Колко е ценна истината за тебе?
„Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ — ЙОАН 8:32.
1. Как смисълът, в който Пилат използвал думата „истина“, явно се различавал от смисъла, в който я използвал Исус?
„ЩО Е истина?“ Когато задал този въпрос, Пилат изглежда се интересувал от истината по принцип. Исус, от друга страна, току–що бил казал: „Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствам за истината.“ (Йоан 18:37, 38) За разлика от Пилат, Исус използвал определителен член и казал „истината“. Той имал предвид божествената истина.
Нагласата на света спрямо истината
2. Какви думи на Исус показват колко е ценна истината?
2 Павел казал: „Не всички имат вяра.“ (2 Солунци 3:2, Ве) Същото може да се каже и за истината. Дори и когато им бъде представена истината, основана на Библията, много хора съзнателно я пренебрегват. Но колко е ценна тя! Исус казал: „Ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни.“ — Йоан 8:32.
3. В какво предупреждение относно измамливите учения трябва да се вслушаме?
3 Апостол Павел казал, че истината не може да се намери в човешките философии и традиции. (Колосяни 2:8) Да, тези учения наистина са измамливи. Павел предупредил ефеските християни, че ако положат вярата си в тях, ще бъдат като духовни бебета, „блъскани и завличани от всеки вятър на учение, чрез човешката заблуда, в лукавство, по измамителни хитрости“. (Ефесяни 4:14) Днес „човешката заблуда“ бива пропагандирана от онези, които се противопоставят на божествената истина. „Пропаганда“ според „Новата енциклопедия Британика“ се определя като „системни усилия да бъдат манипулирани убежденията, нагласата или действията на други хора“. Тази пропаганда чрез измама изопачава истината и представя лъжа за истина. За да намерим истината при наличието на такъв коварен натиск, ние трябва усърдно да се допитваме до Библията.
Християните и светът
4. На кого е предоставена истината, и какво задължение имат онези, които я получават?
4 Като имал предвид онези, които били станали негови ученици, Исус Христос се молел на Йехова: „Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина.“ (Йоан 17:17) Тези хора щели да бъдат осветени, или отделени, за да служат на Йехова и да известяват неговото име и Царство. (Матей 6:9, 10; 24:14) Макар че не е притежание на всички хора, истината на Йехова е на разположение като безплатен дар за всички, които я търсят, независимо от това към каква народност, раса или общност принадлежат те. Апостол Петър казал: „Виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ — Деяния 10:34, 35.
5. Защо са преследвани християните?
5 Християните споделят библейската истина с другите, но не навсякъде са посрещани добре. Исус предупредил: „Ще ви предадат на мъки и ще ви убият; и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име.“ (Матей 24:9) Обсъждайки този стих, през 1817 г. ирландският духовник Джон Р. Котър писал: „Техните [на християните] усилия да преобразят живота на човечеството чрез своето проповядване съвсем не събуждали благодарност, а всъщност карали хората да мразят и да преследват учениците заради това, че изобличавали пороците им.“ Такива преследвачи не ‘приемат да обичат истината, за да се спасят’. Затова „Бог праща заблуда да действа между тях, за да повярват лъжа, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали истината, а са имали благоволение към неправдата“. — 2 Солунци 2:10–12.
6. Какви желания не бива да развиват християните?
6 Апостол Йоан подканил християните, живеещи в такъв враждебен свят: „Не любете света, нито каквото е на света. ... Защото всичко, що е в света — похотта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, — не е от Отца, но е от света.“ (1 Йоан 2:15, 16) Нищо не остава извън израза на Йоан „всичко“. По тази причина не бива да развиваме желание за нищо, което този свят може да предложи и което би могло да ни отклони от истината. Ако се вслушаме в напътствието на Йоан, това ще окаже силно влияние върху живота ни. Как?
7. Как познанието за истината подбужда хората с праведна нагласа на сърцето?
