Успешно избягвай примката на алчността

„А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка.“ — 1 ТИМОТЕЙ 6:9.

1. Защо трябва да сме загрижени относно примките?

ДУМАТА „примка“ може да извика в ума представата за ловец, поставящ скрито приспособление, с което да хване нищо неподозиращата жертва. Но Бог пояснява, че за нас най–опасните примки са не такива дословни приспособления, а тези, които могат да ни впримчат духовно или морално. Дяволът е специалист по поставянето на такива примки. — 2 Коринтяни 2:11; 2 Тимотей 2:24–26.

2. (а) Как Йехова ни помага да избягваме опасните примки? (б) Какъв конкретен вид примка се разглежда сега?

² Йехова ни помага, като посочва някои от Сатановите многобройни и разнообразни примки. Например, Бог ни предупреждава, че нашите устни, или уста, могат да бъдат примка, ако говорим безразсъдно, прибързано, или за каквото не трябва да говорим. (Притчи 18:7; 20:25) Гордостта може да бъде примка, както и това да се движим в обществото на хора, отдадени на гнева. (Притчи 22:24, 25; 29:25) Но нека обърнем внимание на една друга примка: „А които ламтят за обогатяване, падат в изкушение, в примка, и в много глупави и вредни страсти, които потопяват човеците в разорение и погибел.“ (1 Тимотей 6:9) Това, което се крие зад тази примка, или което е основата за нея, може да бъде обобщено с думата „алчност“. Макар че алчността често се проявява в решимостта човек да забогатее, в действителност тя е примка с много разновидности.

Йехова ни предупреждава за опасността

3, 4. Каква поука относно алчността се крие в древната човешка история?

³ По принцип алчността е прекомерно или прекалено желание да имаш повече, независимо дали става дума за пари, имоти, власт, секс или други неща. Ние не сме първите, които са били застрашени от примката на алчността. Далеч назад в историята, в градината Едем, алчността впримчила Ева, а след това и Адам. Брачният другар на Ева, който имал по–голям от нейния опит в живота, бил лично наставляван от Йехова. Бог им осигурил райски дом. Те имали възможност да се наслаждават на изобилие от хубава и разнообразна храна, получавана от незамърсена земя. Можели да очакват да имат съвършени деца, с които биха могли да живеят и служат безкрайно на Бога. (Битие 1:27–31; 2:15) Нима това не било достатъчно, за да задоволи всеки човек?

⁴ Но това, че някой има достатъчно неща, не пречи на алчността да се превърне в примка. Ева била впримчена от перспективата да бъде като Бога, имайки повече независимост и определяйки свои собствени стандарти. Изглежда, Адам искал връзката с красивата му другарка да продължава, без значение какво щяло да струва това. Щом дори тези съвършени хора били впримчени от алчността, можеш да разбереш защо алчността може да представлява опасност за нас.

5. Доколко е важно за нас да избягваме примката на алчността?

⁵ Трябва да се пазим да не бъдем впримчени от алчността, тъй като апостол Павел ни предупреждава: „Или не знаете, че неправедните няма да наследят божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците [алчните — NW] . . . няма да наследят божието царство.“ (1 Коринтяни 6:9, 10) Павел ни казва също: „А блудство и всякаква нечистота, или сребролюбие [алчност — NW] да не се даже споменават между вас.“ (Ефесяни 5:3) Следователно алчността не бива дори да бъде тема за разговор, целящ да задоволи несъвършената ни плът.

6, 7. (а) Какви библейски примери подчертават колко мощна може да бъде алчността? (б) Защо тези примери трябва да бъдат предупреждение за нас?

⁶ Йехова записал много примери, които да насочат вниманието ни към опасността от алчността. Припомни си алчността на Ахан. Бог казал, че Йерихон трябва да бъде унищожен, но златото, среброто, медта и желязото били за Неговата съкровищница. Може би отначало Ахан имал намерение да последва това нареждане, но алчността го впримчила. Щом вече бил в Йерихон, станало така сякаш той бил отишъл на пазар, където видял невероятно изгодни придобивки, включително и една великолепна дреха, която била като че ли точно за него. Вземайки си злато и сребро с голяма стойност, той може би си мислел: ‘Каква сполука! И без да давам нищо, просто като кражба!’ Точно така! Пожелавайки онова, което трябвало да бъде унищожено или предадено в съкровищницата, той откраднал от Бога, и това му струвало живота. (Исус Навиев 6:17–19; 7:20–26) Помисли също за примера на Гиезий и Юда Искариотски. — 4 Царе 5:8–27; Йоан 6:64; 12:2–6.

