Дали ти вършиш божията воля?

В СВОЯТА служба от къща на къща двама Свидетели на Йехова срещнали един свещеник от Епископалната църква. Той изглеждал приятен мъж, с брада, на около 60 години, облечен с тениска, на която било изписано името на неговата църква. На един дъх той казал: „Бих искал членовете на нашата църква да са толкова пламенни, колкото сте вие в разпространяването на Словото, но ще трябва да ви помоля да не посещавате моя дом повече.“

Да, има много хора, които се възхищават от работата на Свидетелите на Йехова и ги хвалят за тяхната пламенност и ентусиазъм. Но те ни най–малко не се интересуват от онова, което Свидетелите вършат, нито биха си помислили да вършат сами тази работа. Тази явно противоречива ситуация обаче не е нищо ново. Тя била забелязана от Исус по негово време, и той насочил вниманието към нея посредством една предизвикваща размисъл притча.

„Но как ви се вижда? Един човек имаше два сина; дойде при първия и му рече: Синко, иди работи днес на лозето. А той в отговор каза: Не искам; но после се разкая и отиде. Дойде и при втория, комуто каза същото. И той в отговор каза: Аз ще ида, господине! но не отиде. Кой от двамата изпълни бащината си воля?“ — Матей 21:28–31.

Отговорът е очевиден. Както множеството, което слушало Исус, и ние бихме отвърнали: „Първият“. Но зад очевидното, посредством тази притча, Исус ни обърнал внимание, че вършенето на онова, което бащата искал, било от значение. Въпреки че първият син казал, че не иска да отиде, той все пак отишъл и бил похвален за това. Вършенето на правилния вид работа е също толкова важно. Първият син реагирал на казаното, като отишъл да работи именно в лозето на баща си; той не излязъл да работи в своето собствено лозе.

Какъв е изводът от всичко това за нас? Какво изисква Бог от поклонниците днес? Какво можем да научим от живота на Исус, което ще ни помогне да вършим волята на неговия Баща? Това са важни въпроси и от намирането на правилните отговори зависи нашето вечно благополучие, тъй като „който върши Божията воля, пребъдва до века“. — 1 Йоан 2:17; Ефесяни 5:17.

Каква е „Божията воля“?

Съществителното „воля“ е записано повече от 80 пъти в Comprehensive Concordance of the New World Translation of the Holy Scriptures [„Подробен азбучник на „Свето писание — Превод на новия свят“]. В около 60 от тези примери (или около 75 процента от всичките) става дума за божията воля. Изрази като „волята на Бога“, „волята на моя Баща“ и „Божията воля“ се срещат над 20 пъти. От това можем да разберем, че божията воля трябва да бъде от първостепенна важност за нас. Вършенето на божията воля трябва да бъде главната грижа в нашия живот.

На английски съществителното „воля“ означава ‘желание, искане, решение, нещо желано, особено избор или решително намерение на някой, който има власт или сила’. Следователно Йехова, Върховният Владетел, има воля — желание или решително намерение. Какво е тя? Писанията ни казват, че една част от „[божията] воля е да се спасят всякакви хора и да достигнат до точно познание на истината“. (1 Тимотей 2:4, NW) Исус Христос и ранните християни работели всеотдайно, за да занесат това точно познание на другите. — Матей 9:35; Деяния 5:42; Филипяни 2:19, 22.

Кой върши божията воля днес? Колко сред почти двата милиарда души, които твърдят, че са последователи на Исус Христос, са като първия син в Исусовата притча, който отишъл и изпълнил волята на своя баща? Отговорът не е труден за намиране. Онези, които наистина следват стъпките на Исус Христос, ще вършат работата, която той казал, че щели да вършат: „Трябва първо да се проповядва благовестието на всичките народи.“ (Марко 13:10) Свидетелите на Йехова, наброяващи над четири милиона и половина души по целия свят, активно проповядват добрата новина на божието Царство и поучават другите, като насочват вниманието към Царството като единствената надежда на човечеството за мир и безопасност. Дали участвуваш пълно във вършенето на божията воля? Дали проповядваш добрата новина на Царството, както правел Исус? — Деяния 10:42; Евреи 10:7.

Намиране на радост във вършенето на божията воля

Макар че в научаването на волята на Бащата има радост, по–голяма радост има в това да учиш другите на божията воля. Исус намирал радост, като учел хората за своя Баща. Това било като храна за него. (Йоан 4:34) Ние също ще се наслаждаваме на истинско щастие, ако правим каквото правел Исус — а именно като проповядваме и поучаваме нещата, които той поучавал, нещата, които той получил от своя Баща. (Матей 28:19, 20) Както Исус обещал: „Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.“ — Йоан 13:17.

