Завладяващите хроники на Йосиф Флавий

ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ на историята отдавна изучават завладяващите писания на Йосиф Флавий. Роден само четири години след смъртта на Исус, той бил очевидец на смразяващото изпълнение на Исусовото пророчество за израелския народ през първи век. Йосиф Флавий бил военен командир, дипломат, фарисей и учен.

Писанията на Йосиф Флавий изобилствуват с интригуващи подробности. Те хвърлят светлина върху библейския канон, като в същото време предоставят литературно упътване за топографията и географията на Палестина. Не е чудно тогава, че мнозина смятат трудовете му за ценна придобивка в своята библиотека!

Ранният му живот

Йосиф бен Матиас бил роден през 37 г. от н.е. — първата година от управлението на римския император Калигула. Бащата на Йосиф произхождал от свещеническо семейство. За майка си Йосиф твърдял, че била потомка на хасмонейския първосвещеник Йонатан.

Като юноша Йосиф изучавал усърдно Моисеевия закон. Той грижливо изследвал трите секти на юдаизма — фарисеите, садукеите и есеите. Отдавайки предпочитание на последната, той решил да живее три години заедно с един отшелник–пустинник, наречен Банус, вероятно есей. Изоставяйки този начин на живот на 19–годишна възраст, Йосиф се върнал в Йерусалим и се присъединил към фарисеите.

До Рим и обратно

Йосиф отишъл до Рим през 64 г. от н.е., за да се застъпи за юдейските свещеници, които прокураторът на Юдея, Феликс, изпратил при император Нерон за съд. Преживявайки корабокрушение по пътя, Йосиф едва се спасил от смърт. Само 80 от общо 600 пътници на кораба били спасени.

По време на посещението на Йосиф в Рим, един юдейски актьор го представил на съпругата на Нерон, императрица Попея. Тя допринесла изключително много за успеха на неговата мисия. Величието на града направило силно впечатление на Йосиф.

Когато Йосиф се върнал в Юдея, в умовете на юдеите вече била пуснала здрави корени идеята за въстание срещу Рим. Йосиф се опитал да посочи на сънародниците си колко безуспешна би била една война срещу Рим. След като не успял да ги спре, а и вероятно защото се опасявал да не би да го сметнат за предател, той приел длъжността командир на юдейските войски в Галилея. Йосиф обучавал и подготвял своите войници, а също и осигурявал хранителни припаси, нужни за битката срещу римските войски — но всичко било напразно. Галилея била победена от армията на Веспасиан. След 47–дневна обсада крепостта при Йотапата, която бранел Йосиф, била превзета.

Когато се предал, Йосиф проницателно предрекъл, че скоро Веспасиан ще стане император. Той бил затворен, но животът му бил пощаден поради това предсказание, и когато то се сбъднало, Йосиф бил освободен. Това бил повратен момент в неговия живот. До края на войната той служил на римляните като преводач и посредник. Като израз на покровителството на Веспасиан и синовете му Тит и Домициан, Йосиф прибавил към името си фамилията им Флавий.

Трудовете на Йосиф Флавий

Най–ранният труд на Йосиф Флавий е озаглавен „Юдейската война“. Смята се, че той подготвил това седемтомно повествование, за да представи на юдеите едно ярко изображение на римската превъзхождаща мощ и да осигури спирачка срещу бъдещи бунтове. Тези писания проследяват юдейската история от завземането на Йерусалим от Антиохий Епифаний (през втори век пр.н.е.) до бурните метежи през 67 г. от н.е. След това, като очевидец, Йосиф Флавий разглежда войната, достигнала кулминацията си през 73 г. от н.е.

Друг труд на Йосиф Флавий бил „Юдейски древности“ — една 20–томна история на юдеите. Започвайки с Битие и сътворението, тя продължава до избухването на войната с Рим. Йосиф Флавий точно следва последователността на библейския разказ, добавяйки традиционни интерпретации и външни наблюдения.

Йосиф Флавий написал и един личен разказ, озаглавен просто „Живот“. В него той се стреми да оправдае своята позиция по време на войната, и се опитва да отхвърли обвиненията, които отправил срещу него Юстий Тиберийски. Четвъртото му съчинение — една двутомна апология, озаглавена „Срещу Апион“, защищава юдеите от изкривени представи за тях.

Прозрение в божието Слово

Няма съмнение, че повечето от историята, написана от Йосиф Флавий, е точна. В съчинението си „Срещу Апион“ той показва, че юдеите никога не са включвали апокрифните книги като част от вдъхновените Писания. Той свидетелствува за точността и вътрешната хармония на божествените писания. Йосиф Флавий казва: „Ние нямаме множество книги сред нас, които да са в несъгласие помежду си и да си противоречат, . . . но имаме само двадесет и две книги [това съответствува на нашето съвременно разделяне на Писанията на 39 книги], които съдържат хрониките на миналите времена, и за които с основание се смята, че са божествени.“

В „Юдейски древности“ Йосиф Флавий добавя интересни подробности към библейското повествование. Той казва, че „Исаак бил двадесет и пет годишен“, когато Авраам вързал ръцете и краката му, за да го принесе в жертва. Според Йосиф Флавий, след като помогнал при построяването на олтара, Исаак казал, че „‘той не би бил достоен да бъде раждан изобщо, ако отхвърлел решението на Бога и на баща си’ . . . И незабавно отишъл при олтара, за да бъде принесен в жертва“.

