„Преди всичко имайте усърдна любов помежду си“

„Краят на всичко е наближил ... Преди всичко имайте усърдна любов помежду си.“ — 1 ПЕТЪР 4:7, 8.

ИСУС съзнавал, че последните няколко часа от живота му, които ще прекара със своите апостоли, са много ценни. Знаел какво им предстои. Те трябвало да извършат огромна дейност, но щели да бъдат мразени и преследвани, както бил и самият той. (Йоан 15:18–20) През тази последна нощ заедно той неведнъж им напомнял за необходимостта ‘да се обичат един друг’ (НС). (Йоан 13:34, 35; 15:12, 13, 17)

² Апостол Петър, който също присъствал там, разбрал колко е важно това напомняне. След години, когато писал на християните малко преди разрушаването на Йерусалим, Петър наблегнал на важността на любовта. Той ги съветвал: „Краят на всичко е наближил ... Преди всичко имайте усърдна любов помежду си.“ (1 Петър 4:7, 8) Думите на Петър имат огромно значение за онези, които живеят през „последните дни“ на настоящата система. (2 Тимотей 3:1) А какво представлява „усърдната любов“? Защо е важно да изпитваме такава любов към другите? Как можем да я проявяваме?

Какво е „усърдната любов“?

³ Много хора гледат на любовта като на чувство, което се проявява естествено. Но Петър не говорел за каквато и да е любов, а за любовта в най–висшата ѝ форма. Думата „любов“ в 1 Петър 4:8 е превод на гръцката дума ага̀пи. Тя означава неегоистична любов, която се ръководи от принципи. В една енциклопедия се казва: „Любовта ага̀пи може да бъде направлявана, защото не е просто емоция, а съзнателно решение, водещо към действие.“ Тъй като имаме естествена склонност към егоизъм, са ни нужни напомняния, за да проявяваме любов един към друг, при това по начини, които са в съгласие с Божиите принципи. (Битие 8:21; Римляни 5:12)

⁴ Това не означава, че трябва да се обичаме само по задължение. Любовта ага̀пи не е лишена от топлота и чувство. Петър казал, че трябва да ‘имаме усърдна любов помежду си’.a Този вид любов изисква усилия. Относно гръцката дума, преведена като „усърдна“, един учен казва: „Тя изобразява обтегнатите мускули на един спортист, който напряга сетни сили в края на състезанието.“

⁵ Следователно любовта ни не бива да се ограничава само до вършенето на неща, които са лесни за нас, или да обхваща само определени хора. Християнската любов изисква ‘да разширим’ сърцето си, като проявяваме любов дори тогава, когато ни е трудно да направим това. (2 Коринтяни 6:11–13) Ясно е, че е необходимо да развиваме този вид любов точно както един спортист трябва да се упражнява и да усъвършенства уменията си. Изключително важно е да проявяваме такава любов помежду си. Защо? Има поне три причини за това.

Защо трябва да се обичаме един друг?

⁶ Първо, „защото любовта е от Бога“. (1 Йоан 4:7) Йехова, Изворът на това скъпо за нас качество, ни е обикнал пръв. Апостол Йоан казва: „В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него.“ (1 Йоан 4:9) Божият Син бил ‘изпратен’, като станал човек, изпълнил службата си и умрял на мъченическия стълб — всичко това направил, ‘за да може ние да живеем’. Как трябва да откликнем на този върховен израз на Божията любов? Йоан казва: „Понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоан 4:11) Забележи, че Йоан пише „понеже така ни е възлюбил Бог“ — не само тебе, но всички нас. Изводът е ясен: Щом като Бог обича нашите събратя по вяра, то ние също трябва да ги обичаме.

⁷ Второ, особено важно е в днешно време да се обичаме един друг повече и да помагаме на братята си в нужда, защото „краят на всичко е наближил“. (1 Петър 4:7) Живеем в „усилни времена“. (2 Тимотей 3:1) Условията в света, природните бедствия и противопоставянето ни причиняват много проблеми. Когато сме в трудни обстоятелства, трябва да се държим възможно най–близо един до друг. Силната любов ще ни обединява и ще ни подтиква да ‘се грижим един за друг’. (1 Коринтяни 12:25, 26)

