Не пропускай целта на божията незаслужена добрина
„РАЗГОВОРИТЕ за религията . . . всъщност са задача на пастора“, заявил членът на едно религиозно общество. (Курсивът наш.) Други признават: „Съвсем малко християни полагат усилия, за да разговарят за вярата си с други“ (ние подчертахме). Тези изисквания неопровержимо доказват, че при мнозинството хора, дори членове на Църквите, да бъдеш християнин означава в действителност пасивна вяра в Бога и Христос, Месията.
А какво ти, читателю, мислиш за това? Учениците на Исус разговаряли с хората за техните убеждения (Лука 8:1). Това задължение отнася ли се също и за днешните християни? Или какво очаква Бог от тези, които се обозначават като християни, ако не изисква от тях да бъдат евангелисти? Очаква ли Бог от днешните християни да изпълняват определена цел? Несъмнено! Ето защо предупреждението, което апостол Павел дал на християните в Коринт, „да се приеме незаслужената Божия добрина и да се пропусне целта ѝ“, се отнася и за нас (2 Коринтяни 6:1). Нека да видим защо.
Откриване на целта на Божията добрина
Коринтянските християни, както и самият Павел с признателност приели откупителната жертва, дадена от Исус Христос. Те повярвали в тази предварително взета мярка и затова Йехова могъл да ги обяви за справедливи. В резулта на евангелизационната дейност на Павел познали истината относно Месията и благодарение на това се освободили от робството на фалшивите езически и неморални практики, толкова разпространени в древния Коринт. Незаслужената добрина на Йехова била за тях освобождение. Но получили ли са я без да им е била посочена конкретна цел?
Напротив, освобождавайки ги, Йехова взел под внимание осъществяването на същата цел, както когато освободил Павел от небиблейските традиции на прадедите. Апостолът обяснил това така: „Станах служител на същата [на благата вест] според дара на незаслужената Божия добрина, който ми бе даден, . . . [за] да проповядвам на нациите благовестието за неизследимото Христово богатство“ (Ефесяни 3:7, 8; сравни Галатяни 1:15, 16). Да, целта на незаслужената Божия добрина се състои в това, неговите служители, както и Павел, да приемат истинското обожаване, т.е., да славят Божието име и да го оповестяват чрез християнската проповедна дейност (Римляни 10:10).
Обаче когато Павел писал своето Първо послание към Коринтяните, очевидно много от тях били пропуснали целта на незаслужената Божия добрина. Защо? Вместо да запазят чистата и приемлива за Бога форма на обожаване, те позволили влиянието на деморализираното общество да притъпи тяхната чувствителност. Разнасяли се вести за несъгласия и дори разврат сред членовете на еклезията (1 Коринтяни 1:11; 5:1, 2). Повечето от тях, които са били свързани с еклезията, приели съветите на Павел. Но той държал на това, никога вече нищо да не отвлече вниманието им от службата за Йехова. Именно за това им припомнил по–късно, „да не приемат Божията незаслужена добрина и след това да пропуснат целта ѝ“ (2 Коринтяни 6:1).
Старовременен пример
Подобна ситуация възникнала няколко стотици години по–рано. През пролетта на 537 г. пр.н.е. Йехова Бог употребил персийския цар Кир и освободил своя избран израелски народ от робството на Вавилон. В издадения после декрет този владетел представил целта на това освобождение: „Който и да е измежду вас от неговия народ: Нека се окаже, че неговият Бог е с него. И така нека потегли нагоре към Ерусалим, който е в Юда, и нека съгради отново дома на Йехова, израилевия Бог“ (Ездра 1:1–3).
Дошло определеното от Йехова време за възстановяването на истинското обожаване в юдейската земя. Благодарение на незаслужената Божия добрина, завръщащите се юдеи имали привилегията да изградят отново в Ерусалим неговия храм. Подемайки тази трудна задача, отново се заселили в родината си и се захванали за работа (Ездра 1:5–11).
В скоро време обаче, същите тези юдеи допуснали натиска отвън да им попречи в по–нататъшното реализиране на предприетото дело. Вместо да запазят в паметта си целта на тяхното освобождение, те започнали да казват: „Още не е дошло времето, времето на дома на Йехова, да бъде построен“ (Агей 1:2). В резултат през около 16 години работата била съвсем прекратена.
Междувременно се отдали на собствени, егоистични мероприятия. Приписвали по–голямо значение на материалните блага и на удобствата, отколкото на издигането на светия дом на Йехова (Агей 1:3–9). В книгата на Агей 1:4 четем: „Време ли е сами вие да живеете в своите с дърво обковани къщи, докато тоя дом остава пуст?“ Домът на обожаване на Йехова стоял в развалини, те едва били положили фундаментите, докато сами живяли в надлежно покрити къщи, чиито стени старателно са били облицовани с красиво дърво.
