15. Какво богоугодно качество е необходимо, за да се харесаме на Йехова?

¹⁵ За да уповаваме на Йехова, вместо на собствения си разум, трябва да имаме смиреност. Колко важно е това качество за всички, които искат да угодят на Йехова! Да, дори и нашият Бог, макар че е Върховен владетел на цялата вселена, проявява смиреност в отношенията си със своите интелигентни творения. Можем да бъдем благодарни за това. „[Той] снизхожда да преглежда небето и земята, въздига сиромаха от пръстта.“ (Псалм 113:6, 7) Поради своята голяма милост той ни прощава грешките на основата на своя най–голям дар за човечеството — скъпоценната жертва на своя любим Син, Христос Исус. Колко благодарни трябва да сме за тази незаслужена милост!

16. Как могат братята да се стремят към привилегии в сбора?

¹⁶ Самият Исус ни напомня: „Но който възвишава себе си, ще се смири; и който смири себе си, ще се възвиши.“ (Матей 23:12) Покръстените братя трябва смирено да се стремят към отговорности в християнския сбор. Но надзорниците трябва да гледат на своето назначение не като на символ на престижна длъжност, а като на възможност да се върши работа, смирено, с признателност, с усърдие, както я вършел Исус, който казал: „Отец ми работи досега, и аз работя.“ — Йоан 5:17; 1 Петър 5:2, 3.

17. За какво трябва да сме признателни всички ние, и към каква дейност подтиква това?

¹⁷ Нека ние винаги смирено и молитвено да осъзнаваме, че не сме нищо повече от пръст в очите на Йехова. Колко щастливи можем да бъдем тогава, че „милостта на [Йехова — NW] е от века до века върху ония, които му се боят, и правдата му върху внуците“! (Псалм 103:14, 17) Затова всички ние трябва да бъдем усърдни изследователи на божието Слово. Времето, прекарано в лично и семейно изучаване, както и на събранията на сбора, трябва да бъде от нашето най–ценно време през седмицата. По този начин ние събираме ‘познание за Светия’. Това „е разум“. — Притчи 9:10.

„Във всичките си пътища . . .“

18, 19. Как можем да прилагаме Притчи 3:6 в своя живот, и с какъв резултат?

¹⁸ Насочвайки ни към Йехова — божествения Източник на разум, след това Притчи 3:6 казва: „Във всичките си пътища признавай него, и той ще оправя пътеките ти.“ Да признаваш Йехова включва това да се държиш близо до него в молитва. Където и да сме и каквато и ситуация да възникне, ние имаме непосредствен достъп до него в молитва. Когато вършим ежедневната си работа, когато се подготвяме за проповедна служба, когато сме в службата от къща на къща, провъзгласявайки неговото Царство, наша постоянна молитва може да бъде той да благослови нашата дейност. Така ние имаме неоценимата привилегия и радост ‘да ходим с Бога’, уверени, че той ‘ще оправя пътеките ни’, както правел за боящите се от Бога Енох, Ной и верните израелтяни, като Исус Навиев и Даниил. — Битие 5:22; 6:9; Второзаконие 8:6; Исус Навиев 22:5; Даниил 6:23; виж също Яков 4:8, 10.

¹⁹ Когато довеждаме до знанието на Йехова своите молби, ние можем да бъдем уверени, че ‘божият мир, който надвишава всяка мисъл, ще пази сърцата ни и мисловните ни способности чрез Христос Исус’. (Филипяни 4:7, NW) Този мир от Бога, отразен в радостния израз на лицето ни, може да препоръча нашето послание на домакините, които срещаме по време на своята проповедна дейност. (Колосяни 4:5, 6) Той може също така да насърчи онези, които може би понасят стрес или несправедливости, толкова често срещани в днешния свят, както се вижда от следващия разказ.d

20, 21. (а) Как Свидетелите на Йехова насърчавали другите по времето на нацисткия терор? (б) Каква решимост трябва да събуди у нас гласът на Йехова?

²⁰ Макс Либстер, евреин по рождение, който като по чудо преживял нацисткия погром над евреите, разказва за своето пътуване към един нацистки концентрационен лагер така: „Бяхме затворени във вагони, които бяха преградени като миниатюрни килии за по двама души. Изритан в една от тях, аз се изправих срещу един затворник, чиито очи излъчваха покой. Той беше тук поради уважението си към законите на Бога, избирайки затвора и вероятната смърт пред това да пролива кръвта на други хора. Той беше един от Свидетелите на Йехова. Бяха му отнели децата, бяха екзекутирали жена му. Той очакваше да сподели нейната участ. Четиринайсетдневното пътуване донесе отговор на моите молитви, защото именно по време на това пътуване към смъртта аз намерих надеждата за вечен живот.“

²¹ След освобождаването си от Освиенцим, „леговището на лъвовете“, както той го нарекъл, и след своето покръстване, този брат се оженил за една от Свидетелките на Йехова, която също била затворена и чийто баща понесъл страданията на концентрационния лагер в Дахау. Докато баща ѝ бил там, той чул, че неговата съпруга и младата му дъщеря също били арестувани. Той описва своята реакция: „Бях дълбоко разтревожен. Тогава, един ден докато стоях на опашка за душа, чух един глас, който цитираше Притчи 3:5, 6 . . . Той отекна като глас, идващ от небето. Точно това ми трябваше, за да си възвърна равновесието.“ Всъщност, гласът принадлежал на един затворник, който цитирал този текст, но случката подчертава с каква сила може да ни въздействува божието Слово. (Евреи 4:12) Нека гласът на Йехова ни говори мощно днес чрез думите на нашия годишен текст за 1994 година: „Уповавай на Йехова с цялото си сърце!“

Да култивираме богоугоден страх

„Бой се от [Йехова — NW] и отклонявай се от зло.“ — ПРИТЧИ 3:7.

1. За кого били написани Притчите?

БИБЛЕЙСКАТА книга Притчи съдържа богатство от духовни напътствия. Първоначално Йехова осигурил това ръководство, за да напътствува своя физически народ Израел. Днес Притчите осигуряват мъдри слова за Неговия свят християнски народ, ‘върху който са стигнали последните времена’. — 1 Коринтяни 10:11; Притчи 1:1–5; 1 Петър 2:9.