Неутрални християни в опетнения с кръв свят
„Който пролее човешка кръв и неговата кръв ще се пролее, защото по своя образ направи Бог човека“ (Битието 9:6).
1. Какво развитие на събитията след 1914 г. е причина за безпокойствия?
В МОРЕТАТА от кръв, пролята във войните от 1914 г. са загинали повече от сто милиона хора. А какви са прогнозите за в бъдеще? Унищожението на двата японски града през 1945 г. отне моментално живота на около 200 000 души и с време доведе до появата на нова доктрина измислена от свръхсилите и с право наречена съкратено МАО (неизбежно взаимно унищожение). Тя допринесе за така нареченото равновесие на страха, основано на натрупаните ядрени оръжия, с които би могло да се унищожи неколкократно нашата земя. Подводниците пренесоха това дяволско оръжие в дълбочините на океаните, а напоследък вследствие на подготовките за космически войни, опасността се увеличи. Дори равновесието на страха се разклати в основите си. Ще се намери ли средство против това безумие?
2. Какво е предсказал Исус за нашите времена. В какво обаче е уверил християните?
2 Разбира се, има изход, но не такъв, какъвто си въобразяват народите. Относно днешното трагично положение на тези народи, Исус е изрекъл следното пророчество: „И ще станат знамения в слънцето, в луната и в звездите, а по земята бедствие на народите, като ще бъдат в недоумение поради бучението на морето и вълните. Човеците ще примират от страх и от очакване нещата, които ще постигнат населената земя, защото небесните сили ще се разклатят“. Завършвайки, Исус уверил християните, които „бдят всякога“, че ще успеят „да избегнат всичко що престои да стане“ (Лука 21:25, 26, 36).
Стремеж за мир с Бога
3. (а) По какъв начин народите служат на интересите на „бога на този свят“? (б) Как Йехова ще разреши този въпрос?
3 Народите, особено снабдените с ядрено оръжие, водят съревнование за властта над света, което лесно би могло да завърши с неговото унищожение. Това отговаря на интересите на „бога на този свят“. Народите са се „наговорили заедно против Йехова и против неговия помазаник“, който седи вече на трона в небесата. Когато Йехова издаде заповед, Исус ще съкруши народите с желязна тояга. Тогава ще се изпълни обещанието: „А Бог на мира, скоро ще смаже Сатана под нозете ви“. (2 Коринтяните 4:4; Псалм 2:2–9; Римляните 16:20).
4. Как можем да се стремим към мир с Бога?
4 Обаче, ние от своя страна трябва усилено да се стремим към мир с този Бог. Как можем да постигнем това? Преди всичко трябва да желаем да си присвоим Божието гледище за светостта на човешкия живот и на скъпоценната животворна кръв, течаща в нашите артерии и вени.
5. Какви примери потвърждават, че Йехова оказва възмездие за невинно пролята кръв?
5 Йехова е Създател на човека и човешкото кръвообръщение, което доставя на човешкото тяло храна, поддържаща нашия живот. Бог не е имал намерение човешката кръв да бъде проливана умишлено и то когато и да било. След първото убийство извършено от Кайн, Йехова е заявил, че кръвта на Авел вика за отмъщение. По–късно един от потомците на Кайн — Ламех, също е станал убиец, обаче е заявил, говорейки в поетическа форма, че ако той би бил убит, то кръвта му би трябвало да бъде отмъстена. След време цялата земя се покварила и се изпълнила с насилие. Йехова е предизвикал потоп, за да измете от нея първия човешки свят. Преживяло го е само семейството на миролюбивия Ной, чието име означава „почивка“ (Битието 4:8–12, 23, 24; 6:13; 7:1).
6. Каква заповед за кръвта е дал Бог и за кого се отнася тя?
6 После Йехова е информирал Ной за неизменената си воля относно кръвта. На края добавил: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее, защото по своя образ направи Бог човека“ (Битието 9:3–6). Цялото днешно човечество е от потомци на Ной, затова приведеното тук Божие право, подчертаващо уважение към живота се отнася за всички, които желаят благоволението на Бога. Шестата от десетте Божи заповеди също гласи: „Не убивай“. Кръвно провинение изисквало съответно действие и изравняване на щетите (Изход 20:13; 21:12; Второзаконието 21:1–9; Евреите 10:30).
7. (а) Защо с право Йехова е наредил на израилтяните да водят войни? (б) В каква борба днес участват християните?
