Да се запознаем със святата тайна на божията преданост
„Христос пострада за вас, и ви остави пример да следвате точно по неговите стъпки“ (1 ПЕТЪР 2:21).
1. Какво е намерението на Йехова относно ‘святата тайна на Божията преданост’?
„СВЯТАТА тайна на тази Божия преданост“ не е никаква тайна вече! (1 Тимотей 3:16). Колко много се различава от тайните на фалшивата религия, които, както тайнствената Троица, остават тайни! Никой не може да ги разбере. В замяна на това, Йехова предвидил святата тайна, открита в лицето на Исус Христос да бъде оповестена навсякъде, където е възможно. Самият Исус бил пример на усърден вестител на Божието Царство. От неговото послание и начинът му на проповядване можем да научим много, както още ще видим това.
2. Защо службата на Исус е поставена пред откупителната жертва (Матей 20:28)?
2 Нека да разгледаме пак аспекта, че Исус ‘биде явен в плът’ (1 Тимотей 3:16). В Матей 20:28 четем, че Исус „не дойде да му служат, но да служи, и да даде живота си като откуп за мнозина“. Тук службата му е поставена дори пред откупа. Защо? Някога в Едем, лукавата змия поставила под съмнение законността на върховенството на Йехова над човечеството. Тя намекнала, че Божието творение е дефектно и че никой човек по време на изпитание не може да запази чистотата си спрямо Всевишния. (Сравни Йов 1:6–12; 2:1–10.) Исусовата безупречна служба като съвършен човек, като „последният Адам“, била доказателство, че предизвикателят Сатана е подъл лъжец (1 Коринтяни 15:45). При това Исус напълно доказал, че отговаря на изискванията да служи като Божи „главен посредник и спасител“ и за оправданието на върховенството на Йехова „да съди в справедливост цялата населена земя“ (Деяния на апостолите 5:31; 17:31).
3. Как опровергал Исус напълно твърдението на Сатана?
3 Исус опровергал напълно Сатанинското подигравателно, предизвикателно твърдение. В цялата човешка история нито един човек не е служил с такава всеотдайност на Бог, и то въпреки подигравки, бичуване, както и телесни и духовни мъчения. Исус трябвало да понася богохулни ругатни, въпреки че бил Божи Син. Във всичко — дори до една жестока и позорна смърт — той останал непоклатим в своята лоялност спрямо неговия Баща. Във Филипяни 2:8, 9 Павел писал, че заради Исусовата послушност ‘до смърт, даже смърт на мъченически стълб, Бог го превъзвиши и му дари името, което е над всяко друго име’. Исус изобличил Сатана като омразен лъжец.
4. Защо могъл Исус да каже на Пилат Понтийски, че е дошъл на света, за да свидетелствува за истината?
4 Следователно, само след няколко години усилена служба, Исус могъл да заяви пред Пилат Понтийски: „Ти право казваш, защото аз съм цар. Аз затова се родих и затова дойдох в света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша моя глас“ (Йоан 18:37). Като вестител на Царството, Исус проявил в цяла Палестина изключителна преданост на Бог. Той обучил своите ученици да бъдат усърдни вестители като него. Как ни насърчава днес неговият пример да го следваме точно!
Да се учим от нашия образец
5. Какво можем да научим за Божията преданост, ако гледаме на Исус?
5 Ако вършим волята на Йехова с Божия преданост, можем и ние днес да изобличим Дявола като лъжец. Никакво изпитание, което трябва да изтърпим не ще може да се сравни с мъченията и униженията, които изтърпял Исус. Нека се поучим от нашия образец. Тичаме ли с издържливост съобразно Евреи 12:1, 2, „като гледаме на Исус, главният посредник и усъвършител на вярата ни“? Противоположно на Адам, който се провалил, когато бил изпитан по отношение на неговата Божия преданост, Исус се оказал като единствен мъж на Земята, който издържал съвършено на всички изпитания. До смъртта си той се оказал „лоялен, невинен, неопетнен, отделен от грешните“ (Евреи 7:26). Въз основа на неговата безупречна чистота, той могъл да каже на враговете си: „Кой от вас доказва и ме провинява в грях?“ Исус отхвърлил предизвикателството на Сатана с думите: „Владетелят на света . . . не може да се добере до мен.“ А в заключение на последната си реч, която държал на учениците си преди предателството и арестуването му, той им казал: „Добийте кураж! Аз победих света“ (Йоан 8:46; 14:30; 16:33).