Към библейското повествование за заминаването на Израел от древния Египет, Йосиф Флавий добавя следните подробности: „Броят на онези, които ги преследвали, бил шестстотин колесници, с петдесет хиляди конника, и двеста хиляди пешаци, всичките въоръжени.“ Йосиф Флавий казва още, че „когато Самуил бил на дванадесет години, започнал да пророкува: и веднъж, когато спял, Бог го извикал по име“. — Сравни 1 Царе 3:2–21.

Други съчинения на Йосиф Флавий хвърлят светлина върху данъци, закони и събития. Той посочва, че жената, която танцувала на пиршеството на Ирод и която поискала главата на Йоан Кръстител, се казвала Саломе. (Марко 6:17–26) Повечето от нещата, които знаем за Ирод, са записани от Йосиф Флавий. Той дори казва, че „за да прикрие напредналата си възраст, [Ирод] боядисвал косата си черна“.

Голямото антиримско въстание

Само 33 години след като Исус изказал своето пророчество относно Йерусалим и храма му, неговото изпълнение започнало да се сбъдва. Крайните юдейски фракции в Йерусалим били решени да отхвърлят римското иго. През 66 г. от н.е. новината за това подтикнала мобилизирането и изпращането на римски легиони под командуването на управителя на Сирия Цестий Гал. Тяхната задача била да потушат въстанието и да накажат виновниците. След като опустошили предградията на Йерусалим, войниците на Цестий направили лагера си около укрепения град. Използувайки един метод, наречен „тестудо“, римляните успели да съединят щитовете си като корубата на костенурка, за да бъдат предпазени от неприятеля. Свидетелствувайки за успеха на този метод, Йосиф Флавий казва: „Стрелите, които бяха хвърлени, падаха и се хлъзваха настрани, без да им причиняват никаква вреда; така войниците подкопаха стената, без да бъдат наранени, и приготвиха всичко, за да подпалят храмовата порта.“

„Тогава стана така — казва Йосиф Флавий, — че Цестий . . . отзова войниците си от това място . . . Той се оттегли от града, без да има ни най–малката причина за това.“ Явно, без да има намерение да възвеличава божия Син, Йосиф Флавий записал онова действие, което християните в Йерусалим очаквали. Това било изпълнението на пророчеството на Исус Христос! Години преди това Синът на Бога предупредил: „А когато видите Йерусалим, че е заобиколен от войски, това да знаете, че е наближило запустяването му. Тогава ония, които са в Юдея, нека бягат в планините, и които са всред града, нека да излязат вън, а които са в околностите, да не влизат в него. Защото това са дни на въздаяние, за да се изпълни всичко, което е писано.“ (Лука 21:20–22) Както им заръчал Исус, верните му последователи бързо избягали от града, стояли далеч от него и избегнали мъките, които сполетели по–късно този град.

Йосиф Флавий записал с ярки подробности последствията от връщането на римските войски през 70 г. от н.е. Най–големият син на Веспасиан, генерал Тит, дошъл да превземе Йерусалим и неговия величествен храм. Вътре в града воюващи помежду си фракции се опитвали да вземат властта. Те прибягвали до крайни мерки и била пролята много кръв. Някои хора „били толкова потресени от тези вътрешни бедствия, че дори желаели римляните да дойдат“, надявайки се на „избавление от своите домашни беди“ — казва Йосиф Флавий. Той нарича разколниците „разбойници“, заети с разрушаването на имота на богатите и избиването на знатни мъже — на онези, които били заподозрени в готовност за компромис с римляните.

В разгара на гражданската война, условията на живот в Йерусалим се влошили невъобразимо, и мъртвите оставали непогребани. Самите метежници „воювали помежду си, тъпчейки мъртвите тела, които лежали на купища едно върху друго“. Те грабели населението, убивайки заради храна и богатство. Стенанията на пострадалите не секвали.

Тит подканил юдеите да предадат града и така да се спасят. Той „изпратил Йосиф Флавий да говори с тях на собствения им език, защото си мислел, че те ще се поддадат на убеждаването на един свой сънародник“. Но те укорили Йосиф. След това Тит обградил отвсякъде града със стена от изострени колове. (Лука 19:43, NW) Така всяка надежда за бягство изчезнала и движението било ограничено, гладът „покосил цели домакинства и семейства“. Непреставащата битка увеличавала броя на убитите. Без да съзнава, че изпълнява библейско пророчество, Тит превзел Йерусалим. След това, като разглеждал масивните му крепостни стени и укрепени кули, той възкликнал: „Не някой друг, а самият Бог изгони юдеите от тези укрепления.“ Над един милион юдеи погинали. — Лука 21:5, 6, 23, 24.

След войната

След войната Йосиф Флавий отишъл в Рим. Ползувайки се от покровителството на Флавиите, той живял като римски гражданин в бившата резиденция на Веспасиан и получавал императорска пенсия, наред с даровете от Тит. Тогава Йосиф Флавий се отдал на литературна кариера.

Интересно е да се отбележи, че явно Йосиф Флавий въвел термина „теокрация“. Имайки предвид юдейския народ, той писал: „Нашето правителство . . . може да бъде наречено теокрация, като властта и мощта се приписват на Бога.“

Йосиф Флавий никъде не твърдял, че е християнин. Той не писал под вдъхновение от Бога. Но завладяващите хроники на Йосиф Флавий притежават просветляваща историческа стойност.

[Снимка на страница 31]

Йосиф Флавий пред стените на Йерусалим