⁷ Не бива да пропускаме и факта, че тримата гореспоменати не били езичници, които не познавали стандартите на Йехова. Напротив, те били в отношения на отдаденост с Бога. И тримата били свидетели на чудесата, които би трябвало да ги накарат да не забравят за силата на Йехова и за това колко е важно да запазиш неговото благоволение. И въпреки това примката на алчността била тяхното падение. Ние също можем да разрушим взаимоотношенията си с Бога, ако допуснем да бъдем впримчени от алчност в каквато и да било форма. Какви видове или форми на алчността могат да бъдат особено опасни за нас?

Впримчени от алчността за богатство или имот

8. Какво предупреждение отправя Библията относно богатството?

⁸ Повечето християни са чули ясните предупреждения от Библията срещу развиването на любов към богатството, на стремеж към охолен живот. Защо да не прегледаме някои от тях, например, в Матей 6:24–33, Лука 12:13–21 и 1 Тимотей 6:9, 10? И макар че ти можеш да смяташ, че приемаш и следваш такъв съвет, нима Ахан, Гиезий и Юда също не биха казали, че са съгласни с него? Ясно е, че трябва да направим нещо повече от чисто интелектуалното съгласие. Трябва да вземем мерки примката на алчността за богатство и имот да не засегне ежедневния ни живот.

9. Защо трябва да анализираме своята нагласа към правенето на покупки?

⁹ Във всекидневието си ние често трябва да правим покупки — храна, облекло и вещи за дома. (Битие 42:1–3; 4 Царе 12:11, 12; Притчи 31:14, 16; Лука 9:13; 17:28; 22:36) Но светът на търговията стимулира едно желание за повече и по–нови неща. Много от рекламите, изпълващи вестниците, списанията и телевизионните екрани, са замаскирани призиви към алчността. Такива призиви могат да съществуват и в магазините, с техните закачалки, отрупани с блузи, палта, рокли и пуловери, с рафтове, пълни с нови обувки, електронни стоки и фото– и видеокамери. Християните може би ще искат да си зададат въпроса: ‘Дали правенето на покупки не се е превърнало във връхна точка или в главно удоволствие на живота ми?’ ‘Дали аз наистина имам нужда от новите неща, които виждам, или светът на търговията просто засява семена на алчност в мене?’ — 1 Йоан 2:16.

10. Каква примка на алчността е особено опасна за мъжете?

¹⁰ Ако пазаруването явно е широко разпространена примка за жените, то печеленето на повече пари е същото за безброй мъже. Исус онагледил тази примка със случая на един богат човек, който имал добър доход, но решил ‘да събори житниците си и да построи по–големи, и там да събере всичките си жита и благата си’. Исус показал извън всяко съмнение опасността: „Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие“, или алчност. (Лука 12:15–21) Независимо от това дали сме богати, или не, ние трябва да се вслушаме в този съвет.

11. Как един християнин може да бъде впримчен от алчността за повече пари?

¹¹ Алчността за повече пари, или за неща, които могат да се купят с пари, често бива подхранвана прикрито. Може да се появи план за бързо забогатяване — например, появяващ се веднъж в живота шанс за финансова сигурност, изискващ рисковано вложение. Или човек може да бъде изкушен да печели пари чрез съмнителни или незаконни практики в бизнеса. Това користолюбиво желание може да бъде превъзмогващо, впримчващо. (Псалм 62:10; Притчи 11:1; 20:10) Някои хора в християнския сбор са започвали бизнес, водени от очакването, че доверяващите им се техни братя ще бъдат главните им клиенти. Ако тяхната цел не е била просто да осигурят необходим продукт или услуга чрез ‘вършене с ръцете си нещо полезно’, а да спечелят набързо пари за сметка на събратята си християни, тогава те действуват, подбудени от алчност. (Ефесяни 4:28; Притчи 20:21; 31:17–19, 24; 2 Солунци 3:8–12) Алчността за пари е подтиквала някои хора към хазарт посредством тотализатори, залагания или лотарии. Други, пренебрегвайки състраданието и благоразумието, прибързано са възбуждали съдебни дела, надявайки се да получат голямо обезщетение или компенсация.

12. Откъде знаем, че алчността за богатство може да бъде превъзмогната?

