„Небесното царство прилича на човек, на земеделец, който излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Като се споразумя с работниците за един динарий на ден, той ги изпрати на лозето си. И като излезе пак около третия час, видя други да стоят без работа на пазарния площад и им каза: ‘Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага.’ И те отидоха. Той излезе пак около шестия и около деветия час и направи същото. Накрая, около единайсетия час, излезе и видя други, които стояха, и ги попита: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ Те му отговориха: ‘Защото никой не ни нае.’ Той им каза: ‘Отидете и вие на лозето.’“ (Матей 20:1–7)

„Небесното царство прилича на човек, на земеделец, който излезе рано сутринта, за да наеме работници за лозето си. Като се споразумя с работниците за един динарий на ден, той ги изпрати на лозето си. И като излезе пак около третия час, видя други да стоят без работа на пазарния площад и им каза: ‘Отидете и вие на лозето ми и ще ви платя каквото ви се полага.’ И те отидоха. Той излезе пак около шестия и около деветия час и направи същото. Накрая, около единайсетия час, излезе и видя други, които стояха, и ги попита: ‘Защо стоите тук цял ден без работа?’ Те му отговориха: ‘Защото никой не ни нае.’ Той им каза: ‘Отидете и вие на лозето.’“ (Матей 20:1–7)

Свещениците и другите от тази група смятат, че обикновените юдеи служат на Бога в по–малка степен, подобно на онези, които работят само няколко часа на Божието лозе. В Исусовата притча те са работниците, наети „около третия час“ (9 ч.) или по–късно през деня — в шестия, деветия и в единайсетия час (17 ч.).