Като писал до сбора в Солун, Павел подканил членовете му: „Да уважавате онези, които се трудят усилно сред вас и ви ръководят в Господаря, и ви подканят;

(1 Солунци 5:12, 13, NW) „Които се трудят усилно“ — нима това не описва точно преданите старейшини, които неегоистично дават от себе си за нас? Помисли малко за тежкия товар, който носят тези братя.

¹⁵ В много от случаите те имат семейства и трябва да ходят на светска работа, за да ги осигурят материално. (1 Тимотей 5:8) Ако старейшината има деца, те също имат нужда от време и внимание от страна на баща си. Може би е необходимо той да им помага с училището, както и да определи време, за да могат те да изразходват младежката си енергия в пълноценен отдих. (Еклисиаст 3:1, 4) И което е най⁠–​важно — той се грижи за духовните потребности на своето семейство, като редовно води семейно библейско изучаване, като работи с членовете на своето семейство в проповедната служба и като ги води на християнски събрания. (Второзаконие 6:4–7; Ефесяни 6:4) Нека не забравяме, че освен тези задължения, които са присъщи и на повечето от нас, старейшините имат допълнителни задължения: да подготвят доклади за събранията, да правят пастирски посещения, да се грижат за духовното добруване на сбора и когато е необходимо, да разглеждат дисциплинарни случаи. Някои от тях имат допълнителна отговорност във връзка с окръжните и областните конгреси, строежа на Зали на Царството и Комитети за връзка с болниците. Наистина тези братя „се трудят усилно“!