Глава шестнадесета
Осигури трайно бъдеще на своето семейство
1. Каква била целта на Йехова за семейната уредба?
КОГАТО Йехова съединил Адам и Ева в брак, Адам изразил радостта си, като изрекъл най–ранната поезия, записана на еврейски език. (Битие 2:22, 23) Но Създателят имал на ум нещо повече, отколкото само да донесе удоволствие на своите земни деца. Той искал семейните двойки и семействата да вършат неговата воля. Той казал на първата семейна двойка: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:28) Каква грандиозна, възнаграждаваща задача било това! Колко щастливи щели да бъдат те и техните бъдещи деца, ако Адам и Ева били извършили божията воля в пълно послушание!
2, 3. Как семействата могат да намерят най–голямо щастие днес?
2 Днес също семействата са най–щастливи, ако работят заедно, за да вършат божията воля. Апостол Павел писал: „Предаността към Бога е полезна за всичко, тъй като съдържа обещание както за живота сега, така и за онзи, който ще дойде.“ (1 Тимотей 4:8, NW) Едно семейство, което живее с преданост към Бога и следва ръководството на Йехова, както се съдържа в Библията, ще намери щастие в „живота сега“. (Псалм 1:1–3; 119:105; 2 Тимотей 3:16) Дори и само един член на семейството да прилага богоугодните принципи, нещата ще бъдат по–добре, отколкото ако никой не прави това.
3 Тази книга обсъди много библейски принципи, които допринасят за семейното щастие. Вероятно си забелязал, че някои от тях се повтарят повече пъти в книгата. Защо? Защото те представят силни истини, които допринасят за доброто на всички в различните аспекти на семейния живот. Едно семейство, което полага усилия да прилага тези библейски принципи, ще установи, че предаността към Бога наистина ‘съдържа обещание за живота сега’. Нека да разгледаме отново четири от тези принципи.
СТОЙНОСТТА НА САМОКОНТРОЛА
4. Защо самоконтролът е жизненоважен в брака?
4 Цар Соломон казал: „Който не владее духа си, е като съборен град без стени.“ (Притчи 25:28; 29:11) ‘Владеенето на духа’, проявяването на самоконтрол, е жизненоважно за онези, които искат щастлив брак. Допускането на унищожителни емоции, като например ярост или неморално желание, може да причини вреди, за чието поправяне ще са необходими години, ако изобщо бъде възможно да бъдат поправени.
5. Как несъвършените хора могат да култивират самоконтрол, и с каква полза?
5 Разбира се, никой от потомците на Адам не може да постави изцяло под контрол несъвършената си плът. (Римляни 7:21, 22) Но все пак самоконтролът е плод на духа. (Галатяни 5:22, 23) Така че божият дух ще произведе самоконтрол в нас, ако се молим за това качество, ако прилагаме правилните съвети, които се намират в Писанията, ако се събираме с хора, които го проявяват, и избягваме онези, които не го проявяват. (Псалм 119:100, 101, 130; Притчи 13:20; 1 Петър 4:7) Тази линия на поведение ще ни помогне да ‘бягаме от блудодеянието’, дори ако бъдем изкушавани. (1 Коринтяни 6:18) Ние ще отхвърлим насилието и ще избягваме или ще превъзмогнем алкохолизма. И ще се справяме по–спокойно с провокации и трудни положения. Нека всички — включително и децата — се научат да култивират този жизненоважен плод на духа. — Псалм 119:1, 2.
ПРАВИЛЕН ВЪЗГЛЕД ЗА ГЛАВЕНСТВОТО
6. (а) Какъв е божествено установеният ред на главенството? (б) Какво трябва да помни мъжът, за да донесе неговото главенство щастие в семейството му?