7 През 2001 година Свидетелите на Йехова по целия свят водеха над четири и половина милиона домашни изучавания на Библията всеки месец, като обучаваха отделни личности и групи от хора относно божествените изисквания за живота. В резултат на това бяха покръстени 263 431 души. Светлината на истината стана нещо ценно за тези нови ученици и те отхвърлиха лошите другари и неморалните, позорящи Бога начини на постъпване, разпространени в този свят. След своето покръстване те продължават да живеят в съгласие със стандартите, които Йехова определя за всички християни. (Ефесяни 5:5) Дали истината е толкова ценна и за тебе?
Йехова се грижи за нас
8. Как Йехова откликва на нашето отдаване, и защо е мъдро ‘да търсим първо царството’?
8 Въпреки нашето несъвършенство Йехова милостиво приема нашето отдаване, сякаш се навежда, образно казано, и протяга ръка, за да ни привлече към себе си. Така той ни учи да извисяваме своите цели и желания. (Псалм 113:6–8) В същото време Йехова ни позволява да имаме лични взаимоотношения с него и обещава да се грижи за нас, ако ‘първо търсим Неговото царство и Неговата правда’. Ако правим това и се пазим в духовно отношение, той обещава, че ‘всички тези други неща ще ни се прибавят’. — Матей 6:33.
9. Кой е „верният и разумен слуга“, и как Йехова се грижи за нас, използвайки този „слуга“?
9 Исус Христос избрал своите дванадесет апостоли и поставил основата на сбора от помазани християни, който бил наречен ‘Божият Израил’. (Галатяни 6:16; Откровение 21:9, 14) По–късно той бил описан като ‘сбора на живия Бог, стълб и опора на истината’. (1 Тимотей 3:15, НС) Исус определил хората от този сбор като ‘верния и разумен слуга’ и като ‘верния и благоразумен настойник’. На този верен служител, казал Исус, щяла да бъде възложена задачата да дава на християните „навреме определената храна“. (Матей 24:3, 45–47; Лука 12:42) Без храна ние ще умрем от глад. Подобно на това, ако не приемаме духовна храна, ще отслабнем и ще умрем духовно. Затова съществуването на ‘верния и разумен слуга’ е още едно доказателство, че Йехова се грижи за нас. Нека винаги да ценим скъпоценните духовни дарове, които получаваме чрез този „слуга“. — Матей 5:3.
10. Защо за нас е важно да присъстваме редовно на събранията?
10 За поемането на духовна храна е необходимо лично изучаване. Необходимо е още да общуваме с другите християни и да посещаваме събранията на сбора. Спомняш ли си какво точно яде преди шест месеца, или дори само преди шест седмици? Вероятно не си спомняш. Но това, което си ял, е осигурило хранителните вещества, необходими за да живееш. И вероятно оттогава пак си ял същата храна. Това е така и с духовната храна, осигурявана на нашите християнски събрания. Може би не си спомняме всяка подробност от онова, което сме чули на събранията. А и подобна информация е била осигурявана неведнъж. Но тя е духовна храна, необходима за нашето благополучие. Нашите събрания винаги ни осигуряват добра духовна храна, предложена в подходящо време.
11. Какво задължение имаме, когато посещаваме християнските събрания?
11 Посещаването на християнските събрания също така поставя едно задължение пред нас. Християните са подканени ‘да се насърчават един друг’ (НС), като подбуждат останалите членове на сбора към „любов и добри дела“. Като се подготвяме за всички християнски събрания, като присъстваме на тях и като участваме, укрепваме своята вяра и насърчаваме другите. (Евреи 10:23–25) Като малки деца, които може да са капризни относно храната, някои хора имат нужда от постоянно насърчение, за да поемат духовна храна. (Ефесяни 4:13) Любещо е да им осигуряваме това насърчение, когато е необходимо, за да може тези хора да станат зрели християни, за които апостол Павел писал: „Твърдата храна е за пълнолетните, които чрез упражнение са обучили чувствата си да разпознават доброто и злото.“ — Евреи 5:14.
