ДЕНЯТ, който започнал с най–обикновена оран, се оказал най–значителният ден в живота на младия земеделец на име Елисей. Докато работел на нивата, Елисей неочаквано бил посетен от Илия, най–видния пророк в Израил. ‘Какво може да иска той от мен?’ — вероятно се чудел Елисей. Но не трябвало да чака дълго време за отговор. Илия хвърлил върху него пророческата си дреха, което означавало, че един ден Елисей ще бъде негов приемник. Елисей не се отнесъл лековато към този призив. Незабавно той оставил нивата си и станал помощник на Илия. — 3 Царе 19:19–21.

Когато бил поканен за специална служба с Илия, Елисей незабавно оставил нивата си, за да служи на най–видния израилски пророк. Някои от неговите задължения явно били низши, тъй като той бил известен като онзи, ‘който поливал вода на Илиевите ръце’.c (4 Царе 3:11) И въпреки това Елисей гледал на своята работа като на привилегия и лоялно останал докрай до Илия.

Много от служителите на Бога днес проявяват подобен дух на самопожертвувателност. Някои са оставили своите „ниви“, своя начин за прехранване, за да проповядват добрата новина в отдалечени райони, или да служат като членове на някое Бетелово семейство. Други са заминали за чужди страни, за да работят на строителните обекти на Дружеството. Мнозина са приели работа, която е по–низша. Но нито един човек, който служи на Йехова, не извършва незначителна работа. Йехова цени всички, които му служат охотно, и ще благослови техния дух на самопожертвувателност. — Марко 10:29, 30.