Йехова припомнил на юдеите, посредством пророците Агей и Захария защо ги е освободил и благодарение на това строежът бил довършен. Обаче, който продължавал да цени повече материалните блага, отколкото привилегията да подпомага за възобновяването на истинското обожаване в Ерусалим, той пропуснал целта на незаслужената Божия добрина.
Целта на нашето освобождение
Какво можем да се поучим от примера на съвременните на Павел християни? Като отдадени на Йехова служители ние също сме освободени. Благодарение на неговата незаслужена добрина, не сме роби на фалшивите доктрини и традиции на Великия Вавилон, нито на подлостите на старата система на нещата (Йоан 8:32; 2 Коринтяни 4:4–6). Това освобождение и свързаната с него свобода би трябвало да ни подтиква към изразяване на благодарност на Бога за оказаната към нас любов (1 Йоан 4:9). Как бихме могли да вършим това?
Като не пропускаме целта на незаслужената Божия добрина. Така както онези служители на Йехова от древните времена, би трябвало да сме заангажирани в истинското обожаване. В наше време — подобно впрочем както през времето на Павел — това означава, „разгласяване сред нациите благовестието за . . . на Христос“ (Ефесяни 3:8). Затова всички, които са изпитали незаслужената Божия добрина, трябва да участват в благовестителното християнско дело. Това означава, че като отдадени служители на Йехова имаме задължението да запознаваме ближните с истината, да възвишаваме и славим Божието име и да му служим, практикувайки по този начин чистото и свято обожаване на Йехова (Матей 28:19, 20; Евреи 13:15; Яков 1:27).
‘Не пропускай целта’
Възможно ли е някой от нас подобно на първите християни да е застрашен от опасността да пропусне целта на Божията незаслужена добрина? Днес също така всеки от нас на работното място или в училище е принуден да има допир с хора, които водят неморален живот, крадат, лъжат и измамват, а също вършат и други неща, които Йехова Бог счита за отвратителни (1 Коринтяни 6:9, 10; Галатяни 5:19–21). Затова трябва непременно да избягваме приятелските връзки с такива лица, за да не ни се ослади нещо, което е зло (1 Коринтяни 15:33). Такова приятелство би могло единствено да отслабва нашата вяра. Апостол Павел с право е написал до Тита: „Божията незаслужена добрина, която носи спасение на всички видове хора, се яви и ни учи да се отречем от безбожието и от световните страсти и да живеем в настоящата система на нещата със здрав разум и правда и всеотдайност на Бог“ (Тит 2:11, 12).
Този или онзи може да счита, че щом ходи на събрания в Залата на Царството, редовно участва в разгласяването на благовестието за Божието Царство и страни от различни форми на неморалност, то вече изпълнява изисквания за християните. Но трябва да се вземе прдвид още един фактор. Исус казал: „Никой не може да слугува на двама господари“ (Матей 6:24). Какво е имал предвид? Че дори когато посвещаваме определено време за разгласяване на благовестието, най–важното нещо, което ни интересува в живота, може да бъде стремежът за придобиване на материални блага. Може наистина да ни се харесва перспективата за живот в новата система на нещата под властта на Исус Христос, а едновременно — докато съществува сегашната система — може да искаме да се възползуваме от нея колкото се може повече. Такъв начин на мислене лесно би могъл да прикрие действителната цел на нашето освобождение. Подобно отношение към материалните неща не е ли причинило възвърналите се в родината си юдеи да пропуснат целта на тяхното освобождение?
Дали нашите дела показват, че пропускаме целта на нашето освобождение от тази подла система и нейната фалшива религия? Апостол Павел написал на Коринтяните: „Ето сега е благоприятно време“, да помогнем на други, да бъдат спасени (2 Коринтяни 6:2, 3). Днес пред лицето на бързо приближаващото се унищожение на съвременната лоша система, тези думи на Павел изразяват още по–важна нужда. Въпреки че повечето хора, принадлежащи към Църквите на християнския свят, най–очевидно предпочитат да не разговарят с никого за вярата си, християните проявяващи истинска любов към Йехова Бог, считат за привилегия възможността за пълно ангажиране в поверената им евангелизационна служба. Всички, които в това благоприятно време верно разгласяват добрата новина и служат на Йехова, обожавайки го по чист и неопетнен начин, могат да бъдат сигурни, че ‘няма да пропуснат целта на Божията незаслужена добрина, която са приели’ (2 Коринтяни 6:1).