Глава 17
„Имайте усърдна любов помежду си“
1, 2. (а) Какво оказва често пъти силно впечатление на хора, които посещават за първи път събранията на Свидетелите на Йехова? (б) Какво друго доказателство за това качество наблюдават те на нашите конгреси?
КОГАТО за пръв път посетят събрание на някой от сборовете на Свидетелите на Йехова, хората често са дълбоко впечатлени от любовта, която се проявява там. Те я наблюдават в топлите взаимоотношения и в сърдечното посрещане, което се оказва на тях лично.
2 По време на нашите конгреси посетителите също забелязват, че повечето от присъствуващите имат много добро поведение. Един журналист писал по повод на такъв конгрес: ‘Няма нито един човек под влиянието на наркотици или алкохол. Няма крясъци и викове. Няма бутане. Няма пререждане. Никой не ругае и не кълне. Няма мръсни шеги или развален език. Няма натежал от цигарен дим въздух. Няма кражби. Никой не хвърля празни бутилки по тревата. Това наистина беше нещо необикновено.’ Всички тези неща са проява на любов, този вид любов, която ‘не безобразничи и не търси своето’. — 1 Кор. 13:4–8.
3. (а) Какво трябва да проличи с времето във връзка с проявата ни на любов? (б) Какъв вид любов трябва да култивираме, подражавайки на Христос?
3 Любовта е качество, което идентифицира всеки истински християнин. (Йоан 13:35) Израствайки духовно, ние сме длъжни да я изразяваме по–пълно. Апостол Павел се молел братята му ‘да преизобилват в любов’. (Флп. 1:9; 1 Сол. 3:12) Петър също подканял съхристияните да оставят любовта си да обхване цялото „братство“. (1 Пет. 2:17) Нашата любов трябва да ни подтикне да правим повече от това просто да посещаваме събрания заедно, без да полагаме много усилия да опознаем хората лично. Тя трябва да включва нещо повече от едно любезно „здравей“, казано отвреме–навреме. Апостол Йоан показал, че тя трябва да бъде саможертвена любов. Той писал: „От това познаваме любовта, че той [Синът на Бога] даде живота си за нас. Така и ние сме длъжни да дадем живота си за братята.“ (1 Йоан 3:16; Йоан 15:12, 13) Ние още не сме направили това. Но дали наистина ще дадем живота си за своите братя? А до каква степен днес правим всичко възможно да им помогнем, дори и ако това ни причинява неудобства?
4. (а) По какъв друг начин можем да изразим любовта си по–пълно? (б) Защо е важно да имаме усърдна любов помежду си?
4 Наред с делата, показващи дух на саможертва, е важно също да изпитваме истинско сърдечно чувство към нашите братя. Божието слово ни подканя: „В братолюбието си обичайте се един друг.“ (Рим. 12:10) Всички ние изпитваме подобни чувства към някои личности. Но бихме ли могли да включим повече хора в групата на онези, към които изпитваме подобна обич? С наближаването на края на старата система, за нас е жизнено важно да се сближим още по–тясно с християнските си братя. Библията настоятелно ни подканва, казвайки: „А краят на всичко е наближил. . . . Преди всичко имайте усърдна любов помежду си, защото любовта покрива множество грехове.“ — 1 Пет. 4:7, 8.
5. Защо ще бъде погрешно да очакваме, че никакви проблеми няма да се появят между членовете на сбора?
5 Разбира се, докато сме несъвършени, ще има моменти, когато ще правим неща, обиждащи другите. Те също, по един или друг начин, ще грешат спрямо нас. (1 Йоан 1:8) Какво трябва да направиш, ако се окажеш в такава ситуация?
КАКВО ДА ПРАВИМ, КОГАТО ВЪЗНИКНАТ ПРОБЛЕМИ
6. (а) Защо библейското напътствие може не винаги да е в съгласие със собствените ни склонности? (б) Но какъв ще е резултатът, ако го прилагаме?
6 Светото писание ни осигурява необходимото ръководство. Но неговото напътствие може да не съвпада с онова, което ние като несъвършени хора сме склонни да направим. (Рим. 7:21–23) Въпреки всичко, нашите сериозни усилия да последваме това напътствие ще покажат искреното ни желание да угодим на Йехова, а също така и ще подобрят качеството на нашата любов към другите.
7. (а) Защо не бива да си връщаме, ако някой ни обиди? (б) Защо не бива просто да избягваме някой брат, който ни е обидил?
