„Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата“

МОЖЕШ ли да си представиш, че някой войник ще бъде нещастен, ако по време на война му кажат: „Върни се у дома и прекарай известно време със съпругата и семейството си“?

Един войник по времето на израилския цар Давид получил такава заповед. Царят лично извикал хетееца Урия и му казал да се завърне у дома. Но Урия отказал да направи това. Когато го попитали защо реагира така необичайно, той отговорил, че ковчегът на договора, който представял Божието присъствие, и войската на Израил били на бойното поле. „А аз ли — попитал той — да ида у дома си, за да ям и да пия и да спя с жена си?“ Урия не можел и да си помисли да направи това в такава критична ситуация. (2 Царе 11:8–11)

Поведението на Урия повдига важни въпроси, защото ние също живеем във време на война. Днес се води война, каквато народите по света не са водили досега. В сравнение с нея двете световни войни изглеждат незначителни. Ти също участваш в тази война. Залогът е голям, а врагът е страшен. В тази война не се изстрелват куршуми, нито се пускат бомби, но все пак се изисква добра военна тактика.

Преди да хванеш оръжие в ръка обаче, трябва да знаеш дали тази война е правилна от морална гледна точка и за какво се бориш. Дали си заслужава да воюваш? Апостол Павел обяснява целта на тази уникална война в писмото си до Тимотей: „Подвизавай се в доброто войнствуване на вярата.“ Да, в тази война ти защитаваш не някоя крепост, а „вярата“ — цялата християнска истина, разкрита в Библията. Ясно е, че за да се бориш за „вярата“ и да победиш, трябва напълно да я приемаш. (1 Тимотей 6:12)

Разумният войник се стреми да опознае своя враг. Врагът в тази битка има дългогодишен опит във военната стратегия и разполага със страшно много средства и въоръжение. Освен това той превъзхожда хората. Той е зъл, силен и безскрупулен — той е Сатан Дяволът. (1 Петър 5:8) Физическите оръжия, а също и уменията и хитростите на хората са безполезни срещу този противник. (2 Коринтяни 10:4) С какво можеш да водиш тази война?

Основното оръжие е ‘мечът на Духа, който е Божието слово’. (Ефесяни 6:17) Апостол Павел показва колко ефективно е то: „Божието слово е живо, деятелно, по–остро от всеки меч остър и от двете страни, пронизва до разделяне душата и духа, ставите и мозъка, и издирва помислите и намеренията на сърцето.“ (Евреи 4:11, 12) С това толкова остро, толкова прецизно оръжие, което може да прониква чак до най–дълбоките мисли и подбуди на човека, трябва наистина да се борави с умение и внимание.

Вероятно знаеш, че дори някоя войска да има най–съвременните оръжия, те са безполезни, ако войниците не умеят да си служат с тях. Ти също се нуждаеш от напътствия, за да използваш резултатно меча си. За щастие на твое разположение е обучение от най–опитните бойци. Исус нарекъл тези воини, които обучават другите, „верния и разумен слуга“, който е натоварен с отговорността да дава навременна духовна храна, или напътствия, на последователите на Христос. (Матей 24:45) Можеш да разпознаеш кой е класът на слугата, като наблюдаваш кои хора прилежно учат другите и дават навременни предупреждения за тактиките на врага. Доказателствата показват, че този слуга е съставен от помазаните с духа членове на християнския сбор на Свидетелите на Йехова. (Откровение 14:1)

Класът на слугата не само учи другите. Той проявява духа на апостол Павел, който писал до сбора в Солун: „Но сме били нежни посред вас, както доилка, когато се грижи за чадата си. Така, като имахме гореща любов към вас, беше ни драго да ви предадем не само Божието благовестие, но и своите души, защото ни бяхте станали мили.“ (1 Солунци 2:7, 8) Всеки християнски воин носи отговорност да се възползва от осигуреното любещо обучение.