6 Вторият важен принцип е признаването на главенството. Павел описал правилния ред на нещата, като казал: „Но желая да знаете, че глава на всеки мъж е Христос, а глава на жената е мъжът, глава пък на Христа е Бог.“ (1 Коринтяни 11:3) Това означава, че мъжът ръководи семейството, съпругата му оказва лоялна подкрепа и децата са послушни на родителите си. (Ефесяни 5:22–25, 28–33; 6:1–4) Обърни внимание обаче, че главенството води до щастие само когато е прилагано по правилен начин. Съпрузите, които живеят с преданост към Бога, знаят, че главенството не е диктатура. Те подражават на Исус, техния Глава. Макар че Исус трябвало да бъде „глава над всичко“, той ‘не дошъл да Му служат, но да служи’. (Ефесяни 1:22; Матей 20:28) Подобно на това християнинът съпруг упражнява главенство не за да извлече полза за себе си, а за да се погрижи за интересите на своята съпруга и децата си. — 1 Коринтяни 13:4, 5.
7. Какви библейски принципи ще помогнат на съпругата да изпълни определената ѝ от Бога роля в семейството?
7 От своя страна съпругата, която живее с преданост към Бога, не се състезава със съпруга си, нито търси начини да доминира над него. Тя се радва да му оказва подкрепа и да работи заедно с него. Понякога Библията говори за съпругата като ‘собственост’ на съпруга, премахвайки по този начин всякакво съмнение в това, че той е нейният глава. (Битие 20:3, NW) Чрез брака тя се подчинява на „мъжевия закон“. (Римляни 7:2) В същото време Библията я нарича „помощничка“ и „допълнение“. (Битие 2:20, NW) Тя допълва качествата и способностите, които липсват у нейния съпруг и му оказва необходимата подкрепа. (Притчи 31:10–31) Библията казва също, че съпругата е „партньорка“, която работи рамо до рамо със съпруга си. (Малахия 2:14, NW) Тези библейски принципи помагат на съпруга и съпругата да разберат позицията на другия и да се отнасят един към друг с необходимото уважение и достойнство.
„ВСЕКИ ЧОВЕК ДА БЪДЕ БЪРЗ ДА СЛУША“
8, 9. Обясни някои принципи, които ще помогнат на всички в семейството да подобрят своите умения в областта на общуването.
8 В тази книга често се набляга на нуждата от общуване. Защо? Защото нещата стават по–добре, когато хората разговарят помежду си и наистина се изслушват. Многократно беше подчертано, че общуването е двупосочна улица. Ученикът Яков изразил това по следния начин: „Нека всеки човек бъде бърз да слуша, бавен да говори.“ — Яков 1:19.
9 Важно е също да внимаваме как говорим. Прибързаните, заядливи или прекалено критични думи не са успешно общуване. (Притчи 15:1; 21:9; 29:11, 20) Дори и когато това, което казваме, е правилно, ако е изразено по жесток, високомерен или нетактичен начин, то ще причини повече вреда, отколкото добро. Речта ни трябва да бъде с вкус, ‘подправена със сол’. (Колосяни 4:6) Думите ни трябва да бъдат като „златни ябълки в сребърни съдове“. (Притчи 25:11) Семействата, които се научават да общуват добре, правят една голяма крачка напред към постигането на щастието.
ЖИЗНЕНОВАЖНАТА РОЛЯ НА ЛЮБОВТА
10. Какъв вид любов е жизненоважна за брака?
10 Думата „любов“ се появява многократно по страниците на тази книга. Спомняш ли си за кой вид любов се говореше най–вече? Вярно е, че романтичната любов (на гръцки ѐрос) играе важна роля в брака, а в успешните бракове между съпруга и съпругата се развиват силна привързаност и приятелство (на гръцки филѝа). Но още по–важна е любовта, представена с гръцката дума ага̀пе. Това е любовта, която култивираме към Йехова, към Исус и към своя ближен. (Матей 22:37–39) Това е любовта, която Йехова проявява към човечеството. (Йоан 3:16) Колко прекрасно е това, че ние можем да проявяваме същия вид любов към своя брачен партньор и към децата! — 1 Йоан 4:19.
11. Как любовта действува за доброто на брака?
