В един неблагонравен свят високо да ценим християнско държание

„Ето! Колко е добро и колко чудесно, когато братя живеят в единство“ (ПСАЛМ 133:1).

1. Какво е станало с добрите форми на общуване?

В ИЗМИНАЛИТЕ 25 години формите на общуване бяха изместени една след друга“, пише колумнистката Ан Ландерс. „Не само, че мъжете не отварят на жените вратата на колата или не им предлагат място за сядане в метрото или в автобуса. Става дума за нещо повече.“ Накъдето и да се обърне човек, навсякъде се вижда, че живеем в един свят с непрекъснато нарастващо неблагонравие. Например хората се блъскат при нареждане на опашка, пушат в препълнени асансьори и слушат силна музика на публични места. Знаем от опит, че въпреки по–добрите възможности за образование и по–високо ниво на стандарата на живота, думите като „благодаря!“ и „моля“ по–вече или по–малко са станали чужди думи и че основни форми на добри обноски на пристойност и учтивост са забравени.

2. Защо липсата на пристойност днес не ни изненадва?

² Изненадва ли ни това? Всъщност не. Напомня ни само на вдъхновените думи на апостол Павел, относно отношението на хората в „последните дни“, в които, както той казва, „ще настъпят критични времена, с които човек трудно може да се справи“. Както Павел каза между другото, хората ще бъдат „себелюбиви, ... самонадеяни, високомерни, ... неблагодарни, ... без естествена обич, ... без самообладание“ (2 Тимотей 3:1–3). Достатъчен е само един бегъл поглед, за да видим, че такова отношение днес е разпространено между хората от всяка възраст, всяко обществено положение и всяка националност. Как можа да се стигне до там? Кои са причините за тази обща липса на пристойност?

Причини за лошото поведение

3. Как „въздухът“ на съвременната система благоприятствува за лошо държание?

³ Със „себелюбиви“ сполучливо е описано днешното аз–поколение, т.е. онези, при които се отдава значение на самоуверено държание, индивидуалност и саморазвитие. Този дух, с който е наситен обкръжаващият ни „въздух“, се намира в пълно противоречие със съвета, който Библията дава на християни, а именно, ‘да не гледат само за своите собствени неща, а да показват личен интерес към тези на другите’ (Ефесяни 2:2, 3; Филипяни 2:4). Каква е последицата от това? От едно поколение, което е израстнало с представата „прави това, което ти харесва на тебе“, едва ли може да се очаква, да се обръща внимание на това, как тяхното държание засяга други.

4. Как се гледа на хора, които изоставят признати норми на общуване, и какво трябва да бъде отношението на истински християнин?

⁴ По–рано натиска произхождащ от групата допринасяше съществено за спазването на известна мярка на пристойност. Мисълта, какво биха помислили другите, налагаше известна въздържаност. Днес, при много хора е тъкмо обратното. Колкото един начин на действие е по–шокиращи, и по–срамотен, толкова е по–популярен. Който отрече признати норми, не е вече непорядъчен и недодялан, а важи като благопрличен или като някой, който показва рафинираност и е за възхищение. Да помислим обаче, че „рафинираност“ произлиза от една дума, която означава „не оставен в естествено оригинално състояние“. Несъмнено истински християни трябва да се пазят от такова отношение.

5. Какво друго още допринася за все по–голямо пренебрегване на добро държание?

⁵ „Защото присъдата за зло дело не се изпълнява бързо, затова сърцето на човешките синове е всецяло настроено да върши зло“, се казва в Еклисиаст 8:11. Този текст показва още една причина за лошото държание в обществеността. Тъй като е много лесно да се измъкне човек от наказание, затова хората са затъпяли спрямо прегрешения относно признати норми на държание. „Граждани, които биха се възмутили, ако се причислят към редовете на престъпници, без да им мигне окото публично не съблюдават всевъзможни закони — закони за уличното движение, закони във връзка с наркотични средства и закони относно отстраняване на отпадъци“, беше писано в една уводна статия на вестник „Ню Йорк Таймс“. Ето защо, във всекидневието неизбежно се срещаме с „нахално държание, вандализъм и цапане на стените“. Учтивостта, заедно с уважение към правото, собствеността и частната сфера на други все повече се пренебрегва.