⁸ Трето, трябва да се обичаме, защото не искаме да ‘даваме място на дявола’, така че той да се възползва от нас. (Ефесяни 4:27) Сатан дебне да използва несъвършенствата на нашите събратя — техните слабости, недостатъци и грешки — като спънки за нас. Възможно ли е някаква необмислена забележка или нелюбезна постъпка от страна на някой събрат да ни накара да се отдръпнем от сбора? (Притчи 12:18) Не, ако изпитваме силна любов един към друг! Тази любов ни помага да запазваме мира помежду си и да служим обединено на Бога „рамо до рамо“. (Софония 3:9, НС)

Как можеш да покажеш, че обичаш другите

⁹ Проявяването на любов трябва да започне в семейството. Исус казал, че истинските му последователи ще се разпознават по любовта, която проявяват един към друг. (Йоан 13:34, 35) Любовта трябва да се вижда не само в сбора, но и в семейството — между брачните партньори и между родителите и децата. Не е достатъчно да изпитваме любов към членовете на семейството си. Трябва да я изразяваме по градивен начин.

¹⁰ Как брачните партньори могат да проявяват любов един към друг? Съпругът, който искрено обича жена си, ѝ показва с думите и с делата си — пред другите и насаме, — че я цени. Той уважава личното ѝ достойнство и взема под внимание нейните мисли, възгледи и чувства. (1 Петър 3:7) Поставя интересите ѝ над своите и прави всичко възможно, за да се грижи за нейните материални, духовни и емоционални нужди. (Ефесяни 5:25, 28) Съпругата, която наистина обича мъжа си, изпитва „дълбоко уважение“ към него дори понякога той да не отговаря на очакванията ѝ. (Ефесяни 5:22, 33, НС) Тя подкрепя партньора си и му се подчинява, като не поставя неразумни изисквания, но му сътрудничи в това да се съсредоточават върху духовните неща. (Битие 2:18; Матей 6:33)

¹¹ Родители, как можете вие да проявявате любов към децата си? Вашата готовност да работите усилно, за да се грижите за тях в материално отношение, е доказателство за любовта ви. (1 Тимотей 5:8) Но децата нямат нужда само от храна, дрехи и подслон. За да може, като пораснат, да обичат истинския Бог и да му служат, те се нуждаят от духовно обучение. (Притчи 22:6) Това означава да отделяте време като семейство да изучавате Библията, да участвате в проповедната служба и да посещавате християнските събрания. (Второзаконие 6:4–7) За да сте последователни в тези дейности, е нужна самопожертвувателност, особено в тези кризисни времена. Вашето внимание към децата ви и усилията да се грижите за духовните им нужди са израз на любов, тъй като по този начин показвате, че наистина сте загрижени за тяхното вечно благополучие. (Йоан 17:3)

¹² Много е важно родителите да проявяват любов и като се грижат за емоционалните нужди на децата си. Децата са уязвими и нежните им сърца изпитват нужда да ги уверявате в любовта си. Казвайте им, че ги обичате, и ги обграждайте с ласки, тъй като тези неща ги уверяват, че са ви скъпи и че са важни за вас. Изразявайте искрени похвали към тях, защото те им помагат да разберат, че виждате и цените усилията им. Дисциплинирайте ги с любов, тъй като това коригиране им показва, че се интересувате какви хора ще станат. (Ефесяни 6:4) Всички тези благотворни изрази на любов допринасят за изграждането на щастливо и задружно семейство, което е добре подготвено да устоява на натиска в тези последни дни.

¹³ Любовта ни подтиква да не обръщаме внимание на грешките на другите. Припомни си, че когато подканил читателите си да ‘имат усърдна любов помежду си’, Петър споменал и причината, поради която това е толкова важно: „Защото любовта покрива множество грехове.“ (1 Петър 4:8) Да ‘покриваш’ греховете не означава да прикриваш сериозни грехове. Тези неща е правилно да се съобщават на отговорните братя в сбора, които ще се занимаят с тях. (Левит 5:1; Притчи 29:24) Би било изключително нелюбещо — и небиблейско, — ако позволяваме на някой, който върши сериозен грях, да продължава да наранява или да измъчва невинни хора. (1 Коринтяни 5:9–13)

¹⁴ В повечето случаи грешките и недостатъците на събратята ни по вяра са дребни и незначителни. Всички ние понякога грешим с думите или с действията си, разочароваме се един от друг или дори се нараняваме. (Яков 3:2) Трябва ли да разказваме на другите за нечии грешки? Такава постъпка само ще допринесе за конфликти в сбора. (Ефесяни 4:1–3) Ако се ръководим от любов, няма да ‘разсяваме’, или да разпространяваме, грешката на своя събрат. (Псалм 50:20) Точно както мазилката и боята покриват неравностите и недостатъците на една стена, така и любовта покрива несъвършенствата на другите. (Притчи 17:9)