11 В брака тази извисена любов наистина е „съвършена връзка на единство“. (Колосяни 3:14, NW) Тя свързва двамата партньори заедно и ги кара да искат да направят най–доброто един за друг и за децата си. Когато семействата се сблъскват с трудни ситуации, любовта им помага да решават нещата обединено. Когато двамата остареят, любовта им помага да се подкрепят и да продължават да се ценят взаимно. „Любовта . . . не търси своето, . . . всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ — 1 Коринтяни 13:4–8.
12. Защо любовта към Бога от страна на двамата брачни партньори укрепва брака им?
12 Брачният съюз е особено силен, когато е подпечатан не само с любовта между двамата партньори, но най–вече с любовта към Йехова. (Еклисиаст 4:9–12) Защо? Апостол Йоан писал: „Ето що е любов към Бога: да пазим неговите заповеди.“ (1 Йоан 5:3) Затова двамата партньори трябва да възпитават децата си в преданост към Бога, не просто защото ги обичат силно, а защото това е заповед на Йехова. (Второзаконие 6:6, 7) Те трябва да отхвърлят неморалността, но не само защото се обичат, а най–вече защото обичат Йехова, който ще „съди блудниците и прелюбодейците“. (Евреи 13:4) Дори и ако единият партньор причинява сериозни проблеми в брака, любовта към Йехова ще подтиква другия да продължава да следва библейските принципи. Да, щастливи са онези семейства, в които любовта между двамата партньори е споена от любовта към Йехова!
СЕМЕЙСТВОТО, КОЕТО ВЪРШИ БОЖИЯТА ВОЛЯ
13. Как решимостта да се върши божията воля ще помогне на отделните хора да държат погледа си съсредоточен върху наистина важните неща?
13 Целият живот на един християнин е съсредоточен върху вършенето на волята на Бога. (Псалм 143:10) Това означава в действителност преданост към Бога. Вършенето на волята на Бога ще помогне на семействата да държат погледа си съсредоточен върху наистина важните неща. (Филипяни 1:9, 10, NW) Например, Исус предупредил: „Защото дойдох да настроя човек против баща му, дъщеря против майка ѝ, и снаха против свекърва ѝ; и неприятели на човека ще бъдат домашните му.“ (Матей 10:35, 36) В изпълнение на това предупреждение на Исус много от неговите последователи са били преследвани от членове на семейството си. Каква тъжна, мъчителна ситуация! Но въпреки това семейните връзки не бива да надделяват над любовта ни към Йехова Бог и към Исус Христос. (Матей 10:37–39) Ако човек издържи въпреки противопоставянето от страна на семейството си, противниците може да се променят, когато видят положителните резултати от предаността към Бога. (1 Коринтяни 7:12–16; 1 Петър 3:1, 2) Но дори и това да не стане, прекратяването на службата на Бога поради противопоставяне няма да донесе никакво трайно добро.
14. Как желанието да вършат божията воля ще помогне на родителите да постъпват по начин, който е в най–добрите интереси на техните деца?
14 Вършенето на божията воля помага на родителите да вземат правилни решения. Например, в някои общности родителите са склонни да гледат на децата като на капиталовложение и разчитат на това децата им да се грижат за тях, когато остареят. Макар че е правилно и уместно порасналите деца да се грижат за възрастните си родители, тази загриженост не бива да кара родителите да насочват децата си към материалистичен начин на живот. Родителите не правят услуга на децата си, като ги възпитават да ценят материалните притежания повече от духовните неща. — 1 Тимотей 6:9.
15. Как майката на Тимотей, Евникия, била чудесен пример на родител, който върши божията воля?
15 Хубав пример в това отношение е Евникия, майката на Тимотей, младия приятел на Павел. (2 Тимотей 1:5) Макар че била женена за невярващ, Евникия, заедно с бабата на Тимотей, Лоида, успешно възпитала Тимотей да се стреми към преданост към Бога. (2 Тимотей 3:14, 15) Когато Тимотей бил достатъчно зрял, Евникия му позволила да напусне дома и да започне дейност по проповядване на Царството като мисионерски съобщник на Павел. (Деяния 16:1–5) Колко я е вълнувало това, че синът ѝ е станал забележителен мисионер! От неговата богоугодна преданост като възрастен си проличало ранното му възпитание. Несъмнено Евникия изпитвала удовлетворение и радост, когато чувала сведенията за вярната служба на Тимотей, макар че вероятно ѝ липсвало неговото присъствие. — Филипяни 2:19, 20.