6. Как се отразява на държанието това, че хората непрекъснато са заети, и как Исус в това отношение се държеше съвсем другояче?

⁶ Тъй като добрите маниери принадлежат към по–добър начин на живот, те лесно биват забравяни в бързината, — а днес изглежда, че по–вечето хора винаги бързат. Затова се разминават, без да разменят няколко думи помежду си. При нареждане на опашки се блъскат, а в движението стават нетърпеливи само поради спечелване на време от няколко минути или секунди и сменят платната за движение. Някои са толкова много заети със собствените си неща и искат толкова много неща да правят едновременно, че намират за пречка, ако се случи нещо непредвидено или ако някой неочаквано дойде на посещение. Да си спомним как Исус съвсем другояче реагираше на хората, даже и когато идваха в неподходящо време (Марко 7:24–30; Лука 9:10, 11; 18:15, 16; Йоан 4:5–26).

7. От какво истински християни трябва да се пазят, що се отнася до държанието?

⁷ Наистина, ние живеем в бързо живеещсвят, който възлага все по–голями изисквания към нашето време и сила, но нищо не се спечелва с това, ако в моменти на голямо напрежение се поддадем на грубости. Напротив, такъв начин на действие често се изражда в безсмислено насилие — караници, побоища, вражди и дори убийство —, защото на грубост се отговаря с грубост. Всичко това принадлежи към един свят, от който истински християни не трябва да бъдат част (Йоан 17:14; Яков 3:14–16).

Изтъкнати примери за добро държание

8. Как християни трябва да действат, въпреки че живеят всред неблагонравни хора?

⁸ Тъй като живеем всред хора, които малко се съобразяват с други, бихме могли под напрежение да отхвърлим нашето добро държание. Но ако си спомним библейския съвет, ‘да не се оформяме повече според тази система на нещата’, можем да си вземем за образец многото изтъкнати примери в Библията, и да се стараем в днешния неблагонравен свят да запазим високото ниво на християнско държание (Римляни 12:2, 21; Матей 5:16). Нашите деяния трябва да покажат, че сме в единодушие с псалмиста, който каза: „Ето! Колко е добро и колко чудесно, когато братя живеят в единство“ (Псалм 133:1).

9. Какво ни открива Святото писание относно това, как Йехова се държи с хората?

⁹ Най–добър пример за добро държаниени дава Създателят и нашият Баща, Йехова Бог. Личности, заемащи високо положение или власт обикновено използват техния авторитет в изискването да се респектират техните желания. Но, Йехова Бог, най–висшата личност във вселената, се отнася винаги учтиво към тези, които стоят под него. Когато обеща благословия на своя приятел Авраам, той каза: „Повдигни сега, моля, твоите очи от мястото, където се намираш, та погледни на север и юг и изток и запад.“ И отново: „Погледни, моля, към небесата, и изброй звездите“ (Битие 13:14; 15:5). Когато Богдаде един знак на Мойсей, той го подкани: „Сложи сега, моля, ръката си в горната гънка на дрехата ти“ (Изход 4:6). Много години по–късно Йехова каза чрез своя пророк Михей дори към неговия народ, който беше се отклонил: „Чуйте моля, вие първенци Яковови и вие командуващи на Израилевия дом. ... Чуйте това, моля, вие първенци“ (Михей 3:1, 9). „Божии подражатели“ ли сме в това отношение, като употребяваме спрямо други думата „моля“? (Ефесяни 5:1).

10, 11. (а) Какво може да се каже за Исусовияначин на действие и държание? (б) Как можем спрямо всички хора да подражаваме Исусовото държание?