¹⁵ Любовта ще ни подтикне да се притечем на помощ на онези, които наистина са в нужда. С влошаването на условията в тези последни дни някои наши събратя може да се нуждаят от материална или физическа помощ. (1 Йоан 3:17, 18) Например дали някой в нашия сбор е претърпял тежка финансова загуба или е останал без работа? Тогава може да му предложим някаква материална помощ, доколкото позволяват обстоятелствата ни. (Притчи 3:27, 28; Яков 2:14–17) Дали домът на някоя възрастна вдовица се нуждае от ремонт? Може да поемем съответната инициатива, за да помогнем с част от работата. (Яков 1:27)

¹⁶ Проявите на любовта ни към другите не се ограничават само до тези, които са близо до нас. Понякога чуваме сведения, че Божиите служители в други страни са станали жертва на силни бури, земетресения или граждански конфликти. Те може спешно да се нуждаят от храна, дрехи или други неща. Няма значение дали са от друга раса или етническа група. Ние ‘обичаме цялото братство’. (1 Петър 2:17) Затова както сборовете през първи век, и ние сме готови да участваме в събирането на помощите, които биват организирани. (Деяния 11:27–30; Римляни 15:26) Когато проявяваме любов по всички тези начини, укрепваме връзката, която ни обединява в тези последни дни. (Колосяни 3:14)

¹⁷ Любовта ни подбужда да споделяме с другите добрата новина за Божието Царство. Да разгледаме примера на Исус. Защо той проповядвал и поучавал? Той бил „разтърсен от жал“ към множествата поради окаяното им духовно състояние. (Марко 6:34, НС) Те били пренебрегвани и заблуждавани от фалшивите религиозни водачи, които трябвало да ги учат на духовни истини и да им дават надежда. Затова, подбуждан от силна, искрена любов и от състрадание, Исус утешавал хората с ‘благовестието на Божието Царство’, или добрата новина. (Лука 4:16–21, 43)

¹⁸ Днес също много хора са пренебрегвани и заблуждавани в духовно отношение и нямат надежда. Ако като Исус, сме по–чувствителни към духовните нужди на онези, които все още не познават истинския Бог, ще бъдем подтикнати от любов и състрадание да споделим с тях добрата новина за Божието Царство. (Матей 6:9, 10; 24:14) С оглед на краткото време, което остава, никога досега не е било толкова спешно да се проповядва животоспасяващото послание. (1 Тимотей 4:16)

„Краят на всичко е наближил“

¹⁹ Спомни си, че преди да даде съвета да се обичаме един друг, Петър казал: „Краят на всичко е наближил.“ (1 Петър 4:7) Скоро този зъл свят ще бъде заменен от праведния нов свят на Бога. (2 Петър 3:13) Следователно днес не е време да живеем самодоволно. Исус ни предупредил: „Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне оня ден внезапно като примка.“ (Лука 21:34, 35)

²⁰ Затова нека по всякакъв начин да ‘бдим’, като бъдем нащрек относно времето, в което живеем. (Матей 24:42) Нека да се пазим от изкушенията на Сатан, които могат да ни отклонят. Нека никога не позволяваме на този студен, лишен от любов свят да ни попречи да проявяваме любов към другите. И преди всичко, нека се приближаваме все повече до истинския Бог, Йехова, чието месианско Царство скоро ще изпълни славната му цел за земята. (Откровение 21:4, 5)

[Бележки под линия]

ВЪПРОСИ ЗА ИЗУЧАВАНЕ

• Какъв прощален съвет дал Исус на учениците си, и какво показва, че Петър разбрал важността му? (1, 2 абзац)

• Какво представлява „усърдната любов“? (3–5 абзац)

• Защо трябва да се обичаме един друг? (6–8 абзац)

• Как можеш да покажеш, че обичаш другите? (9–18 абзац)

• Защо сега не е време за самодоволен живот, и какво трябва да сме решени да правим? (19, 20 абзац)

[Снимка на страница 29]

Задружното семейство е добре подготвено да устоява на натиска в тези последни дни

[Снимка на страница 30]

Любовта ни подтиква да се притечем на помощ на онези, които наистина са в нужда

[Снимка на страница 31]

Споделянето на добрата новина за Божието Царство с другите е проява на любов