Когато ‘ветровете са насрещни’

Като описва случка, действително преживяна от учениците на Исус, когато се опитвали да прекосят с лодка Галилейското езеро, евангелистът Марко казва, че те ‘се мъчели, като гребели с веслата, защото вятърът им бил насрещен’. Докато още бил на брега, Исус видял тежкото им положение и извършил чудо, като започнал да ходи по водата, за да стигне до тях. Когато влязъл при тях в лодката, вятърът утихнал. — Марко 6:48–51, „Верен“.

Същият библейски писател съобщил, че при един по–ранен случай ‘се вдигнала голяма ветрена буря’. Тогава Исус ‘смъмрил вятъра... и той престанал, и настанала голяма тишина’. — Марко 4:37–39.

Въпреки че днес нямаме привилегията да сме свидетели на такива чудеса, от тях можем да научим много. Като несъвършени хора, които живеят в кризисни времена, ние не сме застраховани против ветровете на бедите. (2 Тимотей 3:1–5) Всъщност понякога можем да чувствуваме, че нещастието, свързано с лични изпитания, става силно като буря. Но за него има облекчение! Исус ни кани: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя.“ — Матей 11:28.

Когато изглежда, че ‘ветровете са насрещни’, можем да изпитваме „голяма тишина“ в сърцата си. Как? Като оказваме доверие на надеждните обещания на Йехова Бог. — Сравни Исаия 55:9–11; Филипяни 4:5–7.