Научи се как да отговаряш
НЯКОИ въпроси са като айсберги. Най–значителната им част е скрита под повърхността. Често една подразбираща се мисъл е много по–важна от самия въпрос.
Дори когато питащият няма търпение за отговора, да знаеш как трябва да отговориш, може да означава да прецениш колко да му кажеш и как да подходиш към въпроса. (Йоан 16:12) В някои случаи, както Исус показал на своите апостоли, човек може да пита за информация, която няма право да знае или която всъщност няма да му бъде от полза. — Деян. 1:6, 7.
Писанията ни съветват: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат [с любезност — НС], подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Кол. 4:6) Следователно преди да отговорим, трябва да обмислим не само какво ще кажем, но и как ще го кажем.
Разбери гледната точка на питащия
Садукеите се опитали да подмамят Исус с един въпрос относно възкресението на една жена, която била омъжена няколко пъти. Но Исус знаел, че те всъщност не вярвали във възкресението. Затова той отговорил на въпроса им по начин, който разглеждал погрешната гледна точка, залегнала в основата на този въпрос. С помощта на умели разсъждения и едно познато повествование от Библията, Исус посочил нещо, за което те никога не се били замисляли — ясно доказателство за това, че Бог наистина ще възкреси мъртвите. Отговорът му толкова изумил неговите противници, че те се страхували да му зададат допълнителни въпроси. — Лука 20:27–40.
За да знаеш как трябва да отговориш, е нужно и ти по подобен начин да разбереш възгледите и интересите на тези, които те питат. Например, един съученик или колега може да те попита защо не празнуваш Коледа. Защо те пита това? Дали наистина се интересува от причината, или просто се чуди дали ти е позволено да се забавляваш? За да разбереш това, може да е необходимо да попиташ какво е породило неговия въпрос. След това дай съответния отговор. Може също да използваш тази възможност, за да покажеш, че следването на библейските напътствия ни защитава от онези аспекти на този празник, които са се превърнали в разочарование и товар за хората.
Да предположим, че си поканен да говориш за Свидетелите на Йехова пред група ученици или студенти. След твоето представяне те може да задават въпроси. Ако въпросите изглеждат искрени и прями, най–добри ще бъдат простите и директни отговори. Ако въпросите отразяват предубежденията на обществото, може да е по–добре преди да отговориш, да обсъдиш накратко какво оформя разпространените възгледи по такива въпроси и защо Свидетелите на Йехова оставят Библията да определя стандарта за тях. Често е полезно да гледаме на такива въпроси като на проява на интерес, а не като на отправяне на предизвикателство — макар че може да са представени по този начин. Тогава твоят отговор ти дава възможност да разшириш гледната точка на слушателите си, да им дадеш точна информация и да обясниш библейската основа за нашите вярвания.
Какво ще кажеш на твоя работодател, ако не иска да те освободи от работа, за да отидеш на конгрес? Първо, обмисли нещата от негова гледна точка. Дали ще бъде от полза, ако му предложиш да работиш извънредно по друго време? Дали ще бъде от значение, ако му обясниш, че наставленията, които получаваме на нашите конгреси, ни помагат да бъдем честни, достойни за доверие работници? Ако показваш, че вземаш предвид неговите интереси, може би и той ще обърне внимание на онова, което разбира, че е важно в твоя живот. Ами ако иска от тебе да извършиш нещо нечестно? Ясно изразеният отказ заедно с една мисъл от Библията ще покажат твоята позиция. Но няма ли да е по–добре, ако първо поговориш с него за това, че онзи, който е готов да лъже или да краде за него, може също така да лъже самия него или да краде от него?
От друга страна, може би си ученик, който не иска да участва в определени небиблейски дейности в училище. Помни, че учителят вероятно не споделя твоите възгледи и носи отговорност за поддържането на дисциплината в класа. Предизвикателствата, пред които си изправен, са (1) да обърнеш внимание на онова, което го притеснява, (2) да обясниш с уважение позицията си и (3) да бъдеш твърд относно онова, което знаеш, че ще бъде угодно на Йехова. За да постигнеш най–добри резултати, може да е необходимо нещо повече от това просто и директно да изразиш своите вярвания. (Пр. 15:28) Ако си младеж, несъмнено твоят баща или твоята майка ще ти помогне да подготвиш какво да кажеш.
Понякога може да се наложи да опровергаеш обвинения, отправени срещу тебе от някой, който има власт. Някой полицай, правителствен чиновник или съдия може да иска да отговориш на въпроси относно твоето подчинение на определени закони, твоята позиция на християнски неутралитет или твоята нагласа към участието в патриотични церемонии. Как трябва да отговориш? „С кротост и страхопочитание“ — съветва Библията. (1 Пет. 3:15) Запитай се също защо тези въпроси са от такъв интерес за него и с уважение признай този интерес. А след това? Апостол Павел говорел за правата, които имал според римския закон, така че и ти можеш да посочиш законните права, отнасящи се за твоя случай. (Деян. 22:25–29) Може би факти относно позицията, заемана от първите християни и от Свидетелите на Йехова по целия свят, ще разширят гледната точка на този чиновник. Или можеш да посочиш, че признаването на божията власт в действителност подтиква хората да се стремят винаги да се подчиняват на подходящите закони на човека. (Рим. 13:1–14) На този фон посочването на библейските причини за твоята позиция може да бъде прието добре.
