Защо ни е необходимо точно познание?

„Затуй и ние, от деня, когато чухме за това, не преставаме да се молим за вас и да искаме от Бога да се изпълните с точното познание на неговата воля чрез пълна духовна мъдрост и проумяване“ (КОЛОСЯНИ 1:9).

1. Изясни разликата между повърхностното и точното познание.

НАВЯРНО всички знаят какво е това часовник, но знаят ли как функционира неговия механизъм? Може би си чул нещо за това в общи линии, но би ли успял да го разглобиш на части, да го поправиш и отново да го сглобиш? Един часовникар сигурно не би срещнал трудности. Защо? Той познава точно и всестранно действието на часовника. Този пример добре илюстрира разликата между повърхностното и точното познание в някоя област.

2. Каква разлика забелязваш между двата вида познание в областта на религията?

² Милиони хора имат някаква обща представа за Бог. Те твърдят, че вярват в него, въпреки че често пъти с делата си доказват обратното. Един мисионер обикновено питал събеседниците си: „Като католик, несъмнено вярвате в Бог, нали?“ Отговорът, който бил придружен с жест, посочващ небето, често звучал: „Мисля, че има нещо там горе.“ Дали такова понятие за Бог можем да определим като точно познание за нещата? Едва ли. Вследствие на такива неясни представи, лица представящи се за християни, често се държат по явно нехристиянски начин. (Сравни Тит 1:16.) Резултатът на това е ситуацията, описана от апостол Павел: „И понеже отказаха да познаят точно Бога, Бог ги предаде на развратен ум“ (Римляни 1:28).

3. Какви са последствията от отбягването на точното познание на Божията воля?

³ До какво доведе липсата на точно познание в тази област в I-вия век. Хората вършели това, което е „неприлично, изпълнени с всякакъв вид неправда, нечестие, лакомство, омраза; пълни със завист, убийство, крамола, измама и злоба; шепотници, клеветници, богоненавистници, нахални, горделиви, самохвалци, измислители на злини, непокорни на родителите си, безразсъдни, вероломни, без семейна обич, немилостиви.“ Чрез липсата на точно познание са показвали, че сърцата им не ги подбуждат към вършене на правилни постъпки (Римляни 1:28–31; Притчи 2:2, 10).

В какво се състои разликата?

4, 5. Въз основа на изказванията на експерти по гръцки език, какви различия съществуват между думите гно’сис и епи’гносис?

⁴ Разликата между повръхностното и точното познание ясно е изложена в Гръцките писания. В древния гръцки език се употребяват думите: гно’сис — познание и епи’гносис — точно познание. Според учения В. Е. Уайн, специалист по гръцки език, първата от тях означава „преди всичко стремеж към знание, постигане, изследване“, което в контекста на Святото писание се отнася за духовни истини.

⁵ Другата дума епи’гносис, според езиковеда Тайер, означава „добросъвестно и правилно познание“. Глаголната форма на този израз означава: „напълно се запознавам, опознавам изцяло, познавам точно и добре.“ В. Е. Уайн посочва, че епи’гносис означава „прецизно, пълно познание, вникване, разпознаване.“ Освен това според него определението изразява „пълно или по-точно познание, тясно свързване на изследователя с дадения въпрос, чрез което оказва още по-силно въздействие върху него“ (курсив наш). Както ще се уверим, последната формулировка има съществено значение за всеки християнин.

6. Кои библейски писатели са употребили изразите „знание“ и „точно познание“? Защо точното познание означава живот?

⁶ Само двама библейски писатели употребили гръцката дума епи’гносис. Те са Павел и Петър и този израз се среща в техните писания общо 20 пъти.a Освен Лука, отново те употребяват думата гно’сис, при което Павел я споменава 23 пъти, а Петър — 4 пъти. Затова техните писма са ценна помощ в осъзнаване на факта, каква роля играе точното познание за пътя на спасението. На това е обърнал внимание апостол Павел, пишейки на Тимотей: „Това е добро и благоприятно пред Бога, нашия Спасител, който иска да се спасят всичките човеци и да достигнат до точното познание на истината“ (1 Тимотей 2:3, 4).

Защо точното познание е важно

7. (а) Как трябва да ни повлияе придобитото познание, за да има някаква стойност? (б) Каква опасност съществува, ако пренебрегнем по-нататъшното познание?

⁷ Следователно точното познание, съдържащо се в Библията, е ключа за нашето спасение. Така придобитото познание обаче трябва да достигне до сърцето — седалището на подбудите. Не трябва просто да остане академично упражнение на ума. Нещо повече, веднъж придобито, то трябва да бъде използувано и допълвано. Защо? Тъй като паметта, подобно на неупражняван мускул, отслабва и изневерява. Вследствие на това бихме могли бързо да отпаднем в нашето духовно разположение, бихме започнали да плуваме с течението и да се колебаем във вярата. Бихме могли направо да изгубим „познанието за Бога“. Това клатушкане от своя страна може лесно да доведе до притъпяване на способността за мислене, а дори и да доведе до нехристиянско държание (Притчи 2:5; Евреи 2:1).