¹⁰ Исус Христос, „който е в лоното на Отца“, е друг пример за подражание (Йоан 1:18). В отношенията си към хората, той беше от една страна нежен и съчувствен, от друга страна енергичен и категоричен; но никога не беше груб или нелюбезен. Относно неговата „необикновена дарба, да се чувства добре при всички хора“ се казва в книгата „Де Мен фром Назарет“ („Човекът от Назарет“), (англ.): „Както в обществеността, така и в частна сфера, той се държеше към мъже и жени, като някой, който е равен на тях. Чувстваше се добре при деца в тяхната невинност и интересно също и при хора, които ги гризеше съвеста, защото бяха забогатели по незаконен начин, както Сахей. Прокудени жени като Марта и Мария можеха да разговарят непринудено и открито с него, но също и проститутки го търсеха, като че бяха сигурни, че ще ги разбере и ще се застъпи за тях. ... Качеството, че на него бяха непознати границите, които ограничаваха обикновените хора, се причислява към тези, които най–много го отличаваха.“

¹¹ Истински благонравен човек се познава по това, че всякого подобаващо почита и с всеки се съобразява, и ще направим добре, ако подражаваме Исус в това отношение. На повечето се удава, да се отнасят с уважение към известни хора, особено към тези, които са по–високопоставени. Но други, които в техните очи са по–ниски от тях или са на същото ниво, се отнасят понякога доста резервирано, отрицателно или грубо. Това изглежда им дава чувство на превъзходство и власт. Но сполучливо някой е казал: „Зад грубостта се крие слабост.“ Затова Библията ни подканва: „Изпреварвайте се да си отдавате един на друг почит“ (Римляни 12:10). Ако положим всички старания да следваме този съвет, тогава не сме вече далеч от това, да се отнасяме добре към всички хора, както Исус правеше това.

12. Какво е същественото в учението на Исус за междучовешки отношения?

¹² Това положително, отправено навън от себе си държание, се показва и в ученията на Исус, особено в така нареченото златно правило: „Затова всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12). В Аналектен (избрани разговори), една от Четири книги на Конфуций —, които в Ориента дълго време се зачитаха като най–висшо състояние на морално безупречно отношение, — се описва, че майсторът бил попитан от един от неговите ученици, дали съществува една единствена дума, която да служи за принцип на държание в живота. „Може би думата ‘взаимност’ (шу), отговорил учителят и добавил: „Това, което ти не искаш да правят на тебе, не прави и ти на никого.“ Превъзходството на Исусовото учение в сравнение с това се разбира ясно. Защото сърдечно, приятно и мило отношение може да се създаде само тогава, ако се поеме инициатива и се върши добро на другия.

Християнско държание почива на християнска любов

13, 14. (а) Какво се наблюдава напоследък в обществеността по отношение на държанието? (б) Какво подтиква съвременния интерес към добро държание и етикеция?

¹³ Предвид на разпространените лоши маниери днес, понякога се говори за възвръщане към правилно поведение. „В 60–те години се водеше революция противдобри маниери“, пише Мариябел Стюарт, която е известна с публикации на тази тема, „но посредством нова революция ще бъдат отново въведени. Хората признаваттяхната важност и искат да знаят какви са нормите в обществото.“ Този нов интерес към добри форми на обноски се отразява в растящия брой книги, наръчници, в колоните на вестници и в шоу по телевизията, в които се дават всевъзможни съвети: от избора на правилната лъжица приофициална вечеря, до начина на обръщение взимайки под съображение уплетените и бързо променящи се междучовешки и семейни отношения в нашите дни.

¹⁴ Но защо някои отново отдават значение на добри обноски? „В днешното времена съревнование“, както обяснява Мариябел Стюарт, „доброто държание е въпросна преживяване.“ С други думи: Доброто държание е помощ за справяне и напредък. Така, чрез книги и учебници се обяснява, какво принадлежи към добрата етикеция, за да се знае например, как да се облича човек, как да се прави добро впечатление и как се намира признание при заседания.a За съжаление днес се прави това само поради изгодни цели, така да се каже като актьор, който слага маска и я сваля след като е изиграл ролята си. Затова не изненадва повече фактът, че все по–често се говори за криминалност в бяли ризи, която се извършва от „порядъчни хора“ или личности „от обществен ранг“.