¹² Изброените по–горе неща са области, в които трябва да се самоанализираме, за да можем честно да проверим дали в нас не действува алчността. Дори и да е така, ние можем да се променим. Спомни си, че Закхей се променил. (Лука 19:1–10) Ако някой установи, че алчността към богатство или имот представлява проблем за него, той трябва да избегне примката с решителност, подобна на тази на Закхей. — Йеремия 17:9.

Алчност в други области от живота

13. Към каква друга примка на алчността насочва вниманието ни Псалм 10:18?

¹³ Някои хора намират, че е по–лесно да видят опасността от алчността във връзка с пари или имот, отколкото във връзка с другите начини, по които се проявява тя. Един речник на гръцкия език казва, че групата от думи, предадена като „алчност“ или „ламтеж“, има значението на „‘да искаш повече’ с оглед на власт и др., също и на собственост“. Да, ние бихме могли да бъдем впримчени, като алчно искаме да упражняваме власт над другите, може би да ги караме да треперят пред нашия авторитет. — Псалм 10:18.

14. В кои области желанието за власт е вредно?

¹⁴ От най–древни времена несъвършени хора са се наслаждавали на това да имат власт над другите. Бог предвидял, че един от печалните резултати на човешкия грях ще бъде това, че много съпрузи ще ‘владеят’ над съпругите си. (Битие 3:16) Обаче този недостатък далеч надхвърлил рамките на брака. Хиляди години по–късно един библейски писател отбелязал, че „човек властвува над човека за негова повреда“. (Еклисиаст 8:9) Ти вероятно знаеш колко вярно е това, що се отнася до политическите и военните въпроси, но дали би могло да се случи така, че и в нашата собствена сфера на живот ние да се стремим към повече лична власт или контрол над другите?

15, 16. В кои отношения един християнин може да бъде впримчен от желание за повече власт? (Филипяни 2:3)

¹⁵ Всички ние общуваме с други хора — в най–тесния ни семеен кръг или с по–далечни роднини, на местоработата или в училище, сред приятели и в нашия сбор. Може би отвреме–навреме, или пък по–често, да ни се чува думата относно това какво трябва да се направи, а също и кога или как да се направи. Само по себе си това не е погрешно или лошо. Но дали се радваме прекалено на най–пълното използуване на авторитета, който може би имаме? Дали ни харесва да имаме последната дума, и искаме това все повече и повече? Светските управители или началници често проявяват такава нагласа, като се заобикалят с хора, казващи „да“ на всичко, които никога не са на различно мнение и които не отправят никакво предизвикателство към светския стремеж (алчността) за власт на своите началници.

¹⁶ Това е примка, която трябва да се избягва в отношенията със събратята християни. Исус казал: „Вие знаете, че управителите на народите господаруват над тях, и големците им властвуват над тях. Но между вас не ще бъде така; но който иска да стане големец между вас, ще ви бъде служител.“ (Матей 20:25, 26) Ето такава смиреност трябва да е налице, когато християнските старейшини общуват помежду си, с помощник–служителите и със стадото. Дали не е налице желание за власт у един председателствуващ надзорник, който се консултира със събратята си старейшини само по отношение на по–маловажни въпроси, но взема всички важни решения сам? Дали той наистина с готовност прехвърля задачи на другите? Проблеми биха могли да възникнат и когато един помощник–служител, водещ сбирка преди проповедната служба, е прекалено взискателен относно своите уредби, като дори определя правила на постъпване. — 1 Коринтяни 4:21; 9:18; 2 Коринтяни 10:8; 13:10; 1 Солунци 2:6, 7.

17. Защо е уместно да се обсъди въпросът за храната, когато се говори за примките на алчността?

¹⁷ Храната е една от сферите, където мнозина биват впримчени от алчност. Разбира се, съвсем естествено е да се намира удоволствие в яденето и пиенето; Библията говори с одобрение за това. (Еклисиаст 5:18) И все пак не е нещо необичайно желанието във връзка с тези неща с времето да нарасне, и далеч да надхвърли границите на онова, което в разумна степен носи наслада и е достатъчно. Ако служителите на Бога не би трябвало да изпитват уместна загриженост относно тази област, тогава защо Словото на Йехова би казвало в Притчи 23:20, „не бъди между винопийци, между невъздържани месоядци“? Но как можем да избегнем тази примка?

18. Какъв самоанализ относно яденето и пиенето можем да направим?

