Исус животът и службата му

Хлебовете и квасът

В ДЕКАПОЛИС се стичат големи тълпи към Исус. Много от тях са изминали дълъг път в тази, преди всичко от езичници населена област, за да чуят Исус и да бъдат излекувани от техните болести. Обикновено когато пътуват през области населени с езичници, те носят със себе си големи кошници пълни с провианти.

Накрая Исус повиква учениците при себе си и им казва: „Жалко ми е за народа, защото три дни вече седят при мене и нямат нищо за ядене; и ако ги разпусна гладни по домовете им, ще им прималее по пътя. Някои от тях са дошли от далече.“

„Откъде ще може някой да насити тия с хляб тук в това уединено място“? отговарят учениците.

Исус ги пита: „Колко хляба имате?“

„Седем“, отговарят те, „и няколко малки риби.“

Исус заповядва на хората, да седнат на земята. След това взима хлебовете и рибите, моли се на Бога, разчупва ги и започва да ги раздава на учениците. Тези от своя страна ги дават на хората, които ядат до насита. Накрая събират останалите къшеи — седем кошници, въпреки че ония, които ядоха от тях бяха около 4 000 мъже, а освен това още жени и деца!

Исус разпуска множествата и веднага влиза с учениците си в ладията и се отправя към западния бряг на Галилейското море. Тук фарисеите се опитват — този път придружени от членове на сектата на садукеите — да поставят Исус на изпитание, като го молят за знамение от небето.

Тъй като Исус познава намеренията им, отговаря: „Когато се свечери казвате: ,Времето ще бъде хубаво, защото небето се червенее’, а сутрин: ,днес времето ще бъде лошо, дъждовито, защото небето се червенее намръщено.‘ Вие знаете да разтълкувате лицето на небето, а знаменията на времената не можете.“

Исус ги означава като зло и прелюбодейно поколение и повтаря това, което вече беше казал на фарисеите при предишни случаи, а именно че няма да получат знамение, освен знамението на Йона. След това се качва с учениците си в ладията, за да отпътуват за Витсаида, която лежи на североизточния бряг на Галилейското море. По пътя учениците установяват, че са забравили да вземат хляб, и че имат само един хляб.

Исус, още има в ума си срещата с фарисеите и садукеите, привърженици на Ирод и съветва учениците си: „Внимавайте и пазете се от кваса на фарисеите и садукеите.“ Учениците смятат, че Исус говори за хляба, който са забравили. Очевидно, те свързват кваса с хляб и разискват по повод на това. Когато Исус забелязва недоразумението, пита: „Защо разисквате помежду си понеже нямате хляб?“

Исус вече беше доставил чрез чудо хляб за хиляди хора, и последното му чудо беше преди два дни. Те би трябвало да знаят, че не е загрижен за това, че нямат буквален хляб. „Спомняте ли си“, пита ги той, „колко кошници с къшеи събрахте, когато разчупих петте хляба за пет хиляди души?“

„Дванадесет“, отговарят те.

„Когато разчупих седем хляба за четири хлияди, колко коша с къшеи събрахте?“

„Седем“, отговарят те.

„Не можете ли да схванете смисъла?“ пита Исус. „Как не разбирате, че не заради хляб ви казвам да се пазите от кваса на фарисеите и садукеите?“

Най-после учениците разбират. Квасът, средство за ферментация, което спомага за надигане на хляба, често се използва като понятие за обозначаване на нещо развалено. Сега те разбират, че Исус говори в преносен смисъл на кваса и ги подканва да се пазят от „ученията на фарисеите и садукеите“ с техните вредни влияния. Марко 8:1–21; Матей 15:32 до 16:12.

◆ Защо хората са носели със себе си големи кошници с провианти?

◆ За къде отпътувал Исус с ладията, когато напуснал Декаполис?

◆ Какво погрешно разбиране възникнало между учениците на Исус относно изказването на Исус по отношение на кваса?

◆ Какво искал да каже Исус с „кваса на фарисеите и садукеите“?