Пълните бойни доспехи

Ти разполагаш с фигуративни бойни доспехи, които са за твоя защита. Частите на тези доспехи са описани в Ефесяни 6:13–18. Предпазливият воин не смее да влиза в бой, ако някоя част от духовните му доспехи липсва или се нуждае от ремонт.

Християнинът се нуждае от всички свои доспехи, но особено важен е щитът на вярата. Затова Павел писал: „Над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия.“ (Ефесяни 6:16, СИ)

Щитът, който може да покрие цялото тяло, представя вярата. Трябва силно да вярваш в напътствията на Йехова и да приемаш без съмнение, че всички негови обещания ще се изпълнят. Трябва да мислиш за тези обещания така, сякаш вече са се изпълнили. Не бива изобщо да се съмняваш, че цялата световна система на Сатан скоро ще бъде унищожена, че земята ще бъде превърната в рай и че лоялните на Бога хора ще бъдат върнати към съвършенство. (Исаия 33:24; 35:1, 2; Откровение 19:17–21)

В днешната необикновена битка обаче ти е нужно още нещо — приятел. По време на война възникват близки приятелски връзки, защото бойците се насърчават и подкрепят взаимно, като понякога дори спасяват живота на другарите си. Понеже другарите са толкова важни, ти се нуждаеш най–много от приятелството на Йехова, за да оцелееш в тази битка. Затова Павел завършил списъка с частите на доспехите с думите: „Молещи се в Духа на всяко време с всякаква молитва и молба.“ (Ефесяни 6:18)

Когато сме с близък приятел, ние много се радваме. Стремим се да прекарваме време с него. Когато разговаряме редовно с Йехова в молитва, той става реална личност за нас, наш доверен приятел. Ученикът Яков ни насърчава: „Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас.“ (Яков 4:8)

Тактиките на врага

Борбата срещу този свят понякога наподобява минаване през минирано поле. Зад всеки ъгъл дебне опасност и врагът се опитва да те хване неподготвен. Но бъди сигурен, че Йехова осигурява защитата, от която се нуждаеш. (1 Коринтяни 10:13)

Врагът може да съсредоточи атаката си върху библейски истини, които са основни за твоята вяра. Отстъпниците може да използват приятни думи, ласкателство и изопачени доводи в опита си да те победят. Но отстъпниците не мислят за твоето добруване. В Притчи 11:9 се казва: „Безбожният погубва ближния си с устата си, но чрез знанието на праведните ще се избави.“

Погрешно е да мислиш, че трябва да слушаш отстъпниците или да четеш това, което те пишат, за да можеш да опровергаеш аргументите им. Техните изопачени, отровни доводи могат да ти причинят духовна вреда и да заразят вярата ти като бързо разпространяваща се гангрена. (2 Тимотей 2:16, 17) По–добре подражавай на отношението на Бога към отстъпниците. Йов казал за Йехова: „Нечестив човек [отстъпник — НС] няма да дойде пред Него.“ (Йов 13:16)

Врагът може да използва и друга тактика, която се е оказала сравнително успешна. Ако войниците от някоя войска по време на военни действия могат да бъдат подлъгани да напуснат редиците си и да водят разпуснато и неморално поведение, това ще доведе до безредие.

Светските развлечения, като неморални филми или телевизионни програми и крайности в музиката, са резултатна примамка. Някои хора твърдят, че могат да гледат неморални сцени или да четат неморална литература, без те да им влияят. Един мъж, който редовно гледал изпълнени със секс филми, честно признал: „Тези сцени никога не се забравят, колкото повече мислиш за тях, толкова повече имаш желанието да направиш това, което си видял ... Филмът те кара да мислиш, че наистина изпускаш нещо.“ Заслужава ли си да рискуваш да бъдеш ранен при такова прикрито нападение?

