Сериозни основания за оптимизъм днес

ИСТОРИКЪТ и социологът Х. Дж. Уелс, роден през 1866 г., оказал силно влияние върху мисленето на 20–и век. Чрез творбите си той разпространил своето убеждение, че Хилядолетието ще съвпадне с напредващия ход на науката. Затова изданието Collier’s Encyclopedia [„Енциклопедия на Колиър“] припомня за „безграничния оптимизъм“ на Уелс, който непрестанно работел за напредъка на своята кауза. Но то отбелязва също, че неговият оптимизъм бил разклатен, когато избухнала Втората световна война.

В изданието Chambers’s Biographical Dictionary [„Биографичен речник на Чеймбърс“] се казва, че когато Уелс стигнал до извода, че „науката може да служи и на злото, както на доброто, вярата му го напуснала и той се отдал на песимизъм“. Защо станало това?

Вярата и оптимизмът на Уелс се основавали единствено на човешки постижения. Когато осъзнал, че човечеството не може да постигне неговата утопия, нямало към какво друго да се обърне. Отчаянието бързо се превърнало в песимизъм.

Днес много хора изпитват същото поради същата причина. Те кипят от оптимизъм, когато са млади, но когато остареят, потъват в мрачен песимизъм. Има дори младежи, които се отказват от т.нар. нормален начин на живот и се отдават на злоупотреба с наркотици, честа смяна на сексуалните партньори и други разрушителни начини на живот. Къде да се търси разрешение на проблема? Разгледай следващите примери от библейски времена и виж каква основа за оптимизъм има — в миналото, в настоящето и в бъдещето.

Оптимизмът на Авраам бил възнаграден

През 1943 г. пр.н.е. Авраам се преместил от Харан, преминал река Ефрат и влязъл в Ханаанската земя. Авраам е описан като „отец на всички, които вярват“, и какъв добър пример дал той! — Римляни 4:11.

Авраам бил придружаван от Лот, осиротелия син на брата на Авраам, и от семейството на Лот. По–късно, когато страната била обхваната от глад, двете семейства се преместили в Египет и след време се върнали обратно заедно. Дотогава и Авраам, и Лот били събрали голямо богатство, както и стада от овце и говеда. Когато между техните пастири избухнал спор, Авраам поел инициативата и казал: „Да няма, моля ти се, спречкване между мене и тебе и между моите говедари и твоите говедари, защото ние сме братя. Не е ли пред тебе цялата земя? Моля ти се, отдели се от мене; ти ако идеш наляво, то аз ще ида надясно; или ако ти идеш надясно, аз ще ида наляво.“ — Битие 13:8, 9.

Тъй като бил по–възрастен, Авраам можел да насочи нещата в своя полза, а от уважение към чичо си Лот можел да отстъпи правото на избор на Авраам. Вместо това „Лот, прочее, подигна очи и разгледа цялата равнина на Йордан и видя, че беше добре напоявана, догде се стигне в Сигор (преди да беше разорил Господ Содома и Гомора), като Господната градина, като Египетската земя. Затова Лот си избра цялата Йорданска равнина“. С този избор Лот имал всички основания да бъде оптимист. А Авраам? — Битие 13:10, 11.

Дали Авраам бил безразсъден и рискувал благополучието на своето семейство? Не. Положителната нагласа и щедрият дух на Авраам били богато възнаградени. Йехова казал на Авраам: „Подигни сега очите си от мястото, гдето си, та погледни към север и юг, изток и запад; защото цялата земя, която виждаш, ще дам на тебе и на потомството ти довека.“ — Битие 13:14, 15.

Оптимизмът на Авраам имал здрава основа. Той се основавал на обещанието на Бога, че ще направи от Авраам голям народ, така че „в [Авраам] ще се благославят всички земни племена“. (Битие 12:2–4, 7) Ние също имаме основание да бъдем уверени, като знаем, че „Бог прави всички свои дела да действуват заедно за доброто на онези, които обичат Бога“. — Римляни 8:28, NW.

Двама оптимистично настроени съгледвачи

Повече от четиристотин години след това народът на Израил бил готов да влезе в Ханаан, „земя, гдето текат мляко и мед“. (Изход 3:8; Второзаконие 6:3) Моисей определил 12 племенни първенци да ‘съгледат земята и да донесат известие по кой път да отидат в нея и в кои градове да идат’. (Второзаконие 1:22; Числа 13:2) И дванадесетте съгледвачи били единодушни в своето описание относно благоденствието на земята, но 10 от тях говорили песимистично и това предизвикало страх в сърцата на хората. — Числа 13:31–33.

От друга страна, Исус Навиев и Халев представили пред хората едно оптимистично послание и направили всичко възможно, за да разсеят техните страхове. Нагласата и думите им отразявали пълно доверие в способността на Йехова да изпълни своето слово да ги върне в Обетованата земя — но нямало никаква полза. Вместо това ‘всички събрани говорели да ги избият с камъни’. — Числа 13:30; 14:6–10 [NW].

Моисей подканил хората да уповават на Йехова, но те отказали да слушат. Тъй като упорствували в своята песимистична нагласа, целият народ трябвало да се скита 40 години из пустинята. От 12–те съгледвачи само Исус Навиев и Халев изпитали възнаграждението за своя оптимизъм. Какъв бил основният проблем? Липса на вяра, тъй като хората разчитали на собствената си мъдрост. — Числа 14:26–30; Евреи 3:7–12.

