Въпроси от читатели

◼ Четейки Матей 7:13, 14 и Лука 13:24 би ли трябвало да извадим заключението, че дори във възкресението повечето от хората ще отхвърлят истинското преклонение?

Не, споменатите стихове не са подкрепа за такова заключение, а се отнасят предимно за получаването на живот в небесното Царство.

Думите на Исус от Матей 7:13, 14 са част от проповедта на хълма. Той казал: „Влезте през тясната порта; понеже широк и просторен е пътят, който води в унищожение, и много са тези, които навлизат по него; но тясна е портата и стеснен пътят, който води към живот, и малко са тези, които го намират.“

Много от това, което Исус бил казал при този случай, се отнасяло особено до небесното Царство. Така например той започнал с думите: „Щастливи са тези, които съзнават духовните си потребности, тъй като царството на небесата принадлежи на тях.“. Той казал, че тези, които са с чисти сърца, ще „видят Бога“ и че „царството на небесата“ принадлежи на тези, „които са преследвани поради праведността“ (Матей 5:3, 8, 10). По-късно в тази реч той споменава широкия път, който води към унищожение, и тесния път, който води към живот. Между другото той добавя: „Не всеки, който ми каже: ,Господарю, Господаря‘, ще влезе в царството на небесата, а който върши волята на Баща ми, който е в небесата“ (Матей 7:13, 14, 21).

Думите от Лука 13:24 имат подобно значение, както това произлиза от контескта. Исус дал две илюстрации за „Божието царство“. По-късно бил запитан: „Господарю, малко ли са тези, които ще бъдат спасени?“ Той отговорил: „Напрягайте се много, да влезете през тясната порта, защото казвам ви, много са тези, които търсят да навлезат, но няма да смогнат.“ „Многото“ били хора, които молели за пропуск, след като портата била вече затворена и заключена. Тук ставало въпрос за такива, които „вършеха неправедност“, които не изпълнявали условията да бъдат ’с Авраам и Исаак и Яков и всички пророци в Царството на Бога‘. „Многото“ мислели, че били първите в „царството на Бога“, но в същност трябвало да бъдат последни, което очевидно означавало, че изобщо не могли да влезат (Лука 13:18-30).

Контекстът показва, че Исус говорил за влизането в небесното Царство на Бога. Тогавашните водачи на евреите дълго време се радвали на една привилегирована позиция, и Божието слово им е било достъпно. Те мислели, че били духовно богати и праведни в очите на Бога — в противоположност на обикновения народ, към когото се отнасяли с пренебрежие (Йоан 9:24-34). Но Исус посочил, че бирниците и блудниците, които приемат неговата вест и се покаят, били могли да достигнат Божието признание. (Сравни Матей 21:23-32, Лука 16:14-31.)

Обикновени хора, които станали ученици на Исус, имали надеждата да бъдат приети като духовни синове, когато на Петдесятница 33 г. от н.е. започнало небесното призвание (Евреи 10:19, 20). Въпреки че големи тълпи слушали Исус, само малко били тези, които го приели и по-късно достигнали небесната надежда. Малкото стадо от духосъздадени хора, които получават това възнаграждение, би могло да се сравни с Яков, който лежи в небето на масата с Йехова (по-големия Авраам) и неговия Син (представен чрез Исаак). Заслужавало си да се напрягат много, но повечето от тези, които слушали Исус не го правели.

В последствие, от контескта можем да видим, че и в двата случая коментарът на Исус (това, че тези, които се намирали на стеснения път, водещ към живот и които щяли да бъдат спасени били само малко) се отнасял преди всичко за това, да се намери одобрението на Бога по времето, в което той представя надеждата за небесен живот. Сравнително малък брой от тези, които чули вестта за истината и узнали, какво се изисква от тях, наистина се отзовали и оказали верни (Матей 22:14; 24:13; Йоан 6:60-66).

Интересно е, че дори и днес, когато цялата Библия е на разположение и многобойни божествени пророчества се сбъдват през последните дни по забележителен начин, са сравнително малко тези, които се отзовават на библейската вест и издържат в службата за Йехова. Това отговаря на илюстрацията на Исус за различните видове почва. Както той казал, някои от хората щели да чуят „словото за царството“, но Сатана щял да изкорени казаното. Други пък щели с радост да приемат Словото, но накрая щели да се откажат въз основа на бедствия и преследвания. Още други щели да се окажат безплодни поради ’грижите на тази система на нещата и измамливата мощ на богатството‘ (Матей 13:18-23).

Ние можем да бъдем убедени, че положението ще бъде съвсем друго, когато на съдния ден милиони и милиони ще бъдат възкресени. Тогава Сатана няма вече да се движи свободно и да изкоренява засятото в сърцата семе на истината. Няма да бъде вече необходимо хората да се справят с преследвания или с грижите на настоящата покварена система. Те ще бъдат обучени в справедлива среда, заобиколени от чудесните Божии дела, към които ще се причислява възкресението от мъртвите и изцелението на нациите. Наистина, дори и при тези обстоятелства ще има някои, които няма да реагират положително. (Сравни Йоан 11:45-53.) Но съществува добро основание да се приеме, че повечето ще схванат смисъла на словото, че ще реагират положително и ще бъдат спасени.