СЕМЕЙСТВОТО И ТВОЕТО БЪДЕЩЕ
16. Като син каква уместна загриженост проявил Исус, но каква била неговата най–главна цел?
16 Исус бил отгледан в богоугодно семейство, и като възрастен проявил уместна синовна загриженост за своята майка. (Лука 2:51, 52; Йоан 19:26) Но главната цел на Исус била да изпълни божията воля и за него това включвало откриването на пътя пред хората да се радват на вечен живот. Той направил това, като принесъл своя съвършен човешки живот като откуп за грешното човечество. — Марко 10:45; Йоан 5:28, 29.
17. Какви славни перспективи открила вярната линия на поведение на Исус пред онези, които вършат божията воля?
17 След смъртта на Исус, Йехова го възкресил за небесен живот и му дал голяма власт, като накрая го възкачил на трона като Цар на своето небесно Царство. (Матей 28:18; Римляни 14:9; Откровение 11:15) Жертвата на Исус дала възможност някои хора да бъдат избрани да управляват с него в това Царство. Тя също така отворила пътя за останалите хора с правилна нагласа на сърцата да се радват на съвършен живот на земята, във възстановени райски условия. (Откровение 5:9, 10; 14:1, 4; 21:3–5; 22:1–4) Една от най–големите привилегии, които имаме днес, е да кажем тази славна добра новина на своите ближни. — Матей 24:14.
18. Какво напомняне и какво насърчение се отправят както към семействата, така и към отделните личности?
18 Както показал апостол Павел, живеенето на живот на преданост към Бога съдържа в себе си обещанието, че хората могат да наследят тези благословии в живота, „който ще дойде“. Несъмнено това е най–добрият път към щастието! Помни, че „светът преминава, и неговите похоти; а който върши Божията воля, пребъдва довека“. (1 Йоан 2:17) Затова, независимо дали си дете, или родител, съпруг или съпруга, или неженен възрастен със или без деца, полагай усилия да вършиш божията воля. Дори и когато си под натиск, или се сблъскваш с големи трудности, никога не забравяй, че си служител на живия Бог. Така нека твоите постъпки донасят радост на Йехова. (Притчи 27:11) И нека твоето поведение ти донесе щастие днес и вечен живот в бъдещия нов свят!
КАК ТЕЗИ БИБЛЕЙСКИ ПРИНЦИПИ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ . . . НА ТВОЕТО СЕМЕЙСТВО ДА БЪДЕ ЩАСТЛИВО?
Самоконтролът може да се култивира. — Галатяни 5:22, 23.
Като имат правилен възглед за главенството, и съпругът, и съпругата се стремят към най–доброто за интересите на семейството. — Ефесяни 5:22–25, 28–33; 6:4.
Общуването включва и изслушване. — Яков 1:19.
Любовта към Йехова ще спои брака. — 1 Йоан 5:3.
Вършенето на божията воля е най–важната цел за едно семейство. — Псалм 143:10; 1 Тимотей 4:8.
[Блок на страница 188]
ДАРЪТ НА БЕЗБРАЧИЕТО
Не всеки се жени. И не всички семейства решават да имат деца. Исус не бил женен и говорел за безбрачието като за дар, когато то е „заради небесното царство“. (Матей 19:11, 12) Апостол Павел също бил решил да не се жени. Той говорел и за брака, и за безбрачието като за ‘дарове’. (1 Коринтяни 7:7, 8, 25–28) Затова, макар че в по–голямата си част тази книга обсъди въпроси, свързани с брака и възпитаването на децата, не бива да изпускаме из очи възможните благословии и възнаграждения на това да останеш неженен или да бъдеш женен, но без деца.