8. Какви стойности на мъдростта и знанието забелязъл Соломон?

⁸ Затова разбираме защо Соломон, когато е бил още верен, високо е ценил мъдростта, различаването и способността на мислене. Той е написал: „Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, знание ще услажда душата ти, способността на мислене, ще те пази, различаване ще те закриля, за да те избави от пътя на злото“b (Притчи 2:10–12). От тези думи произлиза, че трябва горещо да ценим точното познание, което може да въздействува на нашите сърца и на цялата ни душа. Освен това, то дава основата на добра способност на мислене. Но защо това е толкова важно днес?

9. Кои са враговете на духовното разположение на християнина?

⁹ Живеем в „последните дни“, в които съгласно пророческото предсказване на Павел, са настъпили „критични времена“ или „времена на напрежение“ или „времена на безпокойство“ (2 Тимотей 3:1, Ривайзд Стандарт вершън; Ню инглиш Байбъл). Все по-трудно е в този дегенериран свят да запазим християнска чистота. Етиката, критериите и християнските стойности биват пренебрегвани и осмивани. Вярата на Свидетелите на Йехова е атакувана от всички страни: от страна на духовенството на християнския свят, което ненавижда посланието за Царството, с което ходим от къща на къща; от страна на отстъпниците, сътрудничещи с духовенството; от страна на медицинския персонал, искащ да натрапи на нас и на нашите деца приемането на кръв чрез преливане; от страна на атеистично настроените учени, които отхвърлят вярата в Бог и сътворението му, а така също и от страна на тези, които искат да ни накарат да отстъпим от неутралитета си. Цялата тази опозиция е организирана от Сатана, владетеля на тъмнината и невежеството, враг на точното познание (2 Коринтяни 4:3–6; Ефесяни 4:17, 18; 6:11, 12).

10. На какъв натиск можем да бъдем изложени и защо трябва да му се противопоставим?

¹⁰ Не веднъж във всекидневния живот върху християните се упражнява натиск, за да правят това, което правят другите. Става въпрос за употреба на наркотици, злоупотреба с алкохол, неморални постъпки, прилагане на насилие, евентуално кражба, лъжа, измама, бягство от учебен час или просто непрекъснато търсене на себелюбиви развлечения. Именно за това, точното познание е от решаващо значение за живота. По-пълното знание на Словото на Йехова и неговото намерение, може успешно да оказва положително влияние върху нашия начин на мислене и постъпване (Римляни 12:1, 2).

Съвременният блуден син

11, 12. Какво автентично преживяване показва, колко неразумно е да отстъпваме от точното знание за истината?

¹¹ Ние можем да илюстрираме това с един случай от живота на 14 годишен младеж. Той бил току-що кръстен християнин, неговата любов към истината била подложена на изпитание. Като много други млади хора и той се увличал от спорта, особено от футбол. Възникнал обаче един проблем. Отборът на неговото училище играел в същите вечери, когато се провеждали събранията на еклезията. Младежът не бил дотолкова зрял, че правилно да осъзнава краткотрайните ползи от футбола в сравнение с трайните ползи, произтичащи от християнските събрания, на които овдовялата му майка продължавала да ходи заедно с по-малкия му брат и сестра. Престанал да постъпва според наредбите на точното познание и решил да изостави истината. Накрая бил изключен от еклезията. По-късно постъпил във войската и започнал да употребява наркотици.

¹² След излизането от казармата в 1986 г. този млад мъж се осъзнал и написал писмо на един приятел от семейството му, който влизал в състава на изключилия го от общността съдебен комитет. Ето какво съдържало то: „Щастлив съм, че мога да ти съобщя радостна новина: връщам се при истината . . . Разбрах смисъла на думите на апостол Павел от 2 Коринтяни 4:4, че съществува бог на тази система на нещата, който заслепява умовете на хората. Дълго време бях сляп в духовно отношение за нещата, които ставаха около мен. Когато отхвърлих истината не си давах сметка на какъв риск се излагам. Обаче с течение на времето, а така също и благодарение на Йехова Бог, разбрах ясно, че продължавайки да върша зло, аз греша.“ (Сравни Лука 15:11–24).

13. Какъв благоприятен обрат могат да приемат нещата, ако лица, които са отпаднали от пътя на истината, покажат искрено покаяние? (2 Тимотей 2:24–26).

¹³ Този млад човек се върнал в пътя на знанието на истината. Сега е в състояние, ’да се [обхожда] достойно за Йехова и да му [угажда] във всичко.‘ Умее също „да дава плод във всяко добро дело“ и благодарение на редовните срещи с християнската еклезия, „расте в точното познание на Бога“. А каква подкрепа се оказал той за своето семейство, ставайки отново последовател на Христос! Познаваш ли и ти подобни примери? (Колосяни 1:9, 10; Матей 11:28–30).