7 Но щом проливането на кръв е било строго забранено, тогава защо Йехова е позволил, а дори е заповядал на израилтяните да водят войни? Нека не забравяме, че това са били свети войни, в които Йехова, Съдията на цялата земя е изтребвал народите, въвлечени в демоничен култ. Например ханаанците, които се заселили в Обещаната земя са се отдавали на демоничен, неморален начин на живот, опасен за светия Божий народ. Йехова е причинил земята „да избълва“ тези осквернени хора от заеманата територия чрез теократическа война (Левитите 18:1–30; Второзаконието 7:1–6, 24). Това оправдава духовната война, която водят християните днес (2 Коринтяните 10:3–5; Ефесяните 6:11–18).
8. От какво се вижда, че Бог е против проливането на невинна кръв?
8 Обаче Йехова не е одобрявал проливането на кръв без причина. Затова за един юдейски цар е написано: „Манасия проля и твърде много невинна кръв, докле напълни Ерусалим от единия край до другия“. Макар, че по–късно Манасия е съжалявал за това и се е смирил пред Йехова, вината за кръвта е тежала върху него и семейството му. Неговият богобоязлив внук, цар Йосия, е пристъпил решително към изчистване на страната и възвръщане на чистото обожаване на Създателя, обаче не е могъл да премахне тази вина. През време на царуването на сина на Йосия, Елиякима, Йехова е подтикнал Навуходоносор да възлезе против Юда и изпълни присъда върху жителите му: „Наистина по заповед на Йехова стана това на Юда, за да го отхвърли от лицето си поради греховете на Манасия, според всичко що бе извършил, а още поради невинната кръв, която бе пролял като напълни Ерусалим с невинна кръв така, че Йехова отказа да му прости“ (IV Книга на царете 21:16; 24:1–4; (2 Книга на летописите 33:10–13).
Норми отнасящи се за християните
9. Какъв мащаб положил на християните Исус във връзка с проливането на кръв?
9 Би трябвало да очакваме, че като основател на християнството Исус е установил мащаби във връзка с проливането на кръвта. Направил ли е това? Наскоро след като е въвел Възпоминанието на своята смърт, той се погрижил учениците му да вземат със себе си два ножа. С каква цел? Искал да подчертае тук важен принцип, който всички християни би трябвало да спазват. Когато в градината Гетсемания група войници се запътила да го арестува, импулсивният Петър измъкнал ножа и отсякъл ухото на Малх, слугата на първосвещеника. Не е ли била благородна тази постъпка, извършена в защита на Божия син? Исус е бил на друго мнение. Изцелил ухото на слугата и напомнил на Петър, че неговият небесен Отец би могъл да му изпрати на помощ десет легиона ангели. Тогава наблегнал на следния основен принцип: „Всички, които се залавят за нож, от нож ще загинат“ (Матей 26:51–53; Лука 22:36, 38, 49–51; Йоан 18:10, 11).
10. (а) Какъв основен принцип е изложен в Йоан 17:14, 16 и 18:36? (б) Какъв начин на постъпване е допринесъл за спасението на първите християни?
10 Християните от първото столетие са могли да си припомнят по–късно ревностната молитва на Исус отправена към Йехова, в която е споменал за своите ученици: „Не са от тоя свят, както и аз не съм от него“. Могли са също да възвърнат в паметта си отговора, даден на управителя Пилат: „Моето Царство не е от този свят, ако беше Царството ми от тоя свят, служителите ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но моето Царство не е от тука“ (Йоан 17:14, 16; 18:36). По онова време отделните еврейски племена са водели борба помежду си, както с думи така и чрез проливане на кръв. Но учениците на Исус не са се включвали в такива революционни акции. Около 30 години чакали в Ерусалим. А след това забелязвайки пророческия знак предсказан от Исус, послушно са „избягали в планините“. Техното неутрално становище и бягство означавали спасение за тях (Матей 24:15, 16).
11, 12 (а) Пред какво решение са застанали Корнелий и Сергий Павел, когато са повярвали? (б) Какво е могло да им помогне в правилното разрешение на този въпрос? (в) Каква поука имаме ние от това днес?
