Да се молим пред други със смирено сърце
БИЛ възвишен ден в израилската история. По разпореждане на цар Давид в новата столица Ерусалим бил донесен ковчега на завета на Йехова. Изпълнен с радост Давид благославял Йехова пред всички хора и завършил своята сърдечна молитва с думите: „Благословен да бъде Йехова, Бог на Израил, от века до века!“ Народът, който слушал, казал от все сърце „Амин“ и „възхвалиха Йехова“ (1 Летописите 16:36, Елберфелдер Библия).
При народа на Йехова в старо време нямало нищо необикновено в това, че някой, който отговарял на изискванията, можел да замества други в молитва. Между служителите на Йехова в днешно време също е така. Християнски мъже — понякога също и жени — се ползват с предимството при различни случаи да заместват други в молитва, така например при събрания на еклезията, на конгреси, при хранене в кръга на семейството и при изучавания на Библията по домовете (1 Коринтяните 11:4, 5). Какво поражда това? Както в дните на Давид, онези, които слушат и казват „Амин“, биват приведени в набожно настроение и чувсвуват, че отношението им към Йехова укрепва.
Но този, който замества други в молитва носи също и голяма отговорност. Молещият се трябва по възможност да включи в молитвата си онова, което е в сърцата на слушателите. Неговата молитва засяга тяхното духовно настроение. Ето защо е добре, всеки, който се ползва с това право да си спомни следната молба на Давид: „Молитвата ми нека възлезе пред тебе като темян“ (Псалм 141:2).
Как можем да подготвим нашите молитви за да бъдат благоуханен темян пред Йехова? Ние трябва предварително да помислим какво ще кажем и то в светлината на указанията, които Йехова ни е предоставил на разположение. Библията съдържа цяла редица от образцови молитви както и много добри съвети на тази тема. Разглеждане на тези мисли ще ни научи на важни принципи, които за нас са тогава от особена полза, когато се молим гласно пред други и за други.
Със смирено сърце
Един от тези основни принципи изразява, че Йехова изслушва молитви, идващи от смирени хора (2 Летописите 7:13, 14). Псалмистът ни казва: „Защото, ако и да е възвишен Йехова, пак гледа на смирения; а високоумния познава само отдалеч“ (Псалм 138:6). Спомни си например за това, каква смиреност проявил Давид при неговата открита молитва по случай посвещаването на храма! Току що бил завършил строежа на една от най–разкошните сгради, които някога е имало в света, но той не показал никакво високомерие. Нещо повече, той се молил: „Но Бог наистина ли ще обитава с човека на земята? Ето, небесата, да, небесата на небесата не са достатъчни да те поберат; колко по–малко тоя дом, който построих?“ (2 Летописите 6:18).
Ние също трябва да бъдем смирени особено когато се молим за други. Смиреност може да се изрази и чрез тона на гласа ни. Разбира се християни трябва да се пазят от престорена смиреност или лицемерна набожност. Смирени молитви не звучат нито бомбастично нито театрално (Матей 6:5). Смиреност се показва и чрез това, което казваме. Ако се молим с дух на смиреност, няма да настояваме пред Йехова да направи нещо, а по–скоро бихме го молили да действа по известен начин съобразно неговата воля (Сравни Псалм 118:25)
Смиреност ще ни помогне да не изказваме в нашите молитви собствени възгледи или да даваме личен съвет на някого. В противен случай бихме показали същия дух, както фарисеите, за които Исус говори в една от неговите притчи. Фарисей и бирник се молели едновременно в храма. Фарисеят казал: „Боже, благодаря ти, че не съм като другите човеци, грабители, неправедни, прелюбодейци и особено не като тоя бирник. Постя два пъти в седмицата, давам десетък от всичко що придобия“. А бирникът се удрял в гърдите си и казвал: „Боже, бъди милостив към мене грешния“. Какво заключение извлекъл Исус? „Този [бирникът] отиде у дома си оправдан а не онзи [фарисеят]“) Лука 18:9–14).
Истински смирени хора съзнават положението си спрямо Бог. Те са по–незначителни от ангели, но Йехова е вечния, всевишния Суверен в цялата вселена (Псалм 8:3–5, 9; 90:1–4). Ако някой има възможност да разговаря с царе или политически ръководители на този свят той го прави обикновено с респект и достойнство и проявява голямо уважение за това предимство. Би ли трябвало да покажем по–малко респект и уважение, когато се обръщаме към ‘живия Бог и вечния цар’? Ето защо, обичайни изрази като „Добър вечер, Йехова“ или „Искаме да говориме с тебе, Йехова“ нямат място в открита молитва. Същото се отнася и за разговорни забележки, като например „Как си днес?“, „Сърдечни поздрави на Исус“ или „Всичко хубаво!“ (Сравни Еклесиаст 5:1, 2.)
Но не е ли казал апостол Павел, че трябва да пристъпваме „с дръзновение“ към Йехова? (Евреите 4:16; сравни 1 Йоан 3:21, 22). Не ни ли дава това свобода да говорим, както ние смятаме за добре? В действителност, не. Павел се позовал на факта, че въз основа на Исусовата жертва ни се дава възможност да се доближим до Бога, въпреки грешното ни състояние. Можем по всяко време и за всяко нещо да се обърнем с молитва към него. Но даже и да се молим с дръзновение, трябва да признаем смирено нашата незначителност, понеже Йехова казва: „На този ще погледна, който е сиромах и съкрушен духом и който трепери от словото ми“ (Исаия 66:2).