Да се грижим за себе си в духовно отношение
12. Чия е основната отговорност за това ние да останем в истината? Обясни.
12 Нашият брачен партньор или нашите родители могат да ни насърчават в пътя на истината. Също така и старейшините в сбора могат пастирски да се грижат за нас като за част от повереното им „стадо“. (Деяния 20:28) Но чия е всъщност основната отговорност за това ние да постоянстваме в своя начин на живот, основан на истината? Да, тази отговорност е на всеки един от нас лично. И това е така както в нормални, така и в трудни обстоятелства. Разгледай следната случка.
13, 14. Както личи от случката с агънцето, как можем да получим необходимата духовна помощ?
13 На пасбище в Шотландия пасели няколко малки агънца и едно от тях неусетно се качило до върха на малко възвишение и се изтърколило на една издатина под него. То било невредимо, но много уплашено и не можело да се изкачи обратно. Затова започнало да блее жално. Майка му го чула и също започнала да блее, докато не дошъл пастирът и не спасил малкото агънце.
14 Обърни внимание на реда на събитията. Агнето извикало за помощ, майката го подкрепила с гласа си и предупреденият пастир веднага предприел действия, за да го спаси. Щом едно толкова младо животно и майка му могат да усетят опасността и веднага да викат за помощ, тогава нима ние не трябва да направим същото, когато се спънем в духовно отношение или се сблъскаме с неочаквана опасност в света на Сатан? (Яков 5:14, 15; 1 Петър 5:8) Трябва да го направим, особено ако сме неопитни, било защото сме млади или защото сме сравнително отскоро в истината.
Следването на божественото ръководство донася щастие
15. Какво изпитала една жена, когато започнала да общува с християнския сбор?
15 Забележи колко са ценни разбирането на Библията и вътрешният мир, който то донася на хората, служещи на Бога на истината. Една 70–годишна жена, която през целия си живот била посещавала англиканската църква, се съгласила да изучава Библията с една Свидетелка на Йехова. Скоро тя научила, че името на Бога е Йехова и започнала да казва „амин“ заедно с всички след искрените публични молитви в местната Зала на Царството. Силно развълнувана тя споделя: „Вместо да обрисувате Бога като намиращ се далеч над нас простосмъртните хора, вие сякаш го довеждате тук сред нас като скъп приятел. Такова нещо не бях срещала никога досега.“ Вероятно тази мила заинтересувана жена никога няма да забрави първото впечатление, което истината ѝ е оставила. Нека и ние подобно на нея никога не забравяме колко ценна беше за нас истината, когато я приехме в началото.
16. (а) Какво би могло да се случи, ако печеленето на пари е главната цел в живота ни? (б) Как можем да намерим истинско щастие?
16 Мнозина мислят, че ако имат повече пари, ще са по–щастливи. Но ако направим печеленето на пари своя главна цел в живота, може да изпитаме „безброй умствени мъки“. (1 Тимотей 6:10, „Превод на Филипс“) Помисли за това колко много хора купуват лотарийни билети, харчат пари в казината или играят безразсъдно на борсата, мечтаейки за богатство. Много, много малко са онези, които виждат богатството, на което се надяват. И дори и онези, които го получават, често установяват, че бързото забогатяване не им е донесло щастие. Напротив, трайното щастие идва от вършенето на волята на Йехова, от сътрудничеството с християнския сбор под ръководството на светия дух на Йехова и с помощта на ангелите. (Псалм 1:1–3; 84:4, 5; 89:15) Когато правим това, можем да преживеем неочаквано хубави неща. Дали истината е достатъчно ценна за тебе, така че да донесе такива благословии в живота ти?
17. Какво показвало за нагласата на апостол Петър това, че той отседнал в дома на Симон кожаря?