Страхотните последствия от духовна небрежност

14. (а) Какво е необходимо, за да не се стигне до отпадане от истината? (б) Какво се случило на някои християни?

¹⁴ Какво можем да се поучим от този и други подобни случаи? Дори ако сме постигнали точното познание на истината, необходимо е непрекъснато да освежаваме нашите мисли, в противен случай има опасност да отпаднем. Духовните ни сили биха се изчерпали, ако пренебрегнем личното и семейно изучаване, събранията и проповедната служба. Какво би могло да се случи тогава? Християнинът, който е утвърден във вярата би могъл постепенно да се отдалечи от истината, а после да се поддаде към лоши постъпки, например неморалност, или да стъпи на хлъзгавата пътека на съмненията и фалшиви информации, и накрая да изпадне в отстъпничество (Евреи 2:1; 3:12; 6:11, 12). Някои хора до такава степен са изгубили ориентация, че са се върнали към вавилонските учения за Троицата и безсмъртието на душата.

15. Какво предупреждение относно отпадането от истината дал Петър?

¹⁵ Несъмнено тук добре прилягат думите на апостол Петър: „Понеже, ако след като са избягали от светските мърсотии чрез точното познаване на Йехова и Спасителя Исуса Христа, те пак са се сплели в тях и остават победени, то последното им състояние е станало по-лошо от първото. Понеже по-добре би било за тях да не бяха точно познали пътя на правдата, отколкото след като са го точно познали, да се отвърнат от предадената на тях свята заповед. С тях се е случило това, което казва истинската пословица: ,Кучето се върна в бълвоча си и окъпаната свиня се върна да се валя в тинята‘“ (2 Петър 2:20–22).

16. (а) По какъв начин били измамени някои през последните години? (б) В какви постъпки се увлекли тези, които се заблудили?

¹⁶ Често пъти хората отхвърлят точно познатата истина заради своето удобство. Така те не се чувствуват отговорни да присъствуват редовно на християнските събрания и да участвуват в проповядването от къща на къща. Някои дори започват отново да пушат. Други пък са щастливи, че не трябва да заемат малко популярното становище по въпроса за християнската неутралност, също и за неправилното използуване на кръвта. Каква свобода! Сега могат дори да гласуват за някоя политическа партия, представляваща „дивото животно“ (Откровение 13:1, 7). По този начин някои личности, колебливи души, се оставили да бъдат отклонени от правия път на точното познание, оставили се да бъдат измамени от лица, които „обещавайки им свобода, сами са роби на разврата“ (2 Петър 2:15–19).

17. Каква опасност грози лицата, които отхвърлят точно познатата истина?

¹⁷ Ако такива хора не се покаят и не се върнат към истината, върху тях ще падне присъдата, описана от апостол Павел: „Защото, ако съгрешаваме самоволно, след като сме точно познали истината, не остава вече жертва за грехове, но едно страшно очакване на съд и едно огнено негодувание, което ще изпояде противниците.“ Колко неразумно и късогледно би било отхвърлянето на точното познание за Йехова Бог и Исус Христос и приемането на негово място отстъпническите учения на християнския свят! (Евреи 6:4–6: 10:26, 27).

Ревност, свързана с точно познание

18. Защо според мнението на Павел, еврейските духовници не приели Христос?

¹⁸ По времето на Павел еврейските духовници несъмнено са знаели Еврейските писания. Но, било ли е това точно познание? Приближило ли ги е то към Христос, към обещания Месия? Павел отбелязва, че те са били погълнати от стремежа за постигане на собствената си справедливост въз основа на Закона, че не са мислели вече да се покорят на Христос, който е „краят на ЗАКОНА“. Поради същата причина могъл да напише за тях: „Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не според точното познание“ (Римляни 10:1–4).

19. Как се постига точно познание?

¹⁹ Следователно по какъв начин можем да постигнем такова точно познание? Необходимо е лично изучаване и размишляване, а така също молитва и посещаване на събранията. Това означава, като че ли непрекъснато зареждане на нашите духовни „акумулатори“. Не можем да останем единствено с информациите, придобити първоначално, по време на запознаването с истината. Трябва да продължаваме да приемаме съдържателна духовна храна, добросъвестно знание, а това се постига чрез старателно лично изучаване. Съвсем намясто е тук съвета на Павел: „Твърдата храна е за пълнолетни, които чрез упражнение са обучили способността си за възприемане да разпознават доброто и злото. Поради това нека оставим първоначалното учение за Христа и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела и вяра в Бога . . . И това ще сторим, ако Бог го позволи“ (Евреи 5:14 до 6:3).

[Бележки под линия]

Въпроси за повторение

◼ Каква е разликата между „познание“ и „точно познание“?

◼ Защо именно в днешните последни дни, точното познание има толкова голямо значение?

◼ Как са могли да бъдат изкушени някои хора да изоставят истината?

◼ Какво предупреждение ни дал Петър относно отхвърлянето на точното познание?

◼ Какво трябва да се прави, за да се постигне и запази точно познание?