7 Понякога, когато хората са обидени, те търсят начин да си върнат обидата. Но това само влошава ситуацията. Ако е необходимо възмездие, трябва да го оставим на Бога. (Пр. 24:29; Рим. 12:17–21) Други пък могат да се опитат да изключат от живота си онзи, който ги е обидил, избягвайки всякакъв контакт с него. Но ние не можем да постъпваме така със събратя по вяра. Дали нашето поклонение ще бъде прието зависи и от това дали обичаме братята си. (1 Йоан 4:20) Можем ли честно да кажем, че обичаме някого, с когото не говорим, или чието присъствие ни пречи? Ние трябва да се заемем с възникналия проблем и да го разрешим. Как?
8, 9. (а) Ако имаме причина за оплакване срещу някой брат, как е правилно да постъпим? (б) А ако той многократно съгрешава срещу нас? (в) Защо трябва да се справим с проблема по този начин, и какво ще ни помогне да направим това?
8 По този повод апостол Павел писал: „Претърпявайте си един [на] друг, и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и [Йехова] е простил вам, така прощавайте и вие.“ (Кол. 3:13) Можеш ли да направиш това? Ами ако този човек многократно и по различни начини греши спрямо тебе?
9 Апостол Петър задал същия въпрос и предположил, че може би трябва да се опита да прости на брата си до седем пъти. Исус отговорил: „Не ти казвам: До седем пъти — до седемдесет пъти по седем.“ Но защо? Исус обяснил с една притча, която показала колко огромен е нашият дълг спрямо Бога в сравнение с онова, което някой човек би могъл да ни дължи. (Мат. 18:21–35) По различни начини ние грешим спрямо Бога всеки ден — понякога чрез егоистична постъпка, често чрез онова, което казваме или мислим, а и като не правим онова, което трябва да правим. В своето невежество ние може дори да не разберем, че някои от нещата, които сме направили, са били погрешни, или пък увлечени в бързея на живота, може дори да не се замислим достатъчно сериозно върху даден проблем. Бог би могъл да изиска живота ни като заплата за греховете ни. (Рим. 6:23) Но той продължава да бъде милостив спрямо нас. (Пс. 103:10–14) Следователно, съвсем не е неразумно това, че той иска от нас да постъпваме по подобен начин един с друг. (Мат. 6:14, 15; Еф. 4:1–3) Когато правим това, вместо да таим неприязън, ние даваме доказателство, че сме достигнали онзи вид любов, която „не държи сметка за зло“. — 1 Кор. 13:4, 5; 1 Пет. 3:8, 9.
10. Как трябва да постъпим, ако някой брат има нещо против нас?
10 Може би ще има моменти, когато ще осъзнаем, че макар и да не сме настроени против брата си, той има нещо против нас. Какво трябва да направим? Незабавно трябва да говорим с него и да се опитаме да възстановим мирните отношения. Библията ни подканя да поемем инициативата. (Мат. 5:23, 24) Може би няма да е лесно да го сторим. Това изисква любов, съчетана със смиреност. Дали тези качества са достатъчно силни у теб, така че да постъпиш съобразно на библейския съвет? Това е важна цел, към която можеш да се стремиш.
11. Какво трябва да се направи, ако някой брат върши неща, които ни разстройват?
11 От друга страна, може би някой прави неща, които те разстройват, а може би тревожат и други хора. Не би ли било добре някой да поговори с него? Вероятно. Ако ти лично му обясниш проблема по любезен начин, това може би ще донесе добри резултати. Но първо трябва да се запиташ: ‘Наистина ли нещата, които той прави, са небиблейски? Или проблемът е налице главно поради това, че моето възпитание и образование са различни от неговите?’ Ако е така, внимавай да не поставяш свои собствени критерии и после да съдиш според тях. (Як. 4:11, 12) Йехова непредубедено приема хора с всякакъв произход и възпитание, и е търпелив с тях, докато те израстват духовно.
12. (а) Ако в сбора има случай на сериозно прегрешение, кой ще се погрижи за това? (б) При какви обстоятелства обаче онзи, срещу когото е извършен грях, е задължен да поеме инициативата? С каква цел?
12 Но ако някой от сбора бъде въвлечен в сериозно прегрешение, трябва без отлагане да се обърне внимание на това. Кой да го направи? Обикновено с това се заемат старейшините. Но ако са засегнати делови отношения между братя, или пък е налице злоупотреба с езика, нанесла сериозна вреда на някого, тогава онзи, срещу когото е било извършено прегрешението, трябва пръв да се опита да помогне на виновния на лична основа. За някои това може да изглежда трудно. Но точно това ни съветва да направим Исус в Матей 18:15–17. Любовта към брата и искреното желание да го задържи като брат, ще помогнат на засегнатия да предприеме тази постъпка по начин, който, ако е възможно, ще достигне сърцето на грешащия. — Пр. 16:23.