6. (а) Защо знаел Исус каква подкрепа е необходима на човечеството? (б) До каква степен Исус проявил боязън от Бог?
6 Когато Исус бил в плът на Земята, той научил какво означава да бъде „по-долен от ангелите“, или да бъде от човешко естество (Евреи 2:7). Той се запознал с човешките слабости и следователно, притежава необходимите познания да служи като Цар и Съдия на човечеството хиляда години. Този Божи Син, който казал: „Дойдете при мен, всички, които се трудите и сте обременени, и аз ще ви подкрепя“, знаел каква подкрепа е необходима на човечеството (Матей 11:28). В Евреи 5:7–9 ни се казва: „Тоя Христос в дните на телесния си живот, като принесе със силно викане и със сълзи молитви и молби на тогова, който можеше да го избави от смърт, и като биде послушен поради неговата боязън от Бог, ако и да беше Син, пак се научи на послушност от това, което пострада; като се усъвършенствува [в послушност] стана отговорен за вечно спасение на всички, които му са послушни.“ Исус останал непоклатим, въпреки че трябвало да издържи докато почувствува бодила на човешката смърт, получавайки така ‘рана на петата’ нанесена от омразния Сатана (Битие 3:15). Нека като Исус се боим от Бог, дори ако е необходимо и до смърт и да се уповаваме на това, че Йехова Бог ще чуе нашите горещи молитви и ще ни спаси.
„Да живеем за правдата“
7. Какъв пример ни оставил Христос според 1 Петър 2:21–24, и как би трябвало да се отрази неговият живот на нас?
7 Когато Исус бил обявен в плът, той открил лоялно святата тайна на Божията преданост. В 1 Петър 2:21–24 четем: „Понеже и Христос пострада за вас и ви остави пример да последвате точно по неговите стъпки. Той не стори грях, нито се намери измама в устата му. Бидейки охулван, хули не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но се предаде на тогова, който съди справедливо. Той сам понесе в тялото си нашите грехове на дървото, тъй щото като сме умрели към греховете си да живеем към правдата.“ Колко много ни насърчава размислянето върху живота на Исус, да следваме като него Божията преданост, да запазим чистотата и да живеем за правдата!
8. Как можем като Исус да живеем за правдата?
8 Исус наистина живял за правдата. В Псалм 45:7 било предсказано за него: „Възлюбил си правда, и намразил си нечестие.“ Апостол Павел приложил тези думи върху Исус и казал според Евреи 1:9: „Възлюбил си правда, и намразил си беззаконие.“ Събразно нашето разбиране на тайната на Божията преданост, нека любим като Исус това, което е праведно, и да мразим, което е зло. Нека бъдем решени да живеем за правдата, т.е. да пазим високо праведните принципи на Йехова по отношение на нашата християнска моралност, която така силно е оспорвана в света на Сатана и по отношение на нашите обноски спрямо ближните ни, било то вътре или вън от организацията. Нека непрестанно да се храним от Божието Слово, за да притежаваме Божието прозрение, което ще ни позволи да устоим на сатанинските нападения.
9. Какво подтикнало Исус да служи с още по-голямо усърдие, и какво донесло това за пастирите на фалшивата религя?
9 Исус бил насърчен към усърдна дейност и от друго нещо. От какво? В Матей 9:36 четем: „И Исус като излезе, видя големи множества, и смили за тях, понеже бяха като овци, които нямат пастир.“ Затова Исус започнал „да ги поучава много неща“ (Марко 6:34). Това довело неизбежно до разкриване на злото и беззаконието на пастирите на фалшивата религия. Съобразно Матей 15:7–9 Исус казал за някои от тях: „Лицемери, добре е пророкувал Исаия за вас, като е казал: ,Този народ ме почита с устните си, но сърцето им далеч отстои от мен. Напразно ме обожават непрестанно, защото преподават за поучения човешки заповеди.‘“
Една плачевна тайна
10. Коя класа стои днес в центъра на тайната на това беззаконие, и в какво е виновна тя?