Предупредителен съвет
Друг съвет по отношение на молитвата ни е дал Исус в планинската проповед. Той предупреждава да не казваме „винаги едно и също, както езичниците“ (Матей 6:7). Това не означава, че не трябва да повтаряме нещата, за които се молим (докато смятаме, че е правилно да се молим за това). Казано ни е: „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори“ (Матей 7:7). Предупреждението на Исус се отнася за повторението на неща по такъв начин, че да изгубят напълно значението си. С други думи „не говорете излишни думи“ (Матей 6:7).
Някои хора повтарят непрекъснато известни молитвени формули, без въобще да се замислят върху значението на думите. Понякога се изговарят даже и на езици, който молещият се изобщо не разбира. Това са само „излишни повторения“. Представи си един християнин, който от безразличие към навика да използва всеки ден същите изрази, пропусне да благодари на Йехова. Даже и Божието име може да бъде призовано по този начин. Наистина ние учиме, че трябва да призоваваме името на Йехова (Псалм 105:1). Но ако го споменаваме почти след всеко изречение на нашата молитва, тогава то ще стане маниер или ‘празно повторение’.
Павел засегнал и друг важен принцип, когато писал: „Защото, ако се моля на непознат език, духът ми се моли, а умът ми не дава плод... Иначе, ако славословиш с духа си, как ще рече: ‘Амин’, на твоето благодарение оня, който е в положението на простите, като не знае що говориш?“ (1 Коринтяните 14:14–16). В дните на Павел някои от християните получили дарбата да говорят на непознати езици и очевидно някои от тях се молили в еклезията на чужди езици. Но както показва Павел те не били разбрани от останалите членове на еклезията.
Днес не разполагаме с тази чудна дарба. Но християни, които се молят за други, трябва да се молят по разбираем начин. Преди започването например на публичния доклад каниме чужди хора да се присъединят към нас в молитва. Уместно е разбира се в тези молитви да се избегват изрази или положения на неща, които са неразбираеми за посетителите.
Колко дълги трябва да бъдат молитвите
Лични молитви могат да бъдат толкова дълги, колкото намерим за добре. Исус Исус се молил цяла нощ преди да избере неговите 12 апостоли (Лука 6:12). Колко дълга трябва да бъда публична молитва? Когато Исус въвел възпоменателната вечеря относно неговата смърт, преди да поднесе символите, ‘благословил’ и ‘благодарил’. Очевидно той направил това под формата на кратки молитви (Матей 26:26–28). От друга страна молитвата, която произнесъл Соломон по случай освещаването на храма, била относително дълга, също така и молитвата, която произнесъл Исус в ноща преди неговата смърт (2 Летописите 6:14–42; Йоан 17:1–26).
Според това и за публичните молитви няма никакво правило. Но дълги молитви нямат особено въздействие. Исус критикувал даже книжниците ‘които изпояждат домовете на вдовиците и за показ принасят дълги молитви’ (Лука 20:46, 47). В молитвите за други трябва ясно да се споменат тяхните обстоятелства или нужди и продължителността на молитвите трябва да съответствува на случая. Не трябва да изговаряме дълги молитви, претоварени с излишни подробности, които нямат нищо общо със същността на нещата. Когато благодарим за ядене молитвата може да бъде относително кратка. Молитвата преди започването на събранията на християнската еклезия също не трябва да бъдат дълги. Този, който замества семейство в молитва при започването или свършването на деня или на конгрес произнася заключителнната молитва ще засегне повече мисли, които са подходящи за случая.
Молитва за други може да окаже необходимото въздействие само тогава, когато идва от смирено сърце и се произнесе с необходимата уравновесеност и внимание. Тя оказва положително въздействие върху духовното настроение на слушателите и засилва отношението им към Йехова. Всички слушатели ще се чувствуват подтикнати да кажат „Амин“ и да възхвалят Йехова, както направили онези, които се присъединили към сърдечната молитва на Давид, когато в Ерусалим бил донесен ковчега на завета на Йехова (1 Летописите 16:36).
[Блок на страница 11]
Уместно ли е слушатели на открита молитва да кажат гласно „Амин“?
Да, ако желаят и ако се чувстват подтикнати за това. Павел писал, че онези, които слушали молитва казвали „Амин“! Но той не споменава дали са казвали това гласно или само в сърцето си (1 Коринтяните 14:16). Другояче стои въпроса с израилтяните, защото в закона на Моисей били поучени при един случай да кажат „Амин“ (Второзаконието 27:14–26). Когато молещият се завърши молитвата като каже „Амин“, за слушателите е уместно да кажат в сърцето си или гласно, с понижен глас „Амин“. Родителите трябва да учат децата си по какъв начин да казват „Амин“ за да покажат истинско уважение.
[Блок на страница 12]
Непочтително ли е, ако някой по време на публична молитва се грижи за плачещо бебе, звънящ телефон или друго смущение?
Не. По–скоро е израз на любов, когато отговорният помощник–старейшин напусне съвсем леко молещото се събрание и се погрижи за нещата както е редно (1 Коринтяните 14:40), По такъв начин събранието може да продължи молитвата без всякакви смущения. След уреждането на нещата той се присъединява отново към молитвата.