13. Ако между нас и някой брат възникне проблем, какво ще ни помогне да погледнем правилно на нещата?
13 Когато се появи някакъв проблем, бил той малък, или голям, можем да получим помощ, ако се стремим да разберем как Йехова вижда този проблем. Йехова не одобрява греха в каквато и да било форма, но въпреки това го вижда у всеки един от нас. Когато той реши, че е дошло времето, неразкайващите се грешници биват премахнати от неговата организация. Какво става обаче с останалите от нас? Ние всички зависим от неговото дълготърпение и милост. Той ни дава образец, на който да подражаваме. И когато правим това, ние отразяваме неговата любов. — Еф. 5:1, 2.
ТЪРСЍ НАЧИНИ ДА ‘СЕ РАЗШИРИШ’
14. (а) Защо Павел насърчил Коринтяните да ‘се разширят’? (б) Как посочените тук стихове говорят за това, че всички ние трябва да се замислим върху това?
14 Апостол Павел прекарал много месеци, изграждайки сбора в Коринт, Гърция. Той работел усилно, за да помогне на братята там, и обичал тези братя. Но на някои от тях им липсвала сърдечност в чувствата към него. Те били много критични. Той ги подканил ‘да се разширят’, проявявайки обич. (2 Кор. 6:11–13; 12:15) Всички ние ще направим добре да се замислим до каква степен проявяваме любов към другите и да търсим пътища ‘да се разширим’. — 1 Йоан 3:14; 1 Кор. 13:3.
15. Какво може да помогне на любовта ни да порасне спрямо онези, към които може би не се чувствуваме лично привлечени?
15 Има ли такива хора в сбора, с които ни се струва трудно да се сближим? Ако направим всичко възможно, за да покрием малките им грешки, както бихме искали те да направят с нашите, това би спомогнало взаимоотношенията ни да станат по–сърдечни. (Пр. 17:9; 19:11) Чувствата ни спрямо тях могат да се подобрят, ако издирваме добрите им качества и се съсредоточаваме върху тях. Дали наистина сме забелязали начините, по които Йехова използува тези братя? Това със сигурност ще накара любовта ни към тях да порасне. — Лука 6:32, 33, 36.
16. Реалистично погледнато, как можем да ‘се разширим’ спрямо хората в нашия сбор?
16 Безспорно, съществуват граници на онова, което можем да направим за другите. Може би няма да е възможно да поздравим всекиго на всяко събрание. Може би няма да бъде възможно да включим всекиго, когато каним приятели на гости. Всички ние имаме по–близки приятели, с които прекарваме повече време, отколкото с други. Но дали не бихме могли да ‘се разширим’? Дали не бихме могли да отделим по няколко минути всяка седмица, за да опознаем по–добре някого в сбора, който не ни е близък приятел? Можем ли понякога да поканим някой от тези хора да работи заедно с нас в проповедната служба? Ако наистина имаме усърдна любов помежду си, несъмнено ще намерим начини да я проявим.
17. Когато сме сред братя, които не сме срещали никога преди, какво ще покаже, че имаме усърдна любов и спрямо тях?
17 Християнските конгреси предлагат добри възможности ‘да се разширим’ в любовта си. Там могат да присъствуват хиляди. Ние не можем да се запознаем с всичките. Но можем да се държим по начин, който показва, че поставяме тяхното добро преди нашето удобство, дори и да не сме ги виждали никога преди това. Освен това можем да покажем личен интерес, като в почивките поемем инициативата да се запознаем с някои от седящите около нас. Един ден всички хора, живеещи на земята, ще бъдат братя и сестри, обединени в поклонението на Бога и Бащата на всички. Каква радост ще бъде да опознаем всичките, заедно с техните многобройни и най–разнообразни качества! Усърдната любов към тях ще ни подтикне да искаме да направим това. Защо да не започнем още сега?
СЪБЕСЕДВАНЕ ЗА ПРЕГОВОР
● Когато възникнат проблеми между братя или сестри, как трябва да бъдат разрешени те? Защо?
● Когато израстваме духовно, по какви начини трябва да расте и любовта ни?
● Как е възможно да покажем усърдна любов към повече хора, отколкото към един кръг от най–близки приятели?