11 Някои биха могли да питат: „А как изглежда въпроса със стотника Корнелий и подкрепяния от войниците управител в Кипър, Сергий Павел? Не са ли били те свързани с войската?“ Разбира се, така е било до момента, когато са приели християнското послание. Библията не ни информира обаче, какво са направили Корнелий и другите след като са повярвали. Сергий Павел, който е бил известен като разумен човек и несъмнено ‘смаян от учението за Йехова’ е могъл по–късно да се замисли над заеманата от него длъжност през призмата на новоприетата вяра и да предприеме правилно решение. Корнелий със сигурност е заел подобно становище (Деянията на апостолите 10:1, 2, 44–48; 13:7, 12). Никъде не се споменава, че учениците са им наредили какво да направят. Те са могли сами, въз основа на личното изучаване на Божието слово да направят изводи (Исаия 2:2–4; Михей 4:3).
12 Подобно и днес християните не трябва да съветват другите какво становище да заемат във връзка с християнската неутралност. Всеки трябва в съвестта си да предприеме такова решение, което да е в съгласие с личното разбиране на библейските принципи (Галатяните 6:4, 5).
В ново време
13. С каква реакция са се срещали Изследователите на Библията през Първата световна война, когато се стараели да не бъдат виновни за никаква кръв?
13 През 1914 година на световната арена избухна Първата тотална война. Народите посветиха на нея всичките си ценности, включително и техния човешки потенциал. Много от Изследователите на Библията, както тогава са се наричали Свидетелите на Йехова, направили похвални старания да не бъдат виновни за никаква кръв. Поради това са били яростно преследвани, както впрочем е предсказал Исус (Йоан 15:17–20).
14, 15. (а) Как Йехова е давал напътствия през Втората световна война? (б) Какво ясно становище заели Свидетелите на Йехова? (в) Как се е различавало то от постъпките на членовете на другите религии на света?
14 Когато през 1939 година избухнал отново световен конфликт, Йехова е предоставил на служителите си точни напътствия. Едва два месеца след обявявянето на войната, тези указания са се появили на страниците на английската „Стражева кула“ от 1 ноември 1939 година във вид на материал за библейско изучаване под заглавие „Неутралност“. Тази статия завършила с думите: „Всички, които са на страната на Йехова, запазват неутралността си спрямо воюващите народи; те ще бъдат изцяло и изключително на страната на всевишния Теократ и неговия Цар.“
15 До какво е довело това? Свидетелите на Йехова, като съществуващо по целия свет братско общество консеквентно са се въздържали от проливане на невинна човешка кръв, както и тази на своите братя в други страни. Въпреки, че католици, протестанти, будисти и др. взаимно са се убивали, то истинските ученици на Исус послушно са спазвали неговата заповед: „Както аз ви възлюбих, така и вие да любите един другиго“ (Йоан 13:34).
16. Чрез какво Свидетелите на Йехова се оказали като честни граждани? (б) По какъв начин постоянствували Свидетелите на Йехова при отдаването на Бога това, което му пренадлежало и какви последици е имало това за някои?
16 Тези християни продължавали и по–нататък да отдават на Кесаря това, което му се полагало. Спазвали държавните права, били честни граждани (Матей 22:17–21; Римляните 13:1–7). И което е най–важно — отдавали на Бога това, което му се полагало, включително и живота си и християнското обожаване. Ако при това кесаря е изисквал от тях нещо, което е принадлежало на Бога, тогава те са постъпвали съгласно принципа намиращ се в Деянията на апостолите 4:19 и 5:29. Независимо от това дали в даден случай става въпрос за проливане на кръв, служене в армията без оръжие, застъпна служба или отдаване почести на гербове, като националното знаме и др. — верните християни никога не са търсели половинчати разрешения. В редица случаи за заемане на таково становище им е бил отнеман живота (Матей 24:9; Откровението 2:10).
Не направили никакви компромиси
17. (а) Как според сведенията от една книга, нацистите се отнасяли към Свидетелите на Йехова? (б) С какво Свидетелите на Йехова са се отличавали от другите във връзка с реагирането им на подхвърляните им предизвикателства?
17 В наскоро издадената книга озаглавена „За богове и хора“ е потвърдено, че по време на хитлеристкия трети райх, Свидетелите на Йехова са представлявали религиозна група, която претърпяла „най–голяма съпротива“. Те не били съгласни с никакви компромиси. Членове на други религии в Германия последвали своите военни капелани, извършващи религиозни услуги на държавата; по този начин са приели „белега“ на политическия звяр на „десницата си или на челата си“ (Откровението 13:16). Активно са подкрепяли германската политическа машинация, което е изобразено с десницата и ясно потвърждавали това с изговаряне на хитлеристкото поздравяване „Хайл Хитлер!“ и чрез козируване на знамето с пречупения кръст.
18. (а) Кое описание показва дали Свидетелите на Йехова са били политически неутрални? (б) Как това историческо сведение би трябвало да засегне всекиго от нас?
