. Как ние можем да придобием увереност в ходенето с Йехова?

²⁰ Когато децата прохождат, стъпките им са несигурни. Как се научават те да ходят уверено? Само чрез упражнения и постоянство. Тези, които ходят с Йехова, се стремят да крачат с уверена, стабилна крачка. Това също изисква време и постоянство. Павел посочил колко е важно да се постоянствува в ходенето с Бога, когато писал: „И накрая, братя, ние ви молим и ви подканяме чрез Господаря Исус, точно както получихте наставленията от нас относно това как трябва да ходите и да сте угодни на Бога — точно както и ходите всъщност, — да продължавате да правите това по–пълно.“ — 1 Солунци 4:1, NW.

21. На какви благословии можем да се радваме, като ходим с Йехова?

²¹ Ако сме изцяло отдадени на Бога, той ще ни помогне да продължаваме да ходим с него. (Исаия 40:29–31) Нищо, което този свят предлага, не може да се сравни с благословиите, с които той удостоява онези, които ходят в неговите пътища. Той е, който ‘ни учи да извличаме полза, Този, който ни кара да вървим в пътя, по който трябва да ходим. И ако ние всъщност обръщаме внимание на заповедите му, мирът ни ще стане като река, и праведността ни — като вълните на морето’. (Исаия 48:17, 18, NW) Като приемаме поканата да ходим с Бога и като правим това вярно, ние можем да се радваме завинаги на мир с него.

Как би отговорил?

◻ Защо е чест да ходим с истинския Бог?

◻ Защо изучаването, отдаването на Бога и покръстването са първите стъпки в ходенето с Йехова?

◻ Как можем ние да следваме по стъпките на Исус?

◻ Откъде знаем, че Йехова ще ни подкрепя, като ходим с него?

[Снимка на страница 13]

Изучаването, отдаването на Бога и покръстването са първите стъпки в ходенето с Бога