Нерешителността на Йона

Йона живял през девети век пр.н.е. Библията показва, че той бил верен пророк на Йехова в десетплеменното царство на Израил, живял по време на царуването на Йеровоам II. Но той отказал да приеме една задача да отиде в Ниневия, за да предупреди хората. Историкът Йосиф Флавий казва, че Йона „сметнал, че е по–добре да изчезне“, като тръгне за Йопия. Там се качил на един кораб за Тарсис, вероятно в днешна Испания. (Йона 1:1–3) В Йона 4:2 се обяснява защо Йона възприел толкова песимистичен възглед относно своето назначение.

Накрая Йона се съгласил да изпълни задачата си, но се ядосал, когато хората в Ниневия се разкаяли. Затова Йехова му дал добър урок на милост, като направил така, че израсналата кратуна, под чиято сянка Йона се криел, да изсъхне и да умре. (Йона 4:1–8) Би било по–правилно мъката на Йона относно умрялото растение да бъде насочена към 120 000 души в Ниневия, които не ‘умеели да различават дясната си ръка от лявата си ръка’. — Йона 4:11.

Какво можем да научим от преживяното от Йона? Свещената служба не оставя място за песимизъм. Ако осъзнаваме ръководството на Йехова и го следваме с пълна увереност, ще се радваме на успех. — Притчи 3:5, 6.

Оптимизъм сред враждебност

„Не се раздразнявай поради злотворците — заявил цар Давид. — Нито завиждай на ония, които вършат беззаконие.“ (Псалм 37:1) Това наистина е мъдър съвет, тъй като днес сме заобиколени от несправедливост и извратеност. — Еклисиаст 8:11.

Но дори и да не завиждаме на неправедните, лесно е да се чувствуваме потиснати, когато виждаме невинни хора да страдат поради делата на злите, или когато към нас самите са се отнесли несправедливо. Такива преживявания могат дори да ни накарат да развием унила или песимистична нагласа. Какво трябва да направим, когато се чувствуваме по този начин? Първо, трябва да помним, че злите не могат самодоволно и арогантно да се държат така, сякаш никога няма да има наказание. Псалм 37 продължава да ни уверява в стих 2: „Като трева скоро [злотворците] ще се окосят, и като зелена трева ще повехнат.“

Освен това ние можем да продължаваме да правим добро, да останем оптимистично настроени и да чакаме Йехова. „Отвърни се от онова, което е лошо, и прави това, което е добро, и така живей до вечни времена — продължава псалмистът. — Защото Йехова обича справедливостта и не ще изостави своите лоялни хора.“ — Псалм 37:27, 28, NW.

Истинският оптимизъм надделява!

А нашето бъдеще? Библейската книга Откровение ни казва за неща, ‘които има да станат скоро’. Сред тях е описан един конник на огненочервен кон, изобразяващ войната, който ‘вдига мира от земята’. — Откровение 1:1; 6:4.

Едно популярно — и оптимистично — мнение, поддържано във Великобритания по време на Първата световна война, беше, че това ще бъде последната голяма война. През 1916 г. британският държавник Дейвид Лойд Джордж беше по–голям реалист. Той каза: „Тази война, както и следващата война, е война, която трябва да сложи край на войната.“ (Курсивът наш.) Той беше прав. Втората световна война само ускори производството на все по–жестоки средства за масово унищожение. Над 50 години след това, все още не се вижда краят на войната.

В същата книга Откровение четем за други конници — символизиращи глад, епидемии и смърт. (Откровение 6:5–8) Те са допълнителни аспекти на знака за времето, в което живеем. — Матей 24:3–8.

Дали това са причини за песимизъм? В никакъв случай, тъй като видението описва и един „бял кон; и яздещият на него имаше лък; и даде му се корона и той излезе побеждаващ и да победи“. (Откровение 6:2) Тук виждаме Исус Христос като небесен Цар, който премахва злото, яздейки с цел да установи мир и хармония по целия свят.a

Докато бил на земята, Исус Христос, като бъдещ Цар, учел своите ученици да се молят за това Царство. Може би и ти си бил учен да казваш „Отче наш“, или Молитвата на Господаря. В нея ние се молим да дойде Царството на Бога, да се изпълни волята Му тук на земята, както на небето. — Матей 6:9–13.

Вместо да се опитва да закърпи настоящата система на нещата, Йехова, действувайки чрез своя месиански Цар Христос Исус, ще я премахне напълно. Йехова казва, че на нейно място ‘ще създаде ново небе и нова земя; и предишните неща няма да се спомнят, нито ще дойдат наум’. Под управлението на небесното Царство земята ще стане мирен, щастлив дом за човечеството, в който животът и работата ще носят постоянна радост. „Радвайте се винаги в онова, което създавам — казва Йехова. — Избраните Ми за дълго ще се наслаждават в делото на ръцете си.“ (Исаия 65:17–22) Ако основеш своята надежда за бъдещето върху това непропадащо обещание, ще имаш всички основания да бъдеш оптимист — днес и завинаги!

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 4]

Х. Дж. Уелс

[Източник]

Corbis-Bettmann