Глава 54
‘Истинският хляб от небето’
ПРЕДИШНИЯТ ден бил наистина изпълнен със събития. Исус по чудодеен начин нахранил хиляди, а след това избягал, когато хората искали да го направят цар. През нощта той ходил по бурното Галилейско езеро, спасил Петър, който започнал да потъва, когато също ходил по развълнуваните води на езерото, и укротил вълните, за да спаси учениците си от корабокрушение.
Сега хората, които Исус е нахранил по чудодеен начин на североизток от Галилейското езеро, го намират близо до Капернаум и питат: „Кога дойде тук?“ Исус ги порицава, като казва, че са дошли да го търсят само защото очакват отново да получат безплатно храна. Той ги подканя да работят не за храна, която се разваля, а за храна, която остава за вечен живот. Затова хората питат: „Какво трябва да направим, за да вършим делата на Бога?“
Исус казва само едно нещо, но то има най–висока стойност: „Ето това е делото на Бога — обяснява той, — да проявявате вяра в онзи, когото Той е изпратил.“
Но въпреки всички чудеса, които Исус е извършил, хората не проявяват вяра в него. Колкото и да е невероятно, дори след всички чудесни неща, които той е направил, те го питат: „Какво тогава ще извършиш като знамение, та да го видим и да ти повярваме? Какво вършиш ти? Нашите прадеди са яли манна в пустинята, точно както е писано: ‘Той им даде хляб от небето, за да ядат.’“
В отговор на желанието им за знамение Исус пояснява кой е Източникът на чудодейните дарове, като казва: „Моисей не ви даде хляба от небето, но Баща ми ви дава истинския хляб от небето. Защото хлябът на Бога е онзи, който слиза от небето и дава живот на света.“
„Господарю — казват хората, — давай ни винаги този хляб.“
„Аз съм хлябът на живота — обяснява Исус. — Който дойде при мен, няма да огладнее изобщо, и който проявява вяра в мен, никога няма да ожаднее. Но ви казвам — вие дори ме видяхте и въпреки това не вярвате. Всичко, което моят Баща ми дава, ще дойде при мен, и в никакъв случай няма да отпратя онзи, който дойде при мен, защото слязох от небето да върша не своята воля, но волята на онзи, който ме изпрати. А волята на онзи, който ме изпрати, е да не изгубя нищо от онова, което той ми е дал, но да възкреся това в последния ден. Защото такава е волята на Баща ми — всеки, който види Сина и проявява вяра в него, да има вечен живот.“
Тогава юдеите започват да мърморят срещу Исус, защото той казва: „Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.“ Те не виждат в него нищо повече от син на човешки родители и затова, също както хората от Назарет, възразяват с думите: „Нима това не е Исус, синът на Йосиф, чиито баща и майка познаваме? Как така той казва сега: ‘Аз съм дошъл от небето’?“
„Престанете да мърморите помежду си — отговаря Исус. — Никой не може да дойде при мен, ако не го привлече Бащата, който ме изпрати, и аз ще възкреся този човек в последния ден. Писано е в Пророците: ‘И всички те ще бъдат учени от Йехова.’ Всеки, който е чул от Бащата и е научил, идва при мен. Не че някой човек е видял Бащата, освен онзи, който е от Бога — той е видял Бащата. Наистина ви казвам, който вярва, има вечен живот.“
Исус повтаря отново: „Аз съм хлябът на живота. Вашите прадеди ядоха манна в пустинята, но умряха. Това е хлябът, който слиза от небето, така че всеки да може да яде от него и да не умира. Аз съм живият хляб, който слезе от небето; който яде от този хляб, ще живее вечно.“ Да, като проявяват вяра в Исус, който е изпратен от Бога, хората могат да получат вечен живот. Нито манната, нито друг вид хляб могат да им дадат това!
Явно разговорът за хляба от небето е започнал малко след като хората са намерили Исус близо до Капернаум. Но той продължава, като достига връхната си точка по–късно, когато Исус поучава в една синагога в Капернаум. Йоан 6:25–51, 59; Псалм 78:24; Исаия 54:13; Матей 13:55–57.
▪ Какви събития стават, преди Исус да говори за хляба от небето?
▪ Защо, като се има предвид това, което Исус току–що е направил, искането за знамение е толкова неуместно?
▪ Защо юдеите мърморят срещу твърдението на Исус, че той е истинският хляб от небето?
▪ Къде се състоял разговорът за хляба от небето?