Глава 119

Заведен при Анна, после при Каиафа

ИСУС, вързан като обикновен престъпник, е заведен при Анна, влиятелния някогашен първосвещеник. Анна бил първосвещеник, когато Исус като дванадесетгодишно момче смаял равинските учители в храма. След това няколко от синовете на Анна служили като първосвещеници, а понастоящем неговият зет Каиафа е на този пост.

Вероятно водят Исус най–напред в дома на Анна поради това, че този главен свещеник от толкова време оказва голямо влияние в юдейския религиозен живот. Отбиването при Анна дава време на първосвещеника Каиафа да свика синедриона — върховния юдейски съд, състоящ се от седемдесет и един члена, — както и да събере лъжесвидетели.

Главният свещеник Анна пита Исус за неговите ученици и за неговото учение. Но в отговор Исус казва: „Аз говорих на света открито. Винаги поучавах в някоя синагога и в храма, където се събират всички юдеи; и не съм говорил нищо скрито. Защо ме разпитваш? Разпитвай онези, които чуха какво им говорих. Ето! Те знаят какво съм казал.“

Тогава един от служителите, който е застанал близо до Исус, го удря по лицето и казва: „Така ли отговаряш на главния свещеник?“

„Ако съм казал нещо погрешно — отговаря Исус, — тогава свидетелствувай относно грешката; но ако е правилно, тогава защо ме удряш?“ След размяната на тези думи, Анна изпраща Исус вързан при Каиафа.

Всички главни свещеници и стареи, и книжници, да, целият синедрион, вече се събират. Явно мястото, където се събират, е домът на Каиафа. Да се провежда такъв съд в нощта на пасхата несъмнено е против юдейския закон. Но това не възпира религиозните водачи да осъществят злия си замисъл.

Още преди няколко седмици, когато Исус възкресил Лазар, синедрионът вече бил решил, че той трябва да умре. А само два дни преди пасхата, в сряда, религиозните власти отново заедно решили да хванат Исус чрез коварна хитрост и да го убият. Представи си само — та той всъщност бил осъден още преди съдебния процес!

И ето, усилено се търсят свидетели, които ще осигурят фалшиви доказателства, за да може да се повдигне обвинение срещу Исус. Но не могат да се намерят свидетели, чиито показания да са в съгласие. Накрая двама идват и твърдят: „Чухме го да казва: ‘Ще съборя този ръкотворен храм и за три дни ще изградя друг, неръкотворен.’“

„Нищо ли няма да отговориш? — пита Каиафа. — Какво свидетелствуват тези против теб?“ Но Исус мълчи. Дори и при това фалшиво обвинение, за срам на синедриона, свидетелите не могат да уеднаквят своите разкази. Тогава първосвещеникът опитва друга тактика.

Каиафа знае колко са чувствителни юдеите, ако някой твърди, че е самият Син на Бога. Вече на два пъти по–рано те набързо обявили Исус за богохулник, заслужаващ смърт, като веднъж дори погрешно сметнали, че той се прави равен на Бога. Сега Каиафа коварно пита: „Заклевам те в живия Бог да ни кажеш дали ти си Христос, Синът на Бога!“

Каквото и да мислят юдеите, Исус наистина е Син на Бога. И мълчанието му при този въпрос би могло да се изтълкува така сякаш той отрича, че е Христос. Затова Исус смело отговаря: „Аз съм; и вие, хора, ще видите Човешкия син седнал от дясната страна на силата и идващ с небесните облаци.“

Тогава Каиафа с драматична показност раздира дрехата си и възкликва: „Той богохулствува! Нима още има нужда от свидетели? Ето! Вие чухте богохулството. Какво е вашето мнение?“

„Той трябва да умре“ — произнася се синедрионът. После започват да се подиграват на Исус и казват много хулни неща против него. Удрят му плесници и го плюят в лицето. Други покриват цялото му лице и го удрят с юмруци, като казват саркастично: „Пророкувай ни, Христосе! Кой е този, дето те удари?“ Тези унизителни, незаконни действия се вършат по време на нощния съдебен процес. Матей 26:57–68; 26:3, 4; Марко 14:53–65; Лука 22:54, 63–65; Йоан 18:13–24; 11:45–53; 10:31–39; 5:16–18.

▪ Къде бива заведен най–напред Исус, и какво става с него там?

▪ Къде отвеждат след това Исус, и с каква цел?

▪ Как Каиафа успява да накара синедриона да заяви, че Исус заслужава смърт?

▪ Какви унизителни, незаконни действия се извършват по време на процеса?