Да онагледим това с един пример: Една майка, която неотдавна започнала отново целодневна пионерска служба, казала: „Толкова е вълнуващо да видиш как лицето на един човек, с който изучаваш Библията, засиява, когато различни библейски истини докосват сърцето! За мен е такава радост да видя как една жена, с която изучавам Библията, е преписала преди изучаването всичките стихове и си води бележки по време на изучаването, така че по–късно да може да отговори на всички въпроси за преговор.“ Една друга жена, с която тя изучавала Библията, имала известен контакт с истината в ранните си юношески години. Вече омъжена и загрижена относно някои лични проблеми, тя копнеела да открие Свидетелите. Колко щастлива била, когато сестрата–пионерка я намерила! Младата жена с радост подновила своето библейско изучаване.

Запазване на радостта от вършенето на божията воля

Цар Давид от древния Израил бил човек, който се стремял да върши божията воля през целия си живот. Въпреки многото трудности и натиск, които изпитвал, той бил вдъхновен да каже: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да! законът Ти е дълбоко в сърцето ми.“ (Псалм 40:8) Вършенето на волята на Йехова било в самата душа на Давид, в цялото му същество. Това била тайната на неговата непомръкваща радост в службата на Йехова. Вършенето на божията воля не било бреме за Давид. По–скоро то било една наслада, нещо, което извирало от сърцето му. През целия си живот той се борел да даде най–доброто от себе си, за да служи на своя Бог, Йехова, въпреки че понякога съгрешавал и се провалял.

Понякога нашата радост може да намалее. Може да се изтощим или отчаем. Може би нашето минало ни измъчва, нашата съвест ни притеснява поради някоя грешна постъпка, извършена в далечното минало. Често можем да превъзмогнем тези чувства чрез едно по–задълбочено изучаване на божието Слово. Можем да си поставим за цел да впишем божия закон в своите ‘сърца’, както е правил Давид. Ако се опитваме да вършим волята на Бога всеотдайно, тоест, според най–доброто, на което сме способни, той ще ни възнагради по съответствуващ начин, защото е верен. — Ефесяни 6:6; Евреи 6:10–12; 1 Петър 4:19.

Интересно е, че в Евреи 10:5–7 апостол Павел цитирал Давидовите думи от Псалм 40:6–8 и ги приложил спрямо Исус Христос. Правейки това, Павел подчертал колко близък бил Исус със своя Баща. Еврейската дума за „воля“ съдържа мисълта за ‘наслада, желание, благоволение или удоволствие’. Следователно, спрямо Христос Псалм 40:8 може да се чете така: „Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоето удоволствие.“a Исус искал да върши това, което било угодно на неговия Баща. Исус извършил повече от онова, което се изисквало от него. Той изпълнил това, което било на сърцето на неговия Баща, и се наслаждавал, когато го вършил.

Целият живот на Исус бил съсредоточен върху поучаването на другите хора за това каква е божията воля и какво трябва да правят те, за да придобият божията благословия. Той бил целодневен проповедник и учител, и намирал голяма радост при вършенето на тази работа. Следователно е логично, че колкото повече вършим работата на Йехова, толкова повече радост ще получим. Можеш ли ти също да служиш целодневно в проповедната дейност, за да е изобилна и твоята радост?

Допълнителна помощ за запазване на радостта при вършене на божията воля е да не забравяме за бъдещето. Това правел и Исус. „Заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама.“ За него радостта се състояла в това докрай да бъде верен на Бога и след това да получи наградата да царува до дясната ръка на своя Баща. — Евреи 12:2.

Представи си бъдещата радост, която ще изпитат хората, продължаващи да вършат божията воля. Те ще видят унищожението на онези, които настояват да вършат своята собствена егоистична воля, дори ако това причинява страдания на хората, полагащи усилия да вършат божията воля. (2 Солунци 1:7, 8) Помисли за радостта на възкресените ни близки, когато получат възможността да научат и да изпълняват божията воля. Или помисли за целта на Бога да превърне отново земята в рай. И накрая си представи свободата, която ще следва от пълното унищожение на Сатан, противника на волята на Йехова.

Да, вършенето на божията воля днес може да донесе много радост сега и безкрайно щастие в бъдещето. Независимо от отклика, който получаваме в проповедната служба, нека подражаваме на Исусовия пример, като изпитваме удоволствие във вършенето на волята на неговия Баща.

[Бележка под линия]