Възгледът на питащия относно Библията
Когато обмисляш как да отговориш, може да е необходимо също да вземеш под внимание възгледа на питащия относно Светото писание. Исус направил така, когато отговарял на въпроса на садукеите за възкресението. Тъй като знаел, че те приемат само написаното от Моисей, Исус разсъждавал върху един разказ, съдържащ се в Петокнижието, като започнал с думите: „А че мъртвите биват възкресени, това и Моисей показа.“ (Лука 20:37) Подобно на това и ти можеш да установиш, че е от полза да цитираш от тези части на Библията, които твоят слушател приема и с които е запознат.
А ако слушателят ти не смята Библията за достоверна? Обърни внимание на това, което направил апостол Павел по време на своята реч на Ареопага, както е записано в Деяния 17:22–31. Той споделил библейските истини, без да цитира директно от Библията. Когато е нужно, можеш да направиш същото. На някои места може да е необходимо да разговаряш няколко пъти с един човек, преди да използваш Библията. Когато представяш Библията, може да е разумно първо само да посочиш някои причини за това, че си струва тя да бъде разгледана, вместо да заявиш твърдо, че тя е божието Слово. Целта ти обаче трябва да бъде да дадеш ясно свидетелство за божията цел и с времето да помогнеш на слушателя си да разбере какво казва Библията. Библията е много по–убедителна от каквото и да било казано от нас. — Евр. 4:12.
‘Винаги с любезност’
Колко подходящо е казано на служителите на Йехова, който се отнася любезно с хората, че речта им трябва да бъде ‘винаги с любезност, подправена със сол’! (Кол. 4:6; Из. 34:6) Това означава, че трябва да говорим любезно, дори когато ни се струва, че другият не заслужава това. Нашата реч трябва да има добро качество, да не е груба или нетактична.
Много хора се намират под огромен натиск и ежедневно са подложени на словесни нападки. Когато посещаваме такива хора, те може да говорят грубо. Как трябва да реагираме ние? Библията казва: „Мек отговор отклонява от ярост.“ Такъв отговор може да смекчи също човек, имащ противоположни възгледи. (Пр. 15:1; 25:15) За хората, които всеки ден изпитват грубост, подходът и гласът, изразяващи любезност, могат да са толкова привлекателни, че да ги накарат да изслушат добрата новина, която носим.
Ние не се интересуваме от воденето на спорове с онези, които проявяват неуважение към истината. Вместо това искаме да разсъждаваме върху Писанията с хора, които ще ни позволят да направим това. Независимо от ситуацията, с която се сблъскваме, ние не забравяме, че трябва да отговаряме любезно и с убеждение, че скъпоценните обещания на Бога са достойни за доверие. — 1 Сол. 1:5.
Лични решения и въпроси на съвест
Как трябва да отговориш, когато един човек, с когото изучаваш Библията, или събрат по вяра те попита какво трябва да направи в определена ситуация? Може би знаеш какво ти лично би направил. Но всеки трябва да носи отговорност за собствените си решения в живота. (Гал. 6:5) Апостол Павел обяснил, че насърчавал хората, на които проповядвал, да проявяват ‘послушание чрез вяра’. (Рим. 16:26, НС) Това е хубав пример, който да следваме. Човек, който взема решения главно за да се хареса на този, който го учи за Библията, или на друг човек, служи на хората, а не живее с вяра. (Гал. 1:10) Затова простият и директен отговор може да не е най–доброто за онзи, който те пита.
Как тогава можеш да му отговориш по начин, който е в съгласие с библейските напътствия? Може да насочиш неговото внимание към подходящи библейски принципи и примери, включени в библейското повествование. В някои случаи можеш да му покажеш как да направи изследване, за да намери сам тези принципи и примери. Можеш дори да обсъдиш принципите и стойността на примерите, но без да ги прилагаш към конкретната ситуация. Попитай човека дали вижда в тях нещо, което може да му помогне да вземе мъдро решение. Насърчи го да помисли в светлината на тези принципи и примери каква линия на поведение ще бъде угодна на Йехова. По този начин му помагаш да ‘обучи своите възприемателни способности, та да различава както правилното, така и погрешното’. — Евр. 5:14, НС.
Даване на отговори на събранията на сбора
Събранията на християнския сбор често ни дават възможност да правим публично изявление на вярата си. Един начин, по който правим това, е, като даваме отговори на въпросите. Как трябва да правим това? С желанието да възхваляваме Йехова, или да говорим добре за него. Именно това правел псалмистът Давид, когато бил „измежду събраните множества“. (Пс. 26:12, НС) Ние също трябва да отговаряме по начин, който насърчава събратята ни по вяра, като ги подбуждаме „към любов и добри дела“, както подканял апостол Павел. (Евр. 10:23–25) Предварителното изучаване на уроците може да ни помогне да постигнем това.
Когато си поканен да дадеш отговор, се изказвай просто, ясно и кратко. Не обсъждай целия абзац, съсредоточи се само върху една мисъл. Ако отговориш само на част от въпроса, това ще предостави възможност и на други да дадат допълнителни отговори. Особено полезно е да наблегнеш на стиховете, посочени в материала. Когато правиш това, се стреми да обърнеш внимание на тази част от стиха, съдържаща мисълта, която се обсъжда. Научи се да отговаряш със свои думи, вместо да четеш направо от абзаца. Не се притеснявай, ако отговорът, който даваш, не е съвсем правилен. Това се случва отвреме–навреме на всеки, който взема участие.
Ясно е, че това да знаеш как трябва да отговаряш включва повече от познаването на самия отговор. Нужна е добра преценка. Но колко е удовлетворяващо, когато даваш отговор, който идва от сърцето ти и докосва сърцата на другите! — Пр. 15:23.