17 Да разгледаме преживяното от апостол Петър. През 36 г. той предприел едно мисионерско пътуване до Саронското поле. Той спрял в Лида, където излекувал парализирания Еней и след това продължил до пристанището Йопия. Там възкресил Тавита. В Деяния 9:43 четем: „А Петър преседя дълго време в Йопия у някой си кожар Симон.“ Това споменаване мимоходом разкрива непредубедената нагласа, която Петър проявил при службата си на хората в този град. Как? Библейският учен Фредрик У. Фарар пише: „Един краен, безкомпромисен последовател на Устния [Моисеевия] закон никога не би се оставил да бъде убеден да живее в дома на един кожар. Ежедневният допир до кожите и труповете на различни животни, който бил необходим за този занаят, а също и материалите, свързани с него, го правели нечист и отвратителен в очите на всички закостенели следовници на закона.“ Дори и ‘къщата на Симон край морето’ да не била на едно място с неговата кожарска работилница, ‘на този занаят се гледало с отвращение и затова онези, които го работели, не се отличавали с много високо самочувствие’, казва Фарар. — Деяния 10:6.
18, 19. (а) Защо Петър бил озадачен от едно видение, което получил? (б) Какви неочаквани благословии получил Петър?
18 Непредубеденият Петър приел гостоприемството на Симон и в неговата къща получил неочаквани божествени наставления. Той имал видение, в което му било наредено да яде нечисти според юдейския закон същества. Петър протестирал, че никога не бил „ял нищо мръсно и нечисто“. Но три пъти му било казано: „Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.“ Напълно разбираемо е, че Петър бил ‘в недоумение какво значело видението, което бил видял’. — Деяния 10:5–17; 11:7–10.
19 Петър не знаел, че предишния ден в Кесария, на около 50 километра разстояние, един езичник на име Корнилий също бил имал видение. Ангел от Йехова бил наредил на Корнилий да изпрати свои служители, за да намерят Петър в къщата на Симон кожаря. Корнилий изпратил служителите си в къщата на Симон и Петър ги придружил по обратния път до Кесария. Там той проповядвал на Корнилий и неговите близки и приятели. В резултат на това те били първите необрязани вярващи измежду езичниците, които получили светия дух като наследници на Царството. Макар че мъжете били необрязани, всички, които чули думите на Петър, били покръстени. Така пред хората от народите, смятани за нечисти от юдейска гледна точка, се открил пътят към това да станат членове на християнския сбор. (Деяния 10:1–48; 11:18) Каква изключителна привилегия за Петър — и то благодарение на това, че истината била ценна за него и му помогнала да се вслуша в напътствията на Йехова и да действа с вяра!
20. Каква божествена подкрепа ще получим, като поставим истината на първо място в живота си?
20 Павел подканя: „Говорейки истината в любов да пораснем по всичко към Него, който е главата, Христос.“ (Ефесяни 4:15, Ве) Да, истината ще ни донесе несравнимо щастие днес, ако я поставим на първо място в живота си и ако позволим на Йехова да ръководи стъпките ни чрез своя свети дух. Освен това не забравяй за подкрепата на светите ангели в нашата евангелизаторска дейност. (Откровение 14:6, 7; 22:6) Колко привилегировани сме ние, че имаме такава подкрепа в работата, която Йехова ни е възложил да вършим! Като запазваме морална безкомпромисност, ще възхваляваме Йехова, Богът на истината, през цялата вечност. Нима има нещо по–скъпоценно от това? — Йоан 17:3.
Какво научихме?
• Защо много хора не приемат истината?
• Как християните трябва да гледат на нещата от света на Сатан?
• Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо събранията, и защо?
• Каква е нашата отговорност относно грижата ни за себе си в духовно отношение?
[Карта/Снимка на страница 18]
(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)
СРЕДИЗЕМНО МОРЕ
САРОНСКО ПОЛЕ
Кесария
Йопия
Лида
Йерусалим
[Снимка]
Петър следвал божественото ръководство и получил неочаквани благословии
[Източника на снимката]
Карта: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.
[Снимка на страница 13]
Исус свидетелствал за истината
[Снимка на страница 15]
Също като физическата храна, и духовната храна е жизненонеобходима за нашето благополучие