Десетилетия по–късно Даниил бил хвърлен в една яма с лъвове, защото отказал да се подчини на един персийски закон, който накърнявал съвестта му. (Даниил 3:6; 6:7–9)

За мидийците и персите обаче огънят бил свещен. Затова те използували други жестоки наказания. Така че ямата с лъвовете не е изненада за никого.

Затова те започнали без предисловие, като казали: ‘Всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите като се съветваха, решиха да поискат от царя да издаде указ и да обяви строга забрана, че който, до тридесет дни, би отправил някаква просба до кой да било бог, или човек, освен до тебе, царю, той да се хвърли в ямата на лъвоветеa.’ — Даниил 6:6, 7.

8. (а) Защо на Дарий му харесал предложеният закон? (б) Какви били истинските подбуди на управителите и сатрапите?

⁸ Историческите сведения потвърждават, че било често срещано царете в Месопотамия да бъдат смятани за богове и да им се принася поклонение като на богове. Затова Дарий несъмнено бил поласкан от това предложение. Вероятно той също съзрял и известна практическа стойност в него. Да не забравяме, че за жителите на Вавилон Дарий бил чужденец и пришелец. Този нов закон щял да го утвърди като цар и да насърчи множествата, живеещи във Вавилон, да засвидетелствуват лоялност и подкрепа спрямо новата власт. Но предлагайки този нов закон, управителите и сатрапите изобщо не се интересували от добруването на царя. Истинските им подбуди били да хванат в капан Даниил, защото знаели, че той има обичай да се моли на Бога три пъти дневно пред отворения прозорец на своята горна стая.

9. Защо този нов закон не представлявал проблем за повечето неюдеи?

⁹ Дали това ограничение, наложено върху молитвите, щяло да предизвика проблем в религиозните общества на Вавилон? Не непременно, тъй като забраната щяла да трае само един месец. Освен това малцина от неюдеите щели да сметнат временното принасяне на поклонение пред човек за компромис. Един библейски специалист пише: „Поклонението пред царя не било нещо чуждо за повечето идолопоклоннически народи; затова когато от вавилонците се искало да отдадат на завоевателя — мидянина Дарий — почит, полагаща се само на един бог, те охотно се подчинили на това изискване. Само юдеите негодували срещу такова изискване.“

Като настоявали на това, че „всичките князе на царството, наместниците и сатрапите, съветниците и управителите“ били препоръчали приемането на указа, те били показали, че се били допитали също и до Даниил по този въпрос.