10 Както Исус изказал открито мнението си за ръководителите на фалшивата религия, така и ние днес се изказваме неодобрително за една тайна, която се намира в ярък контраст със святата тайна на Божията преданост. Във 2 Солунци 2:7 Павел я обозначава като „тайната на това беззаконие“. Тогава била още тайна, защото трябвало да се разкрие дълго време след смъртта на апостолите. В центъра ѝ днес се намира духовенството на християнския свят, което се интересува повече от политика, отколкото от проповядването на благовестието за Божието справедливо Царство. В нейните редове лицемерието надвишава. Телевизионните евангелисти на протестантските секти на християнския свят са очебиен пример за това: шарлатани скубят техните стада, изграждат империи за милиони, плачат с крокодилски сълзи, когато са изобличени и непрестанно просят за пари, все повече и повече пари. Ватиканът едва ли представя по-добра картина, ако се помисли за неговите несъвестни политически връзки, неговият външен разкош и неговите корумпирани финансови обноски.
11. Какво ще се случи на духовенството на християнския свят и на всички други, които принадлежат към ‹Вавилон Велики›?
11 Нищо чудно, че класата на духовенството на християнския свят е обозначена като „Човекът на беззаконието“! (2 Солунци 2:3). Тази владееща част на блудницата ‹Вавилон Велики›, заедно с останалите части на фалшивата религия, ще бъде напълно изобличена и опустошена. Както четем в Откровение 18:9–17, тогава политиците и търговците (и техните банкери) ще ридаят и кажат: „Колко жалко, колко жалко! о велики граде!“ ‹Вавилон Велики› ще бъде оголена и нейните тайни ще бъдат разкрити; те се намират в пълен контраст със святата тайна на Божията преданост и всичко, което ѝ дава блясък.
12. Към какво бил подбуден Исус чрез любовта си към справедливостта?
12 Любовта на Исус към правдата и неговата омраза срещу несправедливостта го накарали да се застъпи безрезервно за истинското обожаване. При първото си посещение в Ерусалим като помазан Син на Бог, Христос изгонил от храма търговците и сарафите (тези, които разменявали пари) със следните думи: „Дигнете тия от тук! Не правете Бащиния ми дом на дом на търговия!“ (Йоан 2:13–17). При друго посещение в храма Исус казал на противниците юдеи: „Вие сте от вашия баща, Дяволът, и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец, и не устоя в истината, защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, говори според собствената си наклонност, защото той е лъжец и на лъжата баща“ (Йоан 8:44). Колко смело казал Исус на онези религиозни ръководители, че са лъжци и синове на Дявола!
13. (а) В какво особено много се изразила омразата на Исус против беззаконието? (б) Защо заслужава духовенството присъда, подобна на тази, която произнесъл Исус над книжниците и фарисеите?
13 Омразата на Исус против беззаконието никъде не е изразена така ясно, както в неговото остро изобличаване на лукавите книжници и фарисеи, за които се докладва в 23 глава от Евангелието на Матей. Тук той изговаря седмократно „горко“ и ги сравнява с ‘варосани гробници — пълни с всякакъв вид нечистота, лицемерие и беззаконие’. Колко много копнеел Исус да освободи подтиснатия народ от това беззаконие! „Ерусалим, Ерусалим“ извикал той, „колко пъти съм искал да събера твоите чада, както кокошка прибира пилците си под крилете! Но вие не искахте. Ето, вашият дом се оставя пуст“ (стих 37, 38). Беззаконното духовенство в нашите дни заслужава подобна присъда, защото според думите от 2 Солунци 2:12 ‘не вярват на истината, а имат благоволение в неправдата’. Тяхното беззаконие е в силно противоречие с Божията преданост, която Исус проявявал по лоялен начин, когато бил тук на Земята.
Да известяваме Божиите съдебни присъди
14. Към какво трябва да ни подбуди нашето ценене на святата тайна на Божията преданост?
14 Нашето ценене на святата тайна на Божията преданост трябва непрестанно да ни кара точно да следваме Исус. Както Исус, трябва и ние според Исаия 61:2 усърдно да провъзгласяваме „годината на благоволението от страна на Йехова и денят на отмъщението от страна на нашия Бог“. Нека да извършим нашия дял в това, ‘за да утешаваме наскърбените’. Както в дните на Исус, така и днес също е необходима смелост за провъзгласяване на съдебните присъди на Йехова. Към това се числи силната вест в открито формулираните статии на „Стражева кула“ и в книгата „Откровението — неговата грандиозна развръзка е близо!“ Трябва да провъзгласяваме смело и с такт, и това, което казваме, трябва да бъде „подправено със сол“, за да е вкусно на всички, които се обърнат към правдата (Колосяни 4:6). Дано въз основа на това, което сме научили от Исусовия пример на Божия преданост, да можем да кажем когато дойде време, че сме изпълнили делото, което ни е дал Йехова да вършим (Матей 24:14; Йоан 17:4).