Друго оръжие от арсенала на врага е примамката на материализма. Може да бъде трудно да разпознаем опасността, защото всички ние имаме материални потребности. Нуждаем се от дом, храна и облекло. И не е грешно да имаме хубави неща. Опасността се крие в начина, по който гледаме на материалните неща. Но ако парите станат по–важни от духовните неща, може да станем сребролюбци. Затова трябва да не забравяме, че богатството е нетрайно. То е преходно, докато духовното богатство трае вечно. (Матей 6:19, 20)

Ако войската е с нисък морал, шансовете ѝ за победа намаляват. „Ако покажеш малодушие [си се обезсърчил — НС] в усилно време, силата ти е малка.“ (Притчи 24:10) Обезсърчението е средство, което Сатан използва резултатно. Като носиш „за шлем надеждата за спасение“, това ще ти помогне да се бориш с обезсърчението. (1 Солунци 5:8) Стреми се да поддържаш вярата си силна, както правел Авраам. Той не се поколебал, когато му било казано да принесе в жертва единствения си син, Исаак. Авраам вярвал, че Бог ще изпълни своето обещание да благослови всичките народи чрез неговото потомство и че Бог може да възкреси Исаак, ако е необходимо, за да изпълни това обещание. (Евреи 11:17–19)

Не се отказвай от битката

Някои хора, които смело са воювали дълго време, може да са се уморили и затова да не се борят със същата бдителност. Примерът на Урия, цитиран в началото на тази статия, помага на всички, които участват в битката за вярата, да поддържат правилен възглед. Много от нашите християнски събратя, с които участваме в духовната война, изпитват лишения или са изложени на опасности, студ и глад. И ние като Урия не желаем да мислим за всички удобства, на които можем да се радваме днес, или да се поддадем на желанието да водим лесен живот. Ние желаем да бъдем заедно със световната войска от лоялни воини на Йехова и да постоянстваме в борбата, докато получим чудесните благословии, които ни очакват. (Евреи 10:32–34)

Ще бъде опасно да намалим бдителността си, като мислим, че последната атака е все още далече в бъдещето. Примерът на цар Давид подчертава тази опасност. Поради някаква причина той не участвал с войската си в битката. В резултат на това извършил сериозен грях, който му причинявал мъка и страдание до края на живота му. (2 Царе 12:10–14)

Заслужава ли си да участваш в тази война, да посрещаш трудностите на битката, да издържаш присмех и да загърбваш съмнителните светски удоволствия? Християните, които продължават да водят успешно битката, са съгласни, че това, което светът предлага, може да изглежда привлекателно като тъкан с лъскава нишка, но като се вгледат по–внимателно, се вижда, че е нискокачествена. (Филипяни 3:8) Освен това много често тези удоволствия причиняват болка и разочарование.

В тази духовна битка християните се радват на близко другарство с истински приятели, на чиста съвест и чудесна надежда. Помазаните с духа християни очакват с нетърпение безсмъртен живот в небето заедно с Исус Христос. (1 Коринтяни 15:54) Повечето от християнските воини се надяват на съвършен живот в земен рай. Тези награди наистина си заслужават всички жертви. И за разлика от войните по света, нашата победа в тази битка е гарантирана, ако останем верни. (Евреи 11:1) А тази система, която е под контрола на Сатан, ще бъде напълно унищожена. (2 Петър 3:10)

Докато продължаваш да участваш в тази война, помни думите на Исус: „Не се бойте! Аз победих света.“ (Йоан 16:33, НС) Той победил, като останал буден и запазил моралната си безкомпромисност при изпитания. И ние можем да направим същото.

[Текст в блока на страница 27]

Не се изстрелват куршуми, нито се пускат бомби, но все пак се изисква добра военна тактика

[Текст в блока на страница 30]

Нашата победа в тази битка е гарантирана, ако останем верни

[Снимка на страница 26]

Шлемът на спасението ще ни помогне да се борим с обезсърчението

Използвай големия щит на вярата, за да отблъскваш ‘огнените стрели’ на Сатан

[Снимка на страница 28]

„Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той при вас“

[Снимка на страница 29]

Трябва да вярваме, че Божиите обещания ще бъдат изпълнени