18 Какво становище взели истинските християни в онази страна? В горе споменатата книга се казва: „Единствено Свидетелите на Йехова се противопоставиха на режима. Бориха се непоколебимо и в резултат на това, половината от тях бяха затворени, а една четвърт загуби живота си ... За разлика от другите религии не принадлежат към света в този смисъл, че не очакват признание или отпалата от този материалистичен свят и не се считат за принадлежащи към него. Те са политически ‘неутрални’ понеже принадлежат вече към друг свят — към Божия свят ... Не търсят, нито предлагат компромисни разрешения ... Служене в армията, гласуване или поздравяване на Хитлер биха означавали за тях поставяне на изискванията на този сват над Божиите изисквания“. Даже и в концентрационните лагери Свидетелите на Йехова са били считани за миролюбиви и неупотребяващи насилие. Какво доказва това? Това, че „само Свидетели на Йехова са били допускани при бръсненето на функционерите от СС с обикновен бръснач, понеже само на тях са имали доверие, че никого няма да заколят“.
19. Как Свидетелите на Йехова смело са подражавали примера на Исус и с какъв резултат?
19 По време на Втората световна война Свидетелите на Йехова са давали най–добри примери за запазване на неутралност. По цялата земя, единно са подражавали смело примера на Исус, като не били „част от този свят“; Така както Исус, те победили тоя свят, пълен с кръвопролития (Йоан 17:16; 16:33; 1 Йоан 5:4).
Прибежище в случай на убийство
20. (а) Защо напускането на фалшивата религия е толкова спешно? (б) Къде единствено можем да намерим истинско прибежище?
20 Религиозните организации оцветиха червени страниците на историята от пролятата невинна кръв по време на кръстоносни походи, в „свещени войни“ и в инквизицията. Те са сключвали съглашения с кръвожадните диктатори. Доброволно са подкрепяли такива диктатори, когато са хвърляли в затворите и концентрационните лагери Свидетелите на Йехова, където много от тях са загубили живота си. С удоволствие са давали подкрепата си на фюрерите, които са изпълнявали екзекуции върху Свидетелите чрез разстрел или обезглавяване. Всички тези религиозни системи не ще успеят да избегнат справедливия съд на Йехова. Тази присъда няма да бъде отложена. Затова всеки човек, който обича справедливостта не трябва да отлага напускането на фалшивата религия — опетнения с кръв „Великий Вавилон“ — и търсенето на прибежище в Божията организация (Откровението 18:2, 4, 21, 24).
21. Какво е представено чрез Божията предварително взета мерка относно градовете предвидени за прибежище?
21 Много от нас, преди да започнат да изучават Божието слово, може да са проливали човешка кръв или пък са принадлежали към виновните за кръвопролития политически и религиозни организации. Можем да ги сравним с неумишления убиец в Израил. Такъв човек е имал възможност да избяга до един от шесте определени градове, за да намери там убежище, а след смъртта на израилския първосвещеник е можел да възвърне свободата си. Днес това означава да се поставим под благодеянията на активната служба на Исус Христос, Божия първосвещеник и да останем там. Запазвайки връзка с духопомазания Божий народ ще можем да запазим живота си, когато съвременния „мъздовъздател на кръвта“, Христос Исус ще изпълни присъдата на Бог върху виновните за кръвта. „Голямото множество“, което сега търси прибежище в Божията организация трябва да остане на това място на подслон, докато „умре“ Христос като първосвещеник, в смисъл на приключване на функцията му като Откупител (Числа 35:6–8, 15, 22–25; 1 Коринтяните 15:22–26; Откровението 7:9, 14).
22. С какво според думите на Исаия 2:4 народите принадлежащи към ООН се различават от Божията свещена нация?
22 На зида пред резиденцията на ООН (Ню Йорк) може да се прочетат следните думи от Исаия 2:4: „И те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне меч, нито ще се учат на война“. Кой днес обаче действа съгласно тези думи? Нито един от членовете на т.н. Организация на обединените нации. Само миралюбивата глобална „нация“ от повече от три милиона Свидетели на Йехова, показва ясно как може да се запази християнска неутралност в опетнения с кръв свят.
Повторителни въпроси
Как можем да се стремим към мир с Бога?
Как Йехова гледа на умишленото проливане на кръв?
Какво се разбира под християнска неутралност?
Какви прекрасни примери имаме за безупречност?
Как можем да намерим прибежище, за да бъдем спасени?