15. Какво се случило от 1914 година по отношение на Божията свята тайна?
15 Докато Исус „бил явен в плът“, той бил блестящ образец. Колко ясно се изразила Божията преданост в него! Колко смело прославял името на Йехова! И по какъв чудесен начин неговият Баща го възнаградил за това, че запазил чистотата си! Но със святата тайна е свързано още нещо. От 1914 година живеем в „Деня на Господаря“ (Откровение 1:10). И както се казва в Откровение 10:7, време е ‘съобразно благовестието да се изпълни святата тайна’. Небесни гласове вече са провъзгласили: „Царството на света стана царство на нашия Господар [Йехова] и неговия Христос и той ще царува завинаги и вечно“ (Откровение 11:15). Йехова поставил Исус като месиянски Цар на неговия славен престол, за да царува с него.
16. Защо може да се каже, че новокоронясаният Цар, Исус Христос, бързо показал, че държи на небето да се упражнява боязън от Бог?
16 Като съвладетел с Бог в новороденото Царство, Исус е наречен също и Михаил (което означава „Кой е като Бог?“). Никой неприятел на Йехова може да стане някога като Бог; това скоро показал коронясаният Цар, като свалил Сатана — старовременната змия — и неговите ангели на Земята (Откровение 12:7–9). В действителност, както практикувал Божия преданост тук на Земята, така държи да се практикува Божия боязън и на небето. Прославеният Исус Христос няма да си отдъхне, докато не заличи фалшивата религия и премахне напълно видимата и невидимата организация на Сатана.
17. Какво става от 1914 година в изпълнение на Матей 25:31–33?
17 От 1914 година изпълнението на пророчеството от Матей 25:31–33 просветлило святата тайна. Тук Исус обяснил: „А когато дойде Човешкият Син в славата си, и всичките [свети] ангели с него, тогава ще седне на славния си престол. И ще се съберат пред него всичките нации; и ще отлъчи едни от други, както овчарят отлъчва овците от козите; и ще постави овците от дясната страна, а козите от лявата.“ От неговото благоприятно място на небето този славен Цар, Съдия и Защитник на Божията преданост ще отмъсти — първо на Човека на беззаконието и други части на ‹Вавилон Велики› и след това на останалите елементи и сравнените с кози подкрепители на злата земна организация на Сатана. На края Сатана ще бъде хвърлен в бездната (Откровение 20:1–3). Но сравнените с овци „праведни“ ще отидат във вечния живот (Матей 25:46). Дано в резултат на твоя стремеж към Божията преданост да принадлежиш към групата на тези праведни хора!
18. Каква радостна привилегия имаме във връзка със святата тайна на Божията преданост?
18 В Откровение 19:10 сме подканени: „Обожавай Бог.“ А защо трябва да го обожаваме? В текста на Писанието се казва по-нататък: „защото духът на пророчеството е да свидетелствуваме за Исус.“ Много вдъхновени пророчества от миналото свидетелствуват за Исус. И докато се изпълнявали пророчествата, святата тайна на Божията преданост станала кристално ясна. Ние се радваме, защото знаем, че тайната на Божията преданост е олицетворена в Исус. Имаме прекрасната привилегия да следваме него, като смирен служител на Божието Царство. Ние имаме честта да разбираме и провъзгласяваме цялата свята тайна според благовестието!
Как ще отговориш?
◼ Какво можем да научим от Исусовия пример на Божия преданост?
◼ Как можем като Христос да живеем за правдата?
◼ Коя плачевна тайна стои в ярък контраст със святата тайна на Божията преданост?
◼ Към какво трябва да ни подбуди нашето ценене за святата тайна на Божията преданост?
[Снимка на страница 14]
Като защитник на Божията преданост и като усърден вестител на Царството, Исус могъл да каже: „Затова дойдох в света, за да свидетелствувам за истината“
[Снимка на страница 16]
Божията преданост на Исус се изразила в осъждането на книжниците и фарисеите