15, 16. (а) Какво казва една компетентна авторка за „най–добрите правила на държание“? (б) В какво отношение стои 1 Коринтяни 13:4–7 към истинско християнско държание?

¹⁵ Това е доста далече от въпроса, какво всъщност трябва да бъде доброто държание. Еми Вандербилт, уважавана и компетентна авторка, пише в книгата си New Complete Book of Etiquette: „Най–добрите правила на държание се намират в 13–та глава на Второто послание към коринтяните, в прекрасната дисертация на Павел за християнската любов към ближния. Тези правила нямат нищо общо с това, да разбираш как трябва да се обличаш и да запазиш правилна форма на държание, а с чувството и с отношението, с добрината и вниманието към други.“

¹⁶ Еми Виндербилт взе под внимание разбира се 1 Коринтяни 13:4–7, където Павел подробно описва различните фасетки на любовта. Нека разгледаме какво влияние оказват някои от споменатите от Павел точки. Например, който е „дълготърпелив и добър“, сигурно ще бъде търпелив към други и ще се отнася с уважение към тях. Вместо да се каже „не се държи неблагоприлично“, може да се каже „държи се благоприлично“. Приличие се дефинира като „външна вежливост, съгласуване с добрите нрави и обноски“. Затова в Новия Завет (1957 г.) от Фридрих Пфефлин на това място се казва: „Тя внимава на това, което е благоприлично.“ Едва ли може някой, които проявява такава любов, да се окачестви като недодялан или непорядъчен.

17. Какво показва нашето държание?

¹⁷ Без съмнение има пряка връзка между християнско държание и християнска любов. Не е просто средство за постигане на цел или нещо, което се носи за показ само дотогава, докато се има лична изгода от това. Нашето държание, — т.е. как се отнасяме спрямо други, как се представяме и как обикновено се държим — показва, колко са важни другите за нас и докъде стига нашата любов към тях. Все едно, дали ние сме стари или млади, трябва да следваме съвета на Библията: „Всеки да търси непрестанно не своята лична полза, а тази на другите“ (1 Коринтяни 10:24). Следователно, християнско държание, което е в резултат на християнска любов, е отличителен белег за истинските ученици на Исус Христос (Йоан 13:35).

Да се държим винаги добре

18. На какво трябва да бъдем решени, независимо от това, какво се наблюдава около нас?

¹⁸ Исус каза по отношение на нашето поколение, че „поради увеличаващо се беззаконие ... любовта на повечето ще охладнее“ (Матей 24:14). Това охладняване на любовта ясно е забележимо днес чрез безразличното и егоцентричното държание на много хора. Вместо да се подведем към подобна реакция, трябва да помним съвета на Павел: „Не отплащайте със зло за зло. Грижете се за неща, които са превъзходни в очите на всички хора. Ако е възможно, доколко зависи от вас, пазете мир с всички“ (Римляни 12:17, 18). Трябва да бъдем решени, да се държим винаги добре, все едно дали нашите старания ще бъдат ценени или не (Матей 5:43–47).

19. Как нашето държание се отразява на всички области в живота ни?

¹⁹ Да, християнско държание е естествена външна форма на израз на любвеобилния ни интерес към други. Както езика ни показва, какви сме вътрешно, така и нашето държание издава, колко държим на други или дали са ни безразлични (Матей 12:34, 35). Добро държание трябва да играе важна роля във всички области на живота ни. Трябва да принадлежи към нашия начин на живот. Как можем да се подобрим в това отношени? Как можем да усъвършенстваме нашето християнско държание? Това ще се разгледа в следващата статия.

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

◻ Защо неблагоприличието не е изненадващо?

◻ На какво, между другото, се дължи лошо държание?

◻ Как се различава християнско държание от държанието и етикета в света?

◻ Защо трябва да се стараем винаги да се държим добре?