¹⁸ Бог няма предвид, че неговият народ трябва да преживява на някаква аскетична диета. (Еклисиаст 2:24, 25) Но той не одобрява и това да превърнем храната и питието в преобладаваща тема на нашите разговори и планове. Можем да се запитаме: ‘Дали често се ентусиазирам прекалено много, когато описвам някакво ядене, което съм ял или планирам да ям?’ ‘Дали винаги говоря за ядене и пиене?’ Друг показател може да бъде нашата реакция, когато имаме на разположение храна, която не сме приготвяли ние, или за която не плащаме ние, може би когато сме на гости, или когато на някой християнски конгрес има храна на разположение. Възможно ли е тогава да сме склонни да ядем много повече от обикновено? Спомняме си, че Исав допуснал храната да стане прекомерно важна за него, което му нанесло трайна вреда. — Евреи 12:16.

19. Как алчността може да бъде проблем във връзка със сексуалното удоволствие?

¹⁹ Павел ни помага да прозрем една друга примка: „А блудство и всякаква нечистота, или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии.“ (Ефесяни 4:17–19; 5:3) Да, може да се развие алчност за сексуално удоволствие. Разбира се, тази радост си има свой уместен израз в рамките на брачната връзка. Близката привързаност, свързана с това удоволствие, е част от нещата, които помагат на съпруга и съпругата да бъдат отдадени един на друг през дългогодишния брак. Но малцина биха отрекли факта, че днешният свят набляга прекалено много на секса, представяйки за нормално онова, което всъщност е отражение на алчността, спомената от Павел. Такъв погрешен възглед за сексуалното удоволствие особено лесно бива приет от онези, които се подлагат на атаката на неморалността и голотата, така често срещани днес в много кино– и видеофилми, списания, както и на много места за развлечения.

20. Как християните проявяват бдителност по отношение на опасността от алчност в сексуално отношение?

²⁰ Разказът за греха на Давид с Витсавее показва, че един служител на Бога може да бъде уловен в примката на сексуалната алчност. Макар че бил свободен да се радва на удоволствието в рамките на своя брак, Давид оставил незаконното сексуално желание да расте. Забелязвайки колко привлекателна била съпругата на Урия, той оставил мисълта — и действието — за намирането на незаконно удоволствие с нея да властвува напълно. (2 Царе 11:2–4; Яков 1:14, 15) Несъмнено ние трябва да отхвърлим тази форма на алчност. Дори и в рамките на брака е уместно да отхвърлим алчността. Това би включвало отхвърлянето на крайности в сексуалните отношения. Съпругът, който е решен да избягва алчността в тази област, ще проявява истински интерес към своята брачна партньорка, така че каквото и да решат двамата по въпроса за планирането на потомство, то не би поставило неговото удоволствие като по–важно от настоящото или бъдещо здраве на съпругата му. — Филипяни 2:4.

Продължавай в своята решимост да избягваш алчността

21. Защо обсъждането на проблемите на алчността не бива да ни обезсърчава?

²¹ Йехова не дава тези предупреждения поради недоверие. Той знае, че неговите предани служители искат да му служат вярно, и е уверен, че огромното мнозинство от тях ще продължава да прави това. За своя народ като цяло Той може да направи изказване, подобно на онова, което направил за Йов пред Сатан: „Обърнал ли си внимание на слугата ми Йов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?“ (Йов 1:8) Нашият любещ, доверяващ се небесен Баща ни предупреждава за опасните примки, като например тези, които са свързани с различните форми на алчност, защото той иска да продължаваме да бъдем неопетнени и верни нему.

22. Какво трябва да направим, ако нашето изследване е разкрило област, където ние лично сме слаби или застрашени?

²² Всеки един от нас е наследил склонност към алчност, и ние може би сме я доразвили под влиянието на порочния свят. А ако по време на нашето изучаване на алчността — във връзка с богатството, имотите, властта и авторитета, храната или сексуалното удоволствие — си забелязъл някаква област на слабост? Тогава приеми присърце съвета на Исус: „И ако те съблазни ръката ти, отсечи я; по–добре е за тебе да влезеш в живота недъгав, отколкото да имаш двете си ръце и да отидеш в пъкъла [в Геена — NW].“ (Марко 9:43) Направи необходимите промени в нагласата или интересите си. Избягвай смъртоносната примка на алчността. Така, с помощта на Бога, ти можеш „да влезеш в живота“.

Какво научих?

◻ Защо трябва да сме загрижени относно примката на алчността?

◻ По какви начини алчността за богатство или имот може да ни впримчи?

◻ Как алчността в други области на живота може да представлява истинска опасност?

◻ Каква трябва да бъде нашата нагласа спрямо всякакви